Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2014 16:56 - Концлагери след 09 септември 1944 г. – III част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1587 Коментари: 1 Гласове:
1



 Концлагери след девети  септември 1944 г.
image            image
   Тези професионални инквизитори заедно с българските ко­мунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.          Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертви­те били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземи­ята на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите-палачи имало и много евреи.           Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Най­ден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов: „… Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла сед­мица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше: - Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи!…          Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Уда­ри ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо… Кога­то отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая…              В продължение на десетина дни, след довеждането на Мла­денов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вра­тата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физионо­мия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници… Така продължиха въп­росите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в коре­ма с ръка и пак сядаше на стола си. След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опит­вах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.          На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – „три денонощия на един крак“. С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.           Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се, винаги отговарях: „Нямам какво да кажа“ или „Нямам вражеска дейност!“ Тия „занимания“ продължиха около 20 дни.           Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Събляко­ха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прило­ша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези „занимания“ продължиха през 2-3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се | изправя на крака.             Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционе­ри, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигра­вателна усмивка ме запита: - Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче… Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражес­ката си дейност!… Тук  ще мреш, куче недно. Докато не кажеш какво гласите,  няма да те оставя. На парчета ще те направя, ко­съм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!… “ .             Вследствие на тези жестоки инквизиции и на други, на кои­то е подложен в концлагера в „Белене“ през 1953 г. д-р Найде­нов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампу­тирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и уми­ра преждевременно през 1965 г. на 63 години. Неговите споме­ни, записани в публикувания от дъщеря му дневник „Спомени с Иван Багрянов“, са важен изобличителен документ за ко­мунистическите концлагери и садистите евреи от ДС!… За тях пише и о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическа­та истерия по повод Военния съюз 1945-1946 г. и съдебния про­цес срещу Никола Петков и опозицията: „… Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* – следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отго­вори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до по­ложение едвам да си поемам дъх…           Началник на отдела РО беше новопроизведеният комунис­тически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделе­ние беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следова­тел Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстеният евреин Димитър Нисимов Авра­мов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето…              Закараха  ме на разпит при следователите. Там е тарторът -биячът садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат на­горе и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста пре­вързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. Над главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип…“ .            Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания, на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други.  Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на Геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.              Преминалите през затворите и лагерите над 300 000 души, след изтърпяване на наказанието им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд.             Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това, разбира се, въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди души, без да се бро­ят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.               Според свидетелствата на д-р Найден Найденов и други лагеристи от Белене само на остров Магарец са погребани неколкостотин лагеристи и лагеристки,  но лагерите са били 86. А уби­тите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък, и така нататък…                 Вероятно истинският брой на убитите в лагерите и затво­рите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на ця­лата информация от неправителствени организации и свидетел­ствата на оцелелите репресирани и техни близки. При всички случаи обаче броят им е огромен, става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 сеп­тември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944-1989 г., кога­то тоталитарният комунистически режим беше на власт.           Убийствата в концлагерите  (ТВО) и затворите са се извър­швали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасо­чено, систематично и с „научен подход“, с цел тотален физичес­ки и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, уби­ване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на кар­цер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други подобни методи!          Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961-1962 г.) в концлагера „Слън­чев бряг“ (Ловеч) са били убити неколкостотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!             Има много данни и за убитите в другите концлагери. Ня­кои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика, просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства в женските колонии, жените били редов­но изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите .            Всички тези ужасни престъпления на комунистите са опи­сани в детайли в книгите на Найден Найденов , Колю Кондов,  Диньо Шарланов, Константин Бакалов, сбор­ника „Българския Гулаг. Свидетели“  и редица документал­ни публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционе­рите и бригадирите биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Беле­не и съседните острови отвличали лагеристи до граничната по­лоса и там ги разстрелвали, за да получат 15 дена домашен от­пуск.  В други случаи милиционерите убивали просто за удовол­ствие или по „нареждане от горе“. Най-много убийства и изде­вателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за „извращения“, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира „машината за унищожение на народните врагове“.            Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов,  Вълко Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акад.  Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов,  а също и Борис Велчев – шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите (роднина на бившия министър на финансите Милен Велечев* в коалиционното правителство НДСВ-ДПС, с министър-предсе­дател Симеон Саскобургготски-Кохари* и кандидат за кмет на София през 2005 г.). Отговорност носят също Георги Димитров, масонът Васил Коларов*, Трайчо Костов и целият състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори,  следо­ватели,  руски „съветници“, служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери,  партийни секретари,  активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи. Ето още имена на палачи и убийци:
  • Майор Стефан Китов – началник на затвора в „Дома на слепите“ в София; началник на концлагера „Персин“ (Белене);
  • Капитан Остап Гершанов* – комендант на концлагера „Джерман“; началник на лагера „Богданов дол“;
  • действал е и в концлагера „Куциян“; абсолютен  убиец-садист;
  • Нешев – началник на концлагера „Джерман“;
  • Петър Петринсккг- наричан „страшилището за реакция­та“ и „българският А. Вишински“; прокурор, зареден с „револю­ционна ярост“;
  • Руси Христозов – директор на милицията и директор на ДС (1947 г.); зам.-министър на МВР (1948 г.); отговорник за кон­цлагерите;
  • Дочо Колев – „отговорен другар“ от БКП, отговарял за концлагера „Белене“;
  • Борис Митов – служител на ДС в концлагера „Персин“ (Белене);
  • ген. Бурачев – зам.-министър на МВР;
  • Стефан Богданов – началник на отделение „Б“ в ДС (при разследване през 1956 г. в касата му е открита цяла камара зла­то, откраднато от убити хора!) ;
  • капитан Кондов – комендант на концлагера „Биримирци“;
  • Георги Атанасов – началник на ТВО „Ножарово“ (до село Богданово);
  • майор Страхинов – шеф на концлагера „Богданов дол“;
  • Димо Дичев – началник на ДС (1945 г.);
  • Ген. Петър Вранчев – началник на Разузнавателния от­дел (РО) при Генералния щаб на МНО;
  • Георги Ст. Ганев – началник на отделение „А“ за борба с „реакцията и фашизма“ при ДС (1944 – 1949 г.) въвеждал „науч­ни подходи“ при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!);
  • полк. Никола Дворянов – инспектор в отделение „А“ на ДС; по-късно зам.-началник „Следствие“;
  • Георги Веселинов – следовател от ДС; според него има една формула „Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резул­тат, и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител… “;
  • Андрей Алипиев – следовател от ДС (1946 г.), въвежда съветски „научни методи“ на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта ;
  • Антон Кирилов – следовател от ДС;
  • Радослав Миларов – следовател от ДС;
  • Георги Давидов* (Графа) – началник на милицията в Гор­на Джумая (1945 г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;
  • полк. Лев Главинчив* – служител на МВР и надзирател в концлагера „Белене“; патологичен убиец садист;
  • полк. Георги Дамянов – завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к)(1945г.);
  • майор Кирил Косев – следовател от РО към МНО;
  • Любомир Пинтиев – следовател от РО към МНО;
  • Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) -инспектор от РО и главен бияч-садист; патологичен изверг и па­лач (160);
  • Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – следовател от ДС и завеж­дащ следствието; инквизитор и патологичен убиец ;
  • Бенбасат* – инспектор и палач от ДС в София ; типичен дегенерат-садист;
  • майор Тершанов* – инспектор, инквизитор и палач-са-дист от ДС в София ;
  • полк. Александър Починков – началник на РО – 2 при ГЩ на МНО;
  • Васил Живков – главен инспектор в ДС (1947 г.);
  • Радой Вълков – главен инспектор в ДС;
  • Стефан Митев – инспектор в ДС;
  • Тодор Георгиев – инспектор в ДС;
  • Петър Райков – Софийски прокурор (1947 г.);
  • Илия Попниколов – агентурна група „X – 11″ към РО на ГЩ на войската;
  • Бачо Петров – инспектор следствен отдел на ДС в Со­фия (1948 г.);
  • Рудалф Мармур* – оперативен работник от следствено­то отделение на ДС (1948 г.);
  • Исак Леви* – оперативен работник от следственото от­деление на ДС (1948 г.); дегенерат-садист;
  • Хенрих Коен* – следовател от ДС-Пловдив (1948 г.), разследвал нелегалната организация „Национал-християнски кръст“;
  • Давид Овадия* (1929 – 1995 г.) – партизанин-терорист, „червен шаман“, член на БКП; убеден според собствените му думи, че „историята се пише с кръв“ и, че „омразата не бива да угасва“! Типичен палач-комунист, цензор в Съюза на българс­ките писатели. За него Радой Ралин създава епиграмата: „Защо е жив страхливият подлец? – По съпротивата да бъде спец“;
  • Аркадий Ваксберг* – резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на ЦК на БКП;
  • ген. Александър Гетман* – служител на ДС и МВР учас­тва в избиването на много хора; назначен е по-късно за дирек­тор на Народната опера, за да следи и контролира интелектуал­ците. Попитан от журналистите в чужбина как е възможно гене­рал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: „Вие какво искате, полковник ли да бъде?…“;
  • полк. Емил Кало* – служител в ДС, сътрудник на съвет­ника на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и ярос­тен комунист;
  • понастоящем председател на ционистката еврейс­ка организация „Шалом“, агент на МОСАД;
  • д-р Христо Кунчев – лекар „експериментатор“ от конц­лагера „Белене“ (българският „д-р Менгеле“);
  • полк. Исак Франсез* – следовател от Столичното уп­равление на МВР ДНМ (1961 г.); типичен садист-дегенерат, инк­визитор;
  • кап. Любен Данов – политически началник на концлаге­ра „Кофалджа“;
  • зам.-началник на концлагера „Белене“ (1952 г.);
  • полк. Ханджийски – началник на концлагера „Белене“ (1953 г.);
  • престъпен и покварен тип, отявлен комунистически па­лач; бил е в управата и на лагера „Куциян“ (1948 г.);
  • лейт. Найден Мишев – отговорник за карцерите и „на­казателната група“ в концлагера „Белене“ (1953 г.),
  • инквизитор-кап. Петър Иванов Гогов – началник на концлагерите „Белене“ и „Слънчев бряг“ (Ловеч),
  • садист-убиец; ст. л-т Блажо Пенев – офицер от ДС в концлагера „Беле­не“;
  • кап. Петров („Червения капитан“) – един от основните палачи в „Белене“;
  • полк. Цвятко Горанов Цвятков – началник на концлаге­ра „Слънчев бряг“ (Ловеч), убиец-садист;
  • Георги Цанков – министър на МВР (1951 – 1962 г.) и зам.-председател на МС;
  • зам.-министри на МВР – Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951 г.);
  • Делчо Чакъров – началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962 г.);
  • Минчо Минчев – главен прокурор на НРБ (1959 г.);
  • генерал-полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удос­тоен със званието „Герой на социалистическия труд“; носител е също на ордените „Георги Димитров“ (1961, 1969, 1971, 1981 г.), „Народна република България“ – 1-ва степен, „9-ти септември 1944 г.“ – 1-ва степен с мечове, „Народна свобода 1941-1944 г.“, съветския орден „Червено знаме“ и други; специализирал „ла­герно дело“ в СССР след 1948 г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962-1986 г.); съставът на Политбюро на ЦК на БКП, взимал решени­ята за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затвори­те (1958 г.):
  • Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (женен за еврейката Соня Бакиш*) полк. Кирил Александров Николов – началник на Ок­ръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концла­гера „Слънчев бряг“;
  • майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера „Слънчев бряг“;  един от основните убийци садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо ;  
  • ген. Иван Чуков – началник на отделение „Въдворяване й изселване“ в МВР; Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера „Слънчев бряг“
  •  Петър Николов Господинов – служител на МВР в конц­лагера „Белене“, който подписвал смъртните актове на зверски убитите като „обявител“ (актовете естествено се фалшифицира­ли, че лагерникът е умрял от болест или нещо друго!);
  • подп. Видю Димов – завеждащ отдел „Затвори и ТВО
    към МВР (1953 г.);
  • д-р Табаков – управител на лагерната болница в „Беле­не“, сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции ;
  • Димитър Мурджев – началник на ДС в град Пловдив;
    майор Ангел Куртев – началник на концлагера „Куци-ян“(1948г.);
  • Моис Насим Алфандари* – следовател на ДС в Софийс­кия затвор (1947 г.); дегенерат-садист;
  • Петър Грънчаров – началник на затвора в Кюстендил;
  • ген. Григор Илиев – началник на ВКР;
  • полк. Пенчо Стоилов зам.-началник на ВКР;
  • полк. Иван Райков – зам.-началник на ДС (1949 г.)
  • майор Васил Джананов – следовател в ДС (1949 г.);
  • майор Христо Христов – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Иван Нейков – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Христо Русев – следовател в ДС (1949 г.);
  • полк. Георги Ачанов – завеждащ отдел „Следствие“ в ДС (1949 г.);
  • Георги Попов – директор на Пазарджишкия затвор (1951 г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на уби­тите в затвора жертви ;
  • Пеньо Генов Кирацов – организирал множество убийст­ва след 9 септември 1944 г.; по-късно за заслугите си е издигнат за секретар на ЦК на БКП; след 1989 г. става притежател на медицинска клиника в Либия;
  • Пело Пеловски – участник в „Абашкото клане“ (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944 г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;
  • майор Стоян Атанасов – началник на милицията в квар­тал „Хаджи Димитър“ в София; давал нареждания на подчине­ните си през 1944 г. да колят арестантите и да им отрязват гла­вите в Дирекцията на народната милиция на „Лъвов мост“. Така е убит служителят от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944 г.);
  • Никола Павлов Колев (Комара) – административен сек­ретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на парти­ен екзекутор – изпратил над 300 души на разстрел (1956 г.).
       *Според  думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов бил член на масонската ложа „Велика ложа България“. В същата  ложа членували той и баща му академик Александър Тодоров-Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез  Васил Коларов смърт­ната присъда на сина си, произнесена от „народния съд“. След  година и половина (при доживотна присъда!) Балан-младши е освободен от затвора от Георги Димит­ров (Петър Япов. „Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.“, издателство „Изток – Запад“, София, 2003г.)         Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци-садисти от концлагерите да­леч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстой­но разследване. Тези лица трябва да бъдат съдени, макар и за­дочно (тези, които са умрели) за Геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност!…          Едни от най-гнусните и садистични убийства са били из­вършвани в двата концлагера „Белене“ и „Слънчев бряг“ и за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затвор­ници. Според свидетелствата на Колю Кондов  затворници­те с присъди в „Белене“ през 1952 г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените „Втори обект“) били над 8000 души. Освен тях на остров Щурец имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в „Слънчев бряг“ би­ли над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитетът на посочените концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите в тях и досега не е известна, тъй като запазените официални от­чети са фалшифицирани или унищожени. Слънчев бряг             В протокол „А“ №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962 г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч („Слънчев бряг“) четем следното: „..От създа­ването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – „Белене“) през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скра­вена… “ .         На това заседание присъстват: Боян Българанов, Митко Гри­горов, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живко Живков. Констата­циите и смешните наказания на „отговорните другари“ са пълен фарс, защото тези хора създават концлагерите, а после заседа­ват и обсъждат „извращенията“ под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина.         Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в „Слънчев бряг“ са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10-15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребава-ни тайно на остров Магарец близо до „Белене“ и другаде.              Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров „Магарец“ са погребани неколкостотин убити и умрели от лошите ус­ловия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951-1954 г.). Колю Кондов  споменава, че освен на остров Магарец за погребване на убитите се използвал и остров Малка бързина. Христо Николов – лагерист от „Белене“,  свидетелства, че погребения на лагеристи се извъришвали и на остров Пре­дел, където свинете от свинарника изравяли труповете и ги раз­късвали (23). Мисля, че последното е правено умишлено, с цел заличаване на следите… С тази цел са убивани  и по-старите зат­ворници, прекарали по-дълго време в лагерите. Според свиде­телствата на лагериста Димитър Сираков на остров Персин в концлагера „Белене“ хиляди българи са намерили смъртта си. Същото твърдят и други оцелели лагеристи . Пълната исти­на за тези престъпления на комунистите може да излезе наяве само ако се направи ексхумация на масовите гробове на остро­вите Магарец, Малка бързина, Предел и на самия Персин и се извърши надлежна съдебномедицинска експертиза на трупове­те на убитите (убити без съд!)…         За да не бъдем голословни, ще представим някои случаи от живота в комунистическите концлагери и затвори, предадени точ­но от очевидци: Колю Кондов („Белене“):           На 5-ти  септември 1951 г. 35 млади български патриоти са разстреляни в Старозагорския затвор. По същото време и в Сли­венския затвор са екзекутирани двама легионери .            По-горе споменах името на директора на Пазарджишкия затвор – Георги Попов. Ден-два преди събитията, започнали на 24-ти април 1952 г. и преди пребиваването ми в директорската стая, бях в карцера. По това време бяха убили един младеж -учител от Хасково. Трупът му беше хвърлен върху въглищата срещу карцера. Късно вечерта през решетките на карцера видях, че дойде директорът изверг. Пиян и псувайки ни, отиде до трупа на убития учител и уринира в  отворената уста на жертвата.  Жес­токи дни на побоища и убийства!… “ .             „Много често охраната извикваше някой от нас и му нареж­даше да отиде (отвъд колчетата с надписи „Стрелба без предуп­реждение!“) и да им отреже пръчка от върбата. Ние знаехме, че този нещастник ще бъде убит… “.           „По време на брането на слънчоглед в късното лято на 1952 г. млад 17-годишен затворник заспал на обекта. Събуждайки се, разбрал, че е сам. Започва да тича и да моли за прошка, стре­мейки се да ни застигне и да се прибере с нас на Първи обект. Милиционерите се върнаха, пресрещнаха го и го убиха с брадви. Този младеж беше от Свищовско…“.            „Д-р Никола Грозев беше отговорник на лазарета. Той е нео­бикновен човек – легионер. Много често го вкарваха в карцера, за­щото отказваше да подпише някой смъртен акт на убит затворник. Имаше случаи, когато престояваше в карцера и 9 месеца…“ (76).       „Един ден, работейки на дигата, беше застрелян Драган Ко­лев, защото беше посегнал да откъсне (от глад!) стрък лапад. Уби го милиционер – негов съселянин. Пред всички ни, хвана го за краката и го завлече в шубрака, казвайки, че искал да бяга. Убийствата бяха почти ежедневни и безпричинни. Никой от нас не знаеше дали ще доживее утрешния ден… “ .            „На 6 март 1953 г. бяха удавени няколко затворници, които с лодка преминаваха от остров Голяма бързина за остров Пер-син. Лодката имала пробойна, запушена с парцал. Последният изпаднал и лодката започнала да се пълни с вода. Настава сума­тоха и боричкане и всички потъват във водата. Само двама от тях успяват да се спасят с плуване… “ .           Същия ден, когато умря бай Христо Мутафов, умряха още 20 възрастни лагеристи от азиатски грип. Началникът на лагера, полковник Иван Тричков – брат на небезизвестният комунисти­чески герой Владо Тричков, пристигна и каза: „Малко са умре­лите! Искам трупове, трупове!… “ . Д-р Найден Найденов („Белене“): „… Понякога постоянният вятър на острова (остров Пер-син в „Белене“, наричан от лагеристите „Моргата“) донасяше провлачена тъжна песен, която напомняше ридание над гроба на скъп човек. Много пъти се чуваше: „Помощ, на… му стана лошо, припадна“. А веднага след това стоящият за охрана ми­лиционер циганин подвикваше: „Не викайте, ба! Голяма работа, жа умре една гад…“ . Владимир Свинтила („Богданов дол“): „… Почват първите инквизиции. Те се правят показно – то­ва е „приемът“. С един удар е повален някакъв студент – фракту­ра на черепа, менингит и екзитус (смъртен изход)! Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери (бой под шпалир). Но това не са шпи-цунтерите, рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа на свинете… “ . „… Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият пог­лед се наказва със смърт.             Един бе погледнал Остап Гершанов* право в очите. И бе повален – беше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го ви­дях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем, Гершанов* му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бед­ната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов* го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба… “ (23). Димитър Сираков („Белене“): „… На този остров (остров Персин в „Белене“) човекът бе извън закрилата на всеки закон и всеки момент можеше да бъде застрелян с повод или без повод. Хиляди намериха своята смърт. И когато прасетата започнаха да изравят труповете, трябваше да се закрие свинефермата… В деня, в който беше заклано едно куче и вече имаше 60 случая на умрели от глад, на острова прис­тигна някаква комисия от добре охранени хора от София и със собствените си очи видяха как черния дроб на кучето се обръ­щаше във врящата тенекия.. “. Асен Рашев („Белене“): „…Отивайки към тоалетната, на 10 крачки от пътеката ви­дях един лагерист, който държеше в дясната си ръка котленка (котленките, които ползвахме за събиране на убитите жаби, змии, и варяхме от ярмата качамак). Беше се хванал за дебелия кавак, а срещу него милиционер с насочен шмайзер викаше и псуваше. Лагеристът с ужас в очите се молеше: „Не ме убивай, не ме уби­вай!“ Недоизрекъл молбата си за трети път – откос от шмайзе­ра, и жертвата се строполи на земята. Милиционерът, може би стъписай, изчезна, вероятно да докладва.            Връщайки се обратно, видях жертвата с лице, обляно в кръв. В дясната ръка стискаше котленката, чието съдържание – царе­вична ярма, се беше изсипало върху тялото му. Явно бе тръгнал към огнището да си вари качамак… “. „… Бай Иван Йондев – анархокомунист от Кюстендил, бе­ше също мой приятел. Добър човек и веселяк беше. Една сут­рин, когато колоната се движеше към обекта, той се отклони десетина метра встрани, за да убие с пръчка една жаба (за хра­на). Изведнъж се чуха изстрели и бай Иван се строполи с лице върху земята. Всичко свърши. Той беше мъртъв… “. Иван Делийски („Белене“): „… Върбите са нещо като гранични стълбове, очертават гра-
ницата между лагера и…. България. Минеш ли тази линия, Вът-
решните войски стрелят без предупреждение. Да, ама като ра-
ботиш, де ще я видиш върбата и въображаемата линия… По ед-
но време чуваме: пак-пак! так-так! Стрелба, ама не от шмайзер.
Дотичва през ливадите и върбалаците Минчо Панов и се бухва в
нас. Какво става, бе? Убиха ги, двамата ги убиха! Ония, с които
той косил, навлезли, както косят, в „българско“ и ги убили на
място…“ .
„… Докато лежах в лазарета, 11 души умряха от глад. Пог­ребваха ги на съседния остров, на запад е от нас – остров Мага-рец. Няма една тревка там, няма едно храстче. Пясък само. Там са зарити най-малко хиляда трупа, и от Ловеч докарваха мъртви там… “ . Теодора П. Калайджиева; Янко К. Кожухаров: „На 20 април 1990 г. по Радио София бе съобщено за колек­тивен гроб край Благоевград, също създаден в есенните дни на 1944 г., а имаше сведение за жестоко погребение и край Перник, пак по същото време. Там изчезнали адвокатът Владо Йонов от Радомир, председателят на кооперация „Съгласие“ в Перник -Тачо Пеев; Цеко Марков, Иван Петров Комитов и много други. Без съд и присъда, тези хора са били хвърлени живи в 300-мет-рова шахта… “ . Румен Пенков („Кофалджа“ – „Мъртвата долина“): „… На ръце лагеристите донесоха един човек. Оказа се, че е Христо Генов, народен представител на БЗНС „Никола Петков“ от Чирпан. Той беше излязъл от болница с кръвоизлив от язва на стомаха. Към обяд пристигна комендантът Стефан Китов, об­лечен със сталински мундир, и отиде при бай Христо, който ле­жеше на земята под една круша. Започна да го рита с подкова­ните ботуши. Бях на стотина метра и виждах как човекът умира. След това лагеристи го донесоха на ръце в лагера, но казаха, че вече бил мъртъв. Не знам дори дали е погребан… “. Дончо Стоянов („Белене“): „… Началникът ни – Стефан Китов, беше садист и убиец. Веднъж, помня, влезе в помещението и се заяде ей тъй без при­чина с анархиста Иван Йондев: „Ти какъв си, бе?“ Онзи мълчи, „Човек“, казва. „Знаем, че си човек, избухна началникът, но аз съм комунист, а ти какъв си?“ Не му изтраяха нервите на нашия и си позволи да отвърне: „Аз за разлика от Вас съм просто чо­век“. На другия ден охраната го застреля. Бяхме на работа на „Носа“. Който от лагерниците минаваше покрай мястото, оца­пано с кръв, оставяше по шепа лайкучки… Не се церемоняха и със своите хора. Информаторите си сред лагерниците най-често убиваха. Никой не знае къде и как… “ . Христо Пеев („Белене“): „… Понтонът „Ужас“ – това име ще му остане в епопеята на „Белене“. Тридесет и пет младежи, предимно от забранения Зе-меделчески младежки съюз, трябва да изтърпят наказание, кое­то трудно би хрумнало на самия Берия*. В началото на януари при минус 10-20-градусов студ те престояват 14 денонощия под открито небе, брулени от вятъра, без да могат да седнат или да излязат от водата, която през нощта замръзва, а през деня едва-едва се размразява. Трудно е за нечие въображение да си предс­тави по-голям кошмар. Малцина остават живи, но осакатяват за цял живот с ампутирани от измръзването крайници… “ . Димитър Куманов (Кюстендилски затвор): „… Системата на безогледен терор беше повсеместна. Тя не отминаваше и затвора-болница – Кюстендилския затвор. В него бяха събрани при сравнително по-лек режим предимно туберку­лозни затворници. Един от тях бе Петър Гюров, висок, хубав мъж на около 40 години, приветлив и сериозен човек. Земеделец по убеждения. За негово нещастие управата реши да го вербува за доносник. Гюров възмутен отказал, при което изтървал и някоя по-силна дума. Грабнаха го нанякъде. След няколко седмици вър­наха на одеяло една жалка човешка сянка, обезкървена и измъ­чена до неузнаваемост. Говореше с върховно усилие с много тих и бавен шепот. Почина… “ . Христо Николов („Белене“): „… Между лагеристите имаше и хулигани (криминални ре­цидивисти). Иван Кантов ми казваше кой от хулиганите е бил натоварен от управата да извършва убийства в лагера на беля­зани хора. Иван беше на същата длъжност и по-късно, когато идваше молотовката от Ловеч с трупове. Поемаше чувалите (с убитите) и ги товареше на понтона, а после ги откарваха на ост­ров Предел, където ги закопаваха в шанци, дълбоки 40 – 50 см. Разправяше ми, че свинете от свинарника на острова ги изравя­ли и разкъсвали…             Иван Кантов спеше при нас, в монтажната работилница… Оставаха му пет дни до излизането му от затвора. Започна да си подарява дрехите на нас, които оставахме. Беше лежал вече над 15 г. Но той не излезе. Това, което зная е, че полковник Т го е застрелял с пушка от прозореца на щаба. Премахнаха го, за да заличат част от следите!… “. Христо Рангелов Матев („Слънчев бряг“): „… Ще споделя само, че бях с вързани ръце и когато казаха „Слизай!“, аз не можах да скоча от камиона. „Помогна“ ми един изверг с приклад в тила и аз се проснах долу. Биха ме до обезу-мяване…           За да бъда кратък, ще ви кажа само, че нас ни биеха на ста­ване, при строяването, при тръгване за кариерите, при връщане от работа, при проверките и нощем дори… Така много момчета не издържаха и си отидоха… Над 300 души… (1954 г.)“ . Иван Иванов („Слънчев бряг“): „… Според мен убийствата ставаха нощем… опъваха маса и шефовете се настаняваха за поредния запой: майор Гогов – на­чалник на лагера, капитан Баев – началник на милиционерската група, майор Газдов – началник на ДС, и Червения майор (Пет­ров) – най-големия гад и убиец, който после умря като куче. До­макинът на служебния стол – затворникът Дако от Угърчин, ми разправяше, че поглъщали неимоверни количества храна и ал­кохол. После, пияни-заляни, карали да им водят лагерници да ги мъчат или жени да се гаврят с тях.           Сутрин, когато идвах на работа, съм виждал огромни лок­ви кръв – сякаш са клали добитък! Питал съм, но не са ми отго­варяли.           Между жените имаше и красиви, макар че не може да се определи със сигурност – толкова отчайващо запуснати и мръс­ни бяха, че на човек му се повдигаше, като ги доближи. Милици­онерите обаче редовно ги изнасилваха!… “. Васил Вълков („Слънчев бряг“): „… Най-големите масови убийства ставаха точно тук. Без куршум, без нож, без брадва – само с тояги с железен край. В чувалите някои трупове бяха без мозъци… Ако някой дивак (ка­нибал) хване човек, той ще го изяде, а тук прасетата ни изяжда­ха…“. Божидар Петров („Слънчев бряг“): „… След това казаха на един от нас, мъж около петдесетте, че не трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвиди­рат. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив).            Накараха го да легне по очи на снега и започнаха да го уд­рят с бастуните (сопите). Жертвата им крещеше и молеше за милост, а те удряха по целия гръб и краката, докато в един мо­мент престана да вика. Видях по врата му кръв, някой не беше насочил правилно удара, пък и той се гърчеше и местеше по земята… Някой донесе един чувал, палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета, те взеха чувала и го понесоха някъде…“ (23). „… Виждал съм чувалите с жертвите, понякога над 15 на ден, оставени до сградата зад тоалетната. Към 2 часа след полу­нощ идваше кола и ги закарваха нанякъде. Между нас се чуваше, че ги заравяли в „Белене“, но това знаят най-добре палачите и техните ръководители. Различни бяха причините и прийомите да се убие някой. Но основната причина беше нечовешката ра­бота…             Един младеж на около 25 години се хвърли под влака на Голямата кариера, когато правеше маневра. Колелетата му от­рязаха и двата крака, но той беше жив. Старшината от охраната попита звеневия Левордашки какво става. Левордашки взе един боен чук, изтеглиха го от релсите и го удари в гърдите. Жертва­та издъхна, а старшината одобрително кимна на убиеца. Вечер­та на проверката Газдов и Горанов държаха заплашителна реч никой да не смее да се самоубива. Те не искаха да изпуснат удо­волствието да ни лишават от живот собственоръчно. Те бяха съ­дии и палачи… “. Иван Желев Кисьов („Слънчев бряг“): „… Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вмес­то да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на ми­лицията.           Той замахна, че въздухът изпищя, бастунът (сопата) описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер. Бри­гадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и свет­лината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда. Донесоха чувал и го натъпкаха вътре. На сут­решната проверка кръгът стоеше очертан от вечерта. В него бе­ше засъхнало ръждиво петно…              Край лагера растяха някакви жилави храсти – дрян ли бе­ше, друго ли – не знам. Но бяха жилави и след като ги обгаряха на огън, много трудно се чупеха. При силен удар тоягите пукаха черепите като зрели дини. Имало е случаи да влезе някой в кръ­га и Газдов да замахне по-тежко… по лицата и дрехите ни пръс­каше червено-бяло пюре от кръв и мозък: когато беше студено, кръвта димеше като сярна киселина… Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече. В началото бяхме 180 лагерис-ти; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата годи­на чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите, и бригадирите има­ше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове… “. „… Докараха веднъж един военен, беше полковник. Страш­ни бяха вечерните проверки, тогава ставаха и най-големите из­девателства над лагерниците. С полковника се заяде Горанов, заместник-началникът. В продължение на десет дни го би до при­падък всяка вечер, охраната на каменоломната също не го оста­вяше. Ей, така, профилактично. На десетия ден, по-точно вечер­та, го изкара пред строя и каза „Полковник! Ти ще умреш тук, в кръга, още сега. Утре ще докарат сина ти и той също ще умре в кръга!“         Оня нещо му каза и Горанов го уби с един удар. Сложиха го в чувала. Кръвта беше толкова много, че му нахлузиха втори чувал, но и той протече. Синът му дойде на другия ден – снажен, красив мъж, бил артист. На втория ден гърбът му стана кървава каша от бой… Старшина Йозов видя, че артистът не е добре и го задебна. Щом се люшна от мястото си, удари го с то



Гласувай:
1



1. lionhard - Къчо Карамасуров
11.12.2017 11:37
...-било е Ужасяващ БОЛШЕВИШКО-ЕВРЕЙСКИ ТЕРОР И ГЕНОЦИД ,който се Потулва УПОРИТО : -от сегашните ЧЕРВЕНИ Изчадия на ТОГАВАШНИТЕ Убийци, народените Доста "освободителски" Копелета и Изчадията им от масово-изнасилващия 300 000-ен ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС ,бивши и настоящи Милиционери, Евреи, бивши и Настоящи НАГАЖДАЧИ , ДОНОСНИЦИ , КЛЕВЕТНИЦИ , Вербувани Твари от "д.с." - ВСИЧКИ ТЕ УПРАВЛЯВАНИ И НАСЪРЧАВАНИ (и Парично) от ВЕЧНИЯ НИ ВРАГ - Русия !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171641
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031