Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 12:02 - Избиванията в страната след 09.09.1944 г. – II част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 4237 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 19.01.2014 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Избиванията в страната след 09.09.1944 г.
             image

          Избиванията в страната и столицата се извършвали по пред­варително изготвени от комунистите списъци (от местните ор­ганизации), в които са посочени водачите на българския народ, представителите на властта и интелигенцията, както и членове­те на патриотични и националистически организации.           В репресиите и избиванията се включват особено активно лица, като: Антон Югов – министър на вътрешните работи; Да­вид Елазар* – партизанин от бригада „Чавдар“; Тодор Живков – тогавашен служител в МВР; Лев Главинчев* – по-късно пол­ковник в МВР (собственоръчно убил над 250 души!); Хенрих Ко-ен* – следовател от ДС; Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – агент на Берия* и ръководител на следствието към ДС; майор Аврам Ми­хов* – офицер от ДС, бивш политкомисар от врачанския парти­зански отряд „Гаврил Генов“; Рако Аврамов* – партиен секре-хар на БРП (БКП) в Коларовград (Шумен); полковник Валери Таджер*; Исак Елизер Франсис*, Матю Кербел*, Жак Натан Примо* (по-късно член на ЦК на БКП); Давид Буко Коен* -служител в МВР (ДС); Ешуа Кемалов Декало*; Анжел Ваген-щайн*; Георги Боков (баща на Филип Боков от БСП); Премя-нов-старши (баща на Красимир Премянов от БСП); Гео Зайков Пирински (баща на Георги Пирински* от БСП – понастоящем председател на Народното събрание); Панайот Каракачанов (ба­ща на Красимир Каракачанов от фалшивото ВМРО); Давид Ова-дия* – партизанин-терорист; Раймонд Вагенщайн*; Изидор Со-ломонов*; Димитър Насимов Аврамов* (Давид Насим Авраам*) – инспектор и главен палач в РО-2; партизанинът Санто Бидже-рано* (баща на Лидия Шулева* от НДСВ – бивш министър и вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски-Ко-хари*, понастоящем депутат от парламентарната група на НДСВ и български наблюдател в Европейския парламент); Мирчо Спа­сов – по-късно генерал от МВР; майор Стефан Китов – начал­ник на затвора в „Дома на слепите“ в София, началник на конц­лагера „Персин“, и редица други гадове (за по-пълен списък на палачите виж – 23, 55, 114, 131, 160). Членове на еврейското ОФ били: полковник Валери Таджер* – председател, Изидор Соло-монов*, Давид Елазар*, д-р Йосиф Аструков*, Давид Бенвенис-ти*, ст. н. с. Давид Коен и други. Всички гореизброени лица би­ли членове на БРП (к), по-късно преименувана в БКП.    За това с какво са се занимавали горепосочените комунис­тически лумпени, палачи и садисти споменава един от сътруд­ниците на Лев Главинчев*: „… В началото арестувахме само офицери, министри, бив­ши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, полит­затворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчи­нен на Лев Главинчев*, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арес­туване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ раз­полагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгра­ди, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.
                image
               image   Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги с лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офице­ри (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвар-дейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала има­ше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше дру­ги и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиване­то ставаше с чук или заколване с права лопата.             Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнех­ме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, ко­няк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извър­шени от нас, не изчезваха. Не зная до тогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев*. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи“-Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме пър­во джобовете си; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убивахме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Сла­вейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килог­рама злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев* я зас­треля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гър­дите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 мили­она лева, а те бяха повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете -кой колкото може да вземе. Главинчев* сложи останалото в ед­но куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милици­ята. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете.           Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестува­ме офицери…            После дойде 1946 г. Ние, милиционерите, започнахме да би­ем и избиваме представители на опозицията и през 1947 г., кога­то беше забранена със закон, опозицията беше всъщност уни­щожена изцяло. Всеки набеден, че е от опозицията го арестувах­ме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше ми станало отвра­тително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха ли, щяха ли да ме пощадят?…           Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и ста­нах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем съну­вах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари…“ (148).             Подобни са и спомените на Жеко Кашеров* – секретар на РК на БРП (к) от Свиленград, който разказва как след 9 септем­ври 1944 г. са се взимали партийни решения за избиване на по­литически противници и „врагове на народа“ (Държавен архив – Хасково, ЧП – №318, л. 6, 7). В мемоарната книга на комунис­та Теню Стоянов – „Шпионаж, преврати, процеси, убийства“ (ИК „Пеликан – Алфа“, София, 1993 г.) се споменава и за така наре­чената „екзекутивна група“, действала под ръководството на Трайчо Костов. В нея влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков д-р Владимир Бонев, Раденко Видински и други. По думите на Стоянов „непосредствено след 9 септември „екзекутивната гру­па“ се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни и антиотечественофронтовски сили… Ние узнавахме (в редакци­ята на вестник „Работническо дело“), че без каквото и да е разс­ледване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, ули­чени като агенти… „            От изложените свидетелства става ясно, че това са били ко­мунистически терористични групи, които са избивали по свое усмотрение невинни хора, без съд и присъда!             Споменатият по-горе Лев Главинчев* (македонски евреин) бил изключителен садист; според някои показания на полити­чески затворници собственоръчно убил близо 250 души! Някои от тях удушавал с голи ръце за няколко минути. Жертвите му били предимно македонци, свързани с ВМРО. Една от жертвите на убиеца Главинчев* е Манчо Димитров – виден адвокат и съ­дия в апелативния съд в София. Димитров бил удушен още в камионетката на път за Дирекцията на милицията на „Лъвов мост“. Той имал лошия шанс да бъде съдия в един наказателен процес преди 1944 г., където Лев Главинчев* бил осъден за кри­минално деяние – убийството на една жена (23).             Полковник Лев Главинчев* се ползвал с голямо доверие от страна на комунистическото ръководство. Било му поверено да извърши екзекуцията на регентите – принц Кирил и генерал Ми­хов. По-късно Главинчев ръководи групата, изровила гроба на цар Борис III в Рилския манастир, а през 1946 г. директорът на милицията Руси Христозов и Димо Дичев (от ЦК на БРП) му на­реждат да проведе акцията по избиването без съд и присъда на десетки дейци на ВМРО, преживели предишните чистки. Сред тях са Вл. Куртев, Ж. Настев, Стр. Развигоров, К. Дрангов и други.            Царица Йоана в своите „Спомени“ посочва, че комунисти­ческият терор след 9 септември 1944 г. достигнал чудовищни измерения: „… Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държав­ни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представите­ли на всякакви идейни течения и така нататък. Някои плащаха значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни от­ново след няколко дни и ликвидирани.             Заплахата, че можеш да излезеш от къщи и да не се върнеш за доста време (тоест да бъдеш арестуван на улицата) беше така разпространена и поради това, както загатнах, бе установила една любопитна привичка: хората носеха винаги със себе си чорапи и кърпи за смяна и не забравяха никога палтото. Много пъти, за да бъдат арестувани, беше достатъчен някакъв израз на лицето, не­навременен смях, признак на радост, които минаваха лесно за антикомунистически изяви. Дори униформата на „стария режим“ можеше да послужи като мотив за осъждане на смърт. Бяха раз­стреляни много регулировчици, виновни единствено, че са но­сели униформата на Софийското кметство. Храбрият командир на столичните пожарникари Захарчук се самоуби, когато разбра за предстоящия му арест…“ .      Това престъпно и незаконно правителство на ОФ с указ №13 разпуска XXV-тото Обикновено народно събрание, освобожда­ва регентите и подготвя Геноцида, извършен над българския на­род, като приема редица антиконституционни наредби – закони и актове в режим на комунистическа военна диктатура (155).        По време на арестите много български патриоти и военни от висшите чинове предпочитат да се самоубият, отколкото да попаднат в ръцете на комунистическите изверги и сатанинските изчадия от НКВД. Сред тях са: поручик Петър Добрев Петров от Шуменския гарнизон; офицер от запаса полковник Славейко Василев – министър от кабинета на Иван Багрянов; генерал Ко-чо Стоянов – командир на 5-а армия, и съпругата му; полковник Сава Куцаров – директор на полицията; Паскалев – началник на Софийското полицейско училище; капитан Радев от Военното комендантство и други. Други са убити по най-зверски и подъл начин без съд и при­съда: -    На 10.09.1944 г. в село Долни Лозен, Софийско, войнишки комунистически комитет сваля от пилона националния трико-льор и издига червено знаме. Батарейният командир поручик Георги Дървингов заповядва да се свали комунистическия флаг и издигне отново трибагреникът. Разстрелян е на място. -    На 12.09.1944 г. командирът на 4-та армия генерал-лейте­нант Атанас Стефанов, пътувайки се от София за Плевен, подло е убит от комунистката-партизанка Митка Гръбчева. По-късно нейната дъщеря Иванка Гръбчева като режисьор прави филма „Черните ангели“, в който са пресъздадени епизоди от дейност­та на терористичните комунистически бойни групи в София и ,великите подвизи“ на майка й. -   Много жертви дава Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ), който по това време наброява близо 300 000 членове. Христо Недев – водач на легиона във Варна, пребит от бой, е завлечен в Морската градина и обесен на едно дърво. Иван Йотов – водач на легиона в Пазарджик, и Стамен Лазов – водач на легиона в Пловдив, са извлечени от домовете им през нощта и са убити. Генчо Генев – водач на легиона в Габрово, е убит и заровен някъде в местността Узана. Марко Димитров – водач на легиона в град Бяла Слатина, и още 30 легионери са аресту­вани, изведени извън града и разстреляни. В местността Девол край Веслец около 100 легионери, събрани от околните села, са избити най-жестоко, като са им отрязани главите и насечени с брадви телата. В местността Бутово край Враца са избити около 100 легионери. Арестуваните водачи на легиона в град Ви-н – йеромонах Паладий и Валентин Шутилов, заедно с мно­го техни другари легионери са простреляни като мишени пред погледите на другите, очакващи смъртта си. На йеромонах Па­ладий най-напред му извадили очите, след което го убили. Мес­тността Бутово е гробницата на легионерите. Там са били от-рвани легионерите от околните селища и масово избивани, един от най-ярките примери за комунистическите зверства е из­биването на 200 ученици легионери в мазето на училището в град Оряхово (129). -   В село Козаревец (Горнооряховско) в гората Мешето след 5.09.1944 г. всяка вечер в продължение на близо месец разст-елват и избиват с колове и мотики десетки хора. Отначало ги огребвали полуживи и местните хора чували как стенат в полу-заритите гробове. После започнали да ги палят (Холокост), за да заличават следите. Избитите са от Велико Търново, Гор­на Оряховица, Долна Оряховица и околните села. „Безследно изчезнали“ 274 души, предимно интелектуалци – учители, адво­кати, лекари, търговци, свещеници, банкови и кооперативни де­ятели и богати селяни. При ексхумацията на масовия гроб след 1989 г. се установява, че някои са простреляни в главата (по об­разец на екзекуция на НКВД), на други са отрязвани главите и камион е прегазвал труповете (9). -     На 08.09.1944 г. е убит генерал-лейтенант Никола Хрис­тов – командир на 3-та армия; на 10.09.1944 г. е убит генерал-майор Асен Карев, командир на 12-та пехотна дивизия; на 14.09.1944 г. е убит генерал-майор Антон Ганев, командир на тру­дови войски; на 01.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генерал-майор Кючуков, бивш командир на 7-ма Рилска дивизия; на 27.09.1944 г. е убит офицерът от запаса генерал-майор Георги Тенковски, бивш командир на конницата. -     На 23.09.1944 г. безследно изчезва (убит без съд и присъ­да) архимандрит Иреней (1910 – 1944 г.), доктор по философия от Римския университет, протосингел на Софийската митропо­лия, председател на Духовния съд. По същия начин в различни части на България по заповед на комунистите-талмудисти (ан­тихристи и атеисти) са убити над 150 български свещеници с различни санове.             На 25 септември 1944 г. вестник „Работническо дело“ (ор­ган на комунистическата партия – БРП), в уводна статия, озаг­лавена „Отмъщение“, отправя следния призив към комунистите и членовете на ОФ: „Стреляйте верно, забивайте ножа по-дъл­боко! Дръжте здраво пушките в ръцете си! Крачете смело срещу врага! Унищожавайте го безпощадно! Той не заслужава никак­ва милост – дори и оная към едно пребито куче!“…        Така бе благословен, поощрен и инспириран жестокият те­рор, залял с кръв България след окупацията на съветската ар­мия и въоръжения преврат на комунистите.         Различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г. комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000 души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина“ разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 сеп­тември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още над 1000 души, и то по най-зверски начин. Между 1946 и 1985 г. 339 души са убити в райо­на на границите на НРБ при опит да напуснат нелегално стра­ната. Тези числа обаче според мен са силно занижени (може да се каже, че много документи липсват и са унищожени!). В сво­ите „Спомени“ царица Йоана твърди, че официалната статис­тика посочва 138 000 избити българи след 9 септември 1944 г. Някои дори говорят за 300 000 убити, но явно в това число се посочват и репресираните. Всъщност последното твърдение не е лишено от логика, тъй като преминалите през комунистичес­ките концлагери и затвори (86 концлагера и 29 затвора!) бяха смачкани от физическия и психически терор. Над тях беше из­вършен духовен Геноцид и повечето бяха унищожени като лич­ности и доведени до пълна деградация и унижение!… Много от тези хора не доживяха спокойно края на дните си и умряха преж­девременно от болести, глад, безработица, влошено здравос­ловно състояние и мизерия (23, 160).            На 30 септември 1944 г. правителството на ОФ приема „На­редба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. Съгласно този „закон“ виновни­ците се наказват с временен или доживотен строг тъмничен зат­вор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева. Много интересен е чл. 4 на този псевдозакон, където пише: „…Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, нас­тъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се из­даде присъда съгласно „предшествуващата алинея… “ („Държа­вен вестник“, № 219, 06.10.1944 г.) (155).          Горното е лесно обяснимо като се има предвид печалния
факт, че много от осъдените са убити предварително и в прото-
колите пишело „отсъствуващ по време на делото“…………….. Целта обаче била допълнително да се ударят близките на осъдените и да се конфискува имуществото им (движимо и недвижимо) в полза на държавата (т.е. в полза на комунистите).
         С учредяването на „народния съд“ се създават 68 съдебни състава в цялата страна – 4 върховни и 64 областни. С тези фар­сови процеси в стил „ала Вишински“ комунистическата власт на ОФ цели да узакони предварително извършените убийства и грабежи на имущество.            В периода декември 1944 – април 1945 г. „народният съд“ образува 135 процеса (13 в София, а останалите в провинцията) От произнесените 11 122 присъди (толкова са осъдените), 2730 са смъртни, 1305 – на доживотен затвор, 1782 – на строг тъмни­чен затвор от 10 до 20 години и т.н. Най-тежкото наказание по­лучават бившите регенти, дворцовите съветници, министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, много от депутатите на XXV ОНС и други видни представители на управляващите среди в България до 9 септември 1944 г.             Редица документи, още преди процесите да се проведат, до­казват, че присъдите за главните подсъдими са предрешени от комунистите и под диктовката на Москва!      Някои от арестуваните, като бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, бившият министър-председател Добри Божилов и министърът на вътрешните рабо­ти Петър Габровски, преди процесите са отведени тайно в Мос­ква, където са разпитвани от специалисти на НКВД и обработ­вани психологически.           Много съвременни историци и политолози отчитат факта, че никоя друга страна от участвувалите във Втората световна война не е ликвидирала по такъв драстичен начин всички ръ­ководители от старата власт. За сравнение, от Нюрнбергския процес в Германия на смърт са осъдени само 11 души!             В случая с България, която не е била активна страна по вре­ме на войната, масонът Кимон Георгиев* заявява цинично след­ното : „България е виновна, че не е воювала с никого!“ (157). Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфис­кувани, религиозното обучение бе премахнато, духовенството принудено да съдейства на правителството на ОФ; класата на дребната и средна буржоазия, градска и селска – подложена на безмилостно изтребване! Всъщност „другарят“ Кимон Георги­ев* е прав по отношение на мотива защо е наказана и ударена по такъв жесток начин България; защото нейните ръководители не се подчиниха на юдео-масонската схема на „поръчителите“ на войната, които извлякоха най-голяма печалба от нея, предиз­виквайки разрушения и погроми на цели държави и континенти и избивайки над 50 милиона души! България трябваше да бъде наказана и за това, че спаси 50 000 евреи от депортация в Герма­ния да работят и с това обърка плановете на ционистите, но то­ва е друга тема. Точно тези обаче 50 000 евреи (повечето ко­мунисти, ционисти, талмудисти и бандити-гешефтари) зако­паха България, ограбиха и избиха цвета на българската нация -138 000 души! . …             Съдилищата на т.нар. „народен съд“ бяха съставени от юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работни­ци, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията, записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала съгласно класическата формула присъстват постоянно платени клакьори – мъже и жени, викащи периодично и „спонтанно“ ед­но единствено искане за присъда: „Смърт“! Някои от жените, специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на „изби­тите им семейства“ от „виновниците за катастрофата“ – пълен фарс и лош третокласен „провинциален театър“, запомнящ се с фалшивия патос на актьорите и марионетките (157). Почти всички членове, съдии и обвинители в „народния съд“ са комунисти. Тъй нареченият народен съд в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съпер­ничещ само с френския масонски конвент по броя на издадени­те смъртни присъди – 2730, и общо осъдени 11 122 души! „На­родният съд“ издава също така смъртни присъди над предвари­телно избити неколкостотин души, което е уникално в история­та на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този „съд“ обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. „Народните съдии“, назна­чавани от ОФ-комитетите и провеждащи класово-партийно съ­допроизводство, сами създават „класата на фашистите“ в Бъл­гария – хора лишени от имот, право на работа, право на образо­вание и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чуж­бина и така нататък. За „фашисти“ са обявени всички, които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунисти­чески режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989 г. (103).        Някои от осъдените от „народния съд“ по нареждане на глав­ния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнител­но и от „народните обвинители“ на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. От древността до днес няма та­къв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа негра­мотност: когато са осъдени народните представители, те са би­ли с депутатски имунитет (абсолютен прецедент!).           На 2 февруари 1945 г. след полунощ към Централните со­фийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения „народен съд“ – реген­ти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните бомбардировки над Со­фия, и разстреляни от четири страни с картечници (160). Според друга версия осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (проф. д-р Ста-нишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекарят (157). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС -полковник Лев Главинчев* и палачът следовател Бачи Зеев* (Изи-дор Леви*) – специални агент на Лаврентий Берия* от болше-вишкото НКВД!… (14, 131, 160).          Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените „демократи“ след 1989 г., но досега никой не е ини­циирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъ­дат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон „народният съд“ и все още комунизмът не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.              В редица периодични издания (в. „Про & АНТИ“, в. „Пре­лом“, в. „Демокрация“, в. „Легионер“, в. „Истина“, сп. „Борба“, сп. „Един завет“, сп. „Авитохол“, в. „Български глас“ и други) както и в много книги, издадени след 1989 г., излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи, избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. Публикувани бяха материали и за осъдените от „народ­ния съд“ и хилядите репресирани в концлагери и затвори, за тех­ните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На „Черната стена“ до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жер­твите на „червения терор“, направляван от Москва и не по-мал­ко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо, което не трябва да се забравя!…            На 20 декември 1944 г. престъпното правителство на Оте­чествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя на­чалото на широкомащабни репресии спрямо населението и из­пращането на българите в концлагери. Двата „закона“ са: „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития“ и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица“. С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България – 86 на брой, наричани цинично „Трудово-възпи-тателни общежития“ (ТВО). Най-зловещите концлагери са: Куци-ан, Ножарево, Бобов дол, Скравена, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), Слънчев бряг (до Ловеч), село Борил (сега Вай­кал), Макаренко, Кофалджа, Босна, Богданов дол, Гонда вода, Заг-рад, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, Ка­риерата, Красно градище, Подлее, Чернево, Дебелт, Тръстина…          На 26 януари 1945 г. е приета „Наредба-закон за защита на народната власт“, а преди това на 15 януари 1945 г. регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и проф. Тодор Д. Пав­лов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са изпращани хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това са функционирали с максималния си капацитет и 29 затво­ра. През тези концлагери и затвори в периода 1944-1989 г. са преминали и са били репресирани близо 300 000 души. Това са предимно роднини на осъдени от „народния съд“, дисиденти-интелектуалци, хора, свързани с бившата власт, царски офице­ри, членове на патриотични организации, бивши народни пред­ставители, министри, хора, несимпатизиращи на ОФ-властта и комунизма, и случайни граждани (например разказващи поли­тически вицове).           Целта на комунистическите концлагери в България не е би­ла „превъзпитание“ (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изг­радени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.          В началото на 1945 г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД в Москва. През юли 1945 г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глу-бенко и Зеленски в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лич­но Георги Димитров се среща с тях, „за да ги инструктира“ (38).            По-късно в репресивния апарат се включват и други съвет­ски специалисти, предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от „Гестапо“ и „СС“ – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш слу­жител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (Изидор Леви*) -началник служба в Първи отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и пол­ковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи специалис­ти били още неколкостотин помощници и съветници от НКВД и „Смерш“, които действали по места!…



Гласувай:
9


Вълнообразно


1. zaw12929 - Сега напишете и за избиванията п...
20.01.2014 07:05
Сега напишете и за избиванията преди 09.09. 1944 – загива цвета на нацията преди Убийствата са без съд, на убитите главите са набучвани на колове, разнасяни из селищата, телата им са хвърляни по площадите- те също имат близки и са искали по добър живот- предимно младежи
И СЛЕД- НО

.. след 9 септември – убийствата са отмъщение на засегнатите , на убииците, правили го без съд и намерили същото и

…нареждане на Победителите от Втората световна война – отвън е наредено ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ да се състави Народен съд за фашистите- броят ни за страна от победените- бяхме съюзник на Германия, Италия и Япония. Убийствата са и със съд и без съд
Никого не оправдавам. Време е да сложим ние деца и внуци на убитите от двете страни- ДА СИ ПОДАДЕМ РЪКА В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ. ЗНАЕМ ВСИЧКИ ИУСТОРИЯТА ДА НЕ Я ПРЕИНАЧАВАМЕ И ДА НАСАЖДАМЕ ОМРАЗА!!

Когато сме се мразили, държавата ни… е ставала територия на империи, българите- поданици , подложени на . унищожаване.

Това е в ход с надменността, злобата и омразата: още:
Инсулт!?... Нататък: инвалидна количка или катафалка. грижата за здравето е преди то да се влоши- човек или държава- принципът е еднакъв!! Националистите ни днес хабят сили за борба с чужденците, а не да обединят българите за да се завърти икономиката на пълна пара… Умният винаги ще излезе от положение, което мъдрият няяма да допусне.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171679
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031