Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 11:50 - Кървавия преврат на 9 септември 1944 г. - I част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2576 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Кървавия преврат на 9 септември 1944 г.
                       image

Независимо от това обаче съществуват множество други документи (държавни, съ­дебни, на МВР и прочие), както и свидетелства на останалите живи жертви на комунистическия терор и техни роднини. Всич­ко това дава възможност да се сглоби една обща картина за из­вършените от комунистите престъпления през посочения пери­од.  Трябва да отчитаме също така, че много документи са умишлено унищожени, а много не са надлежно проучени – нап­ример военните архиви и други по-периферни архиви и доку­менти от Централния държавен архив (ЦДА).
      Понеже за жертвите е писано доста, тук акцент ще сложим върху имената на палачите, техните сътрудници и помагачи и извършеното от тях.

               image

Под диктовката на Москва на 26 август 1944 г. ЦК на БКП (БРП) издава окръжно №4, което призовава комунистите, Оте­чествения фронт (ОФ), народните маси (разбирай лумпените) заедно с армията „да се вдигнат на смела и решителна борба за незабавно скъсване съюза с хитлеристка Германия, за изгонване на войските й от България, за общи действия с другите балканс­ки народи срещу завоевателите, за демократична власт… „
     По същество това е сигнал на комунистите за извършване на въоръжен преврат срещу законната власт в България, подк­репен от окупационната 200-хилядна съветска армия! На 8 сеп­тември сутринта Червената съветска армия нахлува в България а на 9 септември 1944 г. правителството е свалено, налага се комунистическа диктатура (наричана „народна демокрация“) и започва поредната голяма касапница над българите!…         Комунистическите историци в България наричат този прес­тъпен акт „Деветосептемврийско въстание“ и „начало на бъл­гарската социалистическа революция“. Нека видим как протича това „светло начало“.         Новото правителство на Отечествения Фронт (ОФ) е огла­вено от професионалния превратаджия Кимон Георгиев*. Вед­нага са свалени регентите Н.Ц.В. Кирил Княз Преславски и ге­нерал-лейтенант Никола Михов. На тяхно място са поставени проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Но­вото измекярско правителство под диктовката на Москва вед­нага обявява война на доскорошния си съюзник Германия и бъл­гарската армия е пратена да гине за чужди интереси, вместо да укрепи българската власт в Беломорието и Македония. Изтег­лянето на българските войски от двата района оставя беззащит­но българското население, подложено на зверства, грабеж и убийства от страна на гръцките андарти, сръбските и албански­те ултранационалисти и комунисти. Единствено в Скопие един български батальон излиза срещу албанците и спасява града от погроми, но след това много от бойците на този батальон са разстреляни от генерал Темпо заради отказа им да воюват с гер­манците и предложението им да се завземе Солун .
                         image
   
   Комунистите изпращат на фронта срещу германците елита на армията – офицери, подофицери и войници, в по-голямата си част членове на патриотични организации. Те биват пратени на първа бойна линия, а партизани, доброволци и политкомисари стрелят зад тях. Така абсолютно безсмислено България дава 35 000 убити и хиляди инвалиди. Целенасочено по този начин е унищожена част от цвета на нацията, а страната окончателно загуби Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайни­ни, освен това е заставена да изплаща огромни репарации .
* Кимо Георгиевски – Габриел*, масон 33 степен.          Непосредствено след преврата започват чистки, масови убийства на политически противници и чисто криминални прес­тъпления, извършвани от комунистическите партизански бан­ди; руската окупационна армия и касапите от НКВД, дошли спе­циално за целта.

                          image


От Москва Сталин* давал указания „как трябва да се про­веде революцията в България и че за да стане както трябва, е необходимо да се пусне повече кръв“… Палачите: Кимон Геор­гиев* – министър-председател; Антон Югов – министър на вът­решните работи и член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Георги Петров – член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Трайчо Костов; Никола Гаврилов; Петко Кунин; Минчо Нейчев; Георги Чанков; Владимир Димчев; Върбан Ангелов; Добри Терпешев; Георги Ди­митров; Васил Коларов; Цола Драгойчева; Александър Оббов; Адам Трънка*; Димитър Ганев; Вълчо Червенков;Титко Черно-колев; Менахем Файонов*; генерал-лейтенант Добри Терпешев; д-р Любен Герасимов; д-р Иван Пашов; Стефан Тончев; д-р Ми­хаил Геновски; Иван Харизанов; Георги Кулишев; Васил Юру-ков; генерал Мархолев; Здравко Митовски; Димитър Братанов; Иван Попов; Райко Дамянов; Георги Дамянов; Владимир Поп-томов и други подписвали директивите и решенията на ОФ, ЦК на БРП(к); БЗНС, Народен съюз „Звено“ и БРСДП (155). Тези и други ръководители и членове на репресивния апарат на тота­литарната комунистическа диктатура са провеждали геноцид-ната антибългарска политика, диктувана от Москва.            Започва невиждан кървав терор, като без съд и присъда са избити десетки хиляди хора. На първо място според указанията на комунистите това са хора от интелигенцията и управляващи­те до 1944 г. – учители, кметове, полицаи, висши офицери, тър­говци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патрио­тични организации (легионери, бранници и др.), свещеници и други. Непосредствените извършители на престъпленията са лумпени от комунистическите партизански банди, евреи – цио-нисти и комунисти от бойните групи на БРП(к) и РМС, пълно­мощници на руското НКВД, криминални елементи, освободени от затворите, и хора от утайката на обществото, жадни за мъст и примитивен реваншизъм. Ето какво пише в своите „Спомени“ за този период вдовст-ващата царица Йоана Савойска:         „… Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затво­рите политически затворници, но също и обикновени престъп­ници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мяс­тото на полицията. Бяха задържани незабавно всички министри от правителствата, следвани едно след друго по време на вой­ната, включително и тези, които бяха обявили война на Герма­ния; всички журналисти от всички партии; много от офицерите, с изключение на членовете на Отечествения фронт. Полицията бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и скла­довете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не зна­еше дали на следващия ден щеше да бъде жив и в дома си, както е правилото на всяка „народна демокрация“.         За да поддържат постоянна атмосфера на ужас, руснаците бяха разположили батареи от оръдия в парковете на столицата, които на различни интервали даваха халостни изстрели. В про­дължение на три дни не получих известие от Кирил и регентите, които бяха задържани под арест в същия Царски дворец, от къ­дето малко след това изчезнаха. Техните следи се губят чак до процеса пред Народния съд. Аз не успях да установя никакъв контакт с тях. Вероятно са били отведени в Русия, за да бъдат „обработени“ за това, което би трябвало да отговарят на народ­ните съдии, които щяха – все едно – да ги осъдят на смърт.          „Кървавата баня“ се развиваше в грандиозни мащаби в ця­ла България. Официалната цифра, съобщена от правителстве­ните власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи. След като затвориха границите, започна „масовата чистка…“ (157).           В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извър­шени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове – училища, затвори и казарми били пре­пълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата“, „отявлен фашист“, „народен враг“, „капиталист“ и така нататък. След ка­то били извършени тези масови арести, в продължение на мно­го дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана за­повед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в Со­фия!“— Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда!           В дневника на д-р Найден Найденов (съратник на Иван Баг-рянов) има един доста показателен епизод, който описва точно как комунистическите лумпенизирани банди са се държали с хо­рата по време на „революцията“ на 9 септември 1944 г.: „… Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръ­ка, надавайки дивашки викове. По „Пиротска“ срещнахме ня­колко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къ­щи, но аз настоях и отворихме магазина, аз поставих на нашия трикольорното знаме… В това време откъм църквата „Св. Нико­ла“ се зададе голяма група младежи, между които имаше и ня­колко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нах­върлят върху мен (майката на доктор Найденов) с ругатни. Ня­кои извикаха: „Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал!“          Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи зна­мето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето. - Какъв позор, сине! Циганин свали националния трико-льор и се гаври с него!…          Когато зверовете се наситиха да мачкат народната светиня продължиха пътя си, надавайки истерични дивашки викове. Нас­ред улицата остана знамето разкъсано, измачкано, осквернено Взех парчетата, изтупах ги и ето – тука са!        Мама разви пакетчето, което държеше в ръцете си. Знаме­то бе накъсано на парчета и замърсено. С какво чувство на прек­лонение тя погали тези останки! И с гняв и възмущение каза: - Престъпници! Дадоха импулс на най-долните, башибозущ. ки инстинкти. Циганин да къса националната светиня!…“ (103).                9-ти септември 1944 г. не минава и без някои куриози, които ако не беше трагедията на българския народ – биха звучали ко­мично:           В Бургас съветските войски правят десант и настървените гладни войници намират на гарата една цистерна с метилов ал­кохол. Собственикът ги предупреждава, че спиртът е за промиш­лени цели и е отровен, но бива разстрелян като „капиталист и саботьор“; в резултат 200 войници и офицери умират от отравя­не с метиловия алкохол, а много ослепяват…             В Стара Загара комендантският патрул от НКВД залавя и разстрелва на място пияни руски войници, грабили и изнасил­вали българи.             И в двата града по-късно комунистическата угодническа власт издига паметници на безславно загиналите по този начин съветски войници, където пише: „Тук са погребани съветски вой­ници, геройски загинали в Отечествената война, в борба срещу фашизма и капитализма“. Тия паметници стоят и до днес!…


Тагове:   бкп бсп дпс,


Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171695
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031