Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2014 17:36 - Концлагери след 09 септември 1944 г. – III част
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 3640 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.10.2015 05:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Концлагери след девети септември 1944 г.

                        image


    Тези професионални инквизитори заедно с българските ко­мунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.          Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертви­те били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземи­ята на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите-палачи имало и много евреи.           Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Най­ден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов: „… Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла сед­мица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше: - Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи!…          Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Уда­ри ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо… Кога­то отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая…              В продължение на десетина дни, след довеждането на Мла­денов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вра­тата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физионо­мия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници… Така продължиха въп­росите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в коре­ма с ръка и пак сядаше на стола си. След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опит­вах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.          На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – „три денонощия на един крак“. С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.           Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се, винаги отговарях: „Нямам какво да кажа“ или „Нямам вражеска дейност!“ Тия „занимания“ продължиха около 20 дни.           Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Събляко­ха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прило­ша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези „занимания“ продължиха през 2-3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се | изправя на крака.             Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционе­ри, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигра­вателна усмивка ме запита: - Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче… Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражес­ката си дейност!… Тук  ще мреш, куче недно. Докато не кажеш какво гласите,  няма да те оставя. На парчета ще те направя, ко­съм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!… “ .             Вследствие на тези жестоки инквизиции и на други, на кои­то е подложен в концлагера в „Белене“ през 1953 г. д-р Найде­нов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампу­тирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и уми­ра преждевременно през 1965 г. на 63 години. Неговите споме­ни, записани в публикувания от дъщеря му дневник „Спомени с Иван Багрянов“, са важен изобличителен документ за ко­мунистическите концлагери и садистите евреи от ДС!… За тях пише и о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическа­та истерия по повод Военния съюз 1945-1946 г. и съдебния про­цес срещу Никола Петков и опозицията: „… Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* – следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отго­вори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до по­ложение едвам да си поемам дъх…           Началник на отдела РО беше новопроизведеният комунис­тически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделе­ние беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следова­тел Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстеният евреин Димитър Нисимов Авра­мов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето…              Закараха  ме на разпит при следователите. Там е тарторът -биячът садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат на­горе и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста пре­вързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. Над главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип…“ .            Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания, на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други.  Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на Геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.
                      image
             Преминалите през затворите и лагерите над 300 000 души, след изтърпяване на наказанието им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд.             Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това, разбира се, въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди души, без да се бро­ят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.               Според свидетелствата на д-р Найден Найденов и други лагеристи от Белене само на остров Магарец са погребани неколкостотин лагеристи и лагеристки,  но лагерите са били 86. А уби­тите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък, и така нататък…                 Вероятно истинският брой на убитите в лагерите и затво­рите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на ця­лата информация от неправителствени организации и свидетел­ствата на оцелелите репресирани и техни близки. При всички случаи обаче броят им е огромен, става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 сеп­тември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944-1989 г., кога­то тоталитарният комунистически режим беше на власт.           Убийствата в концлагерите  (ТВО) и затворите са се извър­швали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасо­чено, систематично и с „научен подход“, с цел тотален физичес­ки и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, уби­ване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на кар­цер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други подобни методи!          Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961-1962 г.) в концлагера „Слън­чев бряг“ (Ловеч) са били убити неколкостотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!             Има много данни и за убитите в другите концлагери. Ня­кои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика, просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства в женските колонии, жените били редов­но изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите .            Всички тези ужасни престъпления на комунистите са опи­сани в детайли в книгите на Найден Найденов , Колю Кондов,  Диньо Шарланов, Константин Бакалов, сбор­ника „Българския Гулаг. Свидетели“  и редица документал­ни публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционе­рите и бригадирите биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Беле­не и съседните острови отвличали лагеристи до граничната по­лоса и там ги разстрелвали, за да получат 15 дена домашен от­пуск.  В други случаи милиционерите убивали просто за удовол­ствие или по „нареждане от горе“. Най-много убийства и изде­вателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за „извращения“, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира „машината за унищожение на народните врагове“.            Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов,  Вълко Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акад.  Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов,  а също и Борис Велчев – шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите (роднина на бившия министър на финансите Милен Велечев* в коалиционното правителство НДСВ-ДПС, с министър-предсе­дател Симеон Саскобургготски-Кохари* и кандидат за кмет на София през 2005 г.). Отговорност носят също Георги Димитров, масонът Васил Коларов*, Трайчо Костов и целият състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори,  следо­ватели,  руски „съветници“, служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери,  партийни секретари,  активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи. Ето още имена на палачи и убийци:
  • Майор Стефан Китов – началник на затвора в „Дома на слепите“ в София; началник на концлагера „Персин“ (Белене);
  • Капитан Остап Гершанов* – комендант на концлагера „Джерман“; началник на лагера „Богданов дол“; действал е и в концлагера „Куциян“; абсолютен  убиец-садист;
  • Нешев – началник на концлагера „Джерман“;
  • Петър Петринсккг- наричан „страшилището за реакция­та“ и „българският А. Вишински“; прокурор, зареден с „револю­ционна ярост“;
  • Руси Христозов – директор на милицията и директор на ДС (1947 г.); зам.-министър на МВР (1948 г.); отговорник за кон­цлагерите;
  • Дочо Колев – „отговорен другар“ от БКП, отговарял за концлагера „Белене“;
  • Борис Митов – служител на ДС в концлагера „Персин“ (Белене);
  • ген. Бурачев – зам.-министър на МВР;
  • Стефан Богданов – началник на отделение „Б“ в ДС (при разследване през 1956 г. в касата му е открита цяла камара зла­то, откраднато от убити хора!) ;
  • капитан Кондов – комендант на концлагера „Биримирци“;
  • Георги Атанасов – началник на ТВО „Ножарово“ (до село Богданово);
  • майор Страхинов – шеф на концлагера „Богданов дол“;
  • Димо Дичев – началник на ДС (1945 г.);
  • Ген. Петър Вранчев – началник на Разузнавателния от­дел (РО) при Генералния щаб на МНО;
  • Георги Ст. Ганев – началник на отделение „А“ за борба с „реакцията и фашизма“ при ДС (1944 – 1949 г.) въвеждал „науч­ни подходи“ при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!);
  • полк. Никола Дворянов – инспектор в отделение „А“ на ДС; по-късно зам.-началник „Следствие“;
  • Георги Веселинов – следовател от ДС; според него има една формула „Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резул­тат, и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител… “;
  • Андрей Алипиев – следовател от ДС (1946 г.), въвежда съветски „научни методи“ на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта ;
  • Антон Кирилов – следовател от ДС;
  • Радослав Миларов – следовател от ДС;
  • Георги Давидов* (Графа) – началник на милицията в Гор­на Джумая (1945 г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;
  • полк. Лев Главинчив* – служител на МВР и надзирател в концлагера „Белене“; патологичен убиец садист;
  • полк. Георги Дамянов – завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к)(1945г.);
  • майор Кирил Косев – следовател от РО към МНО;
  • Любомир Пинтиев – следовател от РО към МНО;
  • Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) -инспектор от РО и главен бияч-садист; патологичен изверг и па­лач (160);
  • Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – следовател от ДС и завеж­дащ следствието; инквизитор и патологичен убиец ;
  • Бенбасат* – инспектор и палач от ДС в София ; типичен дегенерат-садист;
  • майор Тершанов* – инспектор, инквизитор и палач-са-дист от ДС в София ;
  • полк. Александър Починков – началник на РО – 2 при ГЩ на МНО;
  • Васил Живков – главен инспектор в ДС (1947 г.);
  • Радой Вълков – главен инспектор в ДС;
  • Стефан Митев – инспектор в ДС;
  • Тодор Георгиев – инспектор в ДС;
  • Петър Райков – Софийски прокурор (1947 г.);
  • Илия Попниколов – агентурна група „X – 11″ към РО на ГЩ на войската;
  • Бачо Петров – инспектор следствен отдел на ДС в Со­фия (1948 г.);
  • Рудалф Мармур* – оперативен работник от следствено­то отделение на ДС (1948 г.);
  • Исак Леви* – оперативен работник от следственото от­деление на ДС (1948 г.); дегенерат-садист;
  • Хенрих Коен* – следовател от ДС-Пловдив (1948 г.), разследвал нелегалната организация „Национал-християнски кръст“;
  • Давид Овадия* (1929 – 1995 г.) – партизанин-терорист, „червен шаман“, член на БКП; убеден според собствените му думи, че „историята се пише с кръв“ и, че „омразата не бива да угасва“! Типичен палач-комунист, цензор в Съюза на българс­ките писатели. За него Радой Ралин създава епиграмата: „Защо е жив страхливият подлец? – По съпротивата да бъде спец“;
  • Аркадий Ваксберг* – резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на ЦК на БКП;
  • ген. Александър Гетман* – служител на ДС и МВР учас­тва в избиването на много хора; назначен е по-късно за дирек­тор на Народната опера, за да следи и контролира интелектуал­ците. Попитан от журналистите в чужбина как е възможно гене­рал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: „Вие какво искате, полковник ли да бъде?…“;
  • полк. Емил Кало* – служител в ДС, сътрудник на съвет­ника на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и ярос­тен комунист; понастоящем председател на ционистката еврейс­ка организация „Шалом“, агент на МОСАД;
  • д-р Христо Кунчев – лекар „експериментатор“ от конц­лагера „Белене“ (българският „д-р Менгеле“);
  • полк. Исак Франсез* – следовател от Столичното уп­равление на МВР ДНМ (1961 г.); типичен садист-дегенерат, инк­визитор;
  • кап. Любен Данов – политически началник на концлаге­ра „Кофалджа“; зам.-началник на концлагера „Белене“ (1952 г.);
  • полк. Ханджийски – началник на концлагера „Белене“ (1953 г.);
  • престъпен и покварен тип, отявлен комунистически па­лач; бил е в управата и на лагера „Куциян“ (1948 г.);
  • лейт. Найден Мишев – отговорник за карцерите и „на­казателната група“ в концлагера „Белене“ (1953 г.),
  • инквизитор-кап. Петър Иванов Гогов – началник на концлагерите „Белене“ и „Слънчев бряг“ (Ловеч),
  • садист-убиец; ст. л-т Блажо Пенев – офицер от ДС в концлагера „Беле­не“;
  • кап. Петров („Червения капитан“) – един от основните палачи в „Белене“;
  • полк. Цвятко Горанов Цвятков – началник на концлаге­ра „Слънчев бряг“ (Ловеч), убиец-садист;
  • Георги Цанков – министър на МВР (1951 – 1962 г.) и зам.-председател на МС;
  • зам.-министри на МВР – Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951 г.);
  • Делчо Чакъров – началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962 г.);
  • Минчо Минчев – главен прокурор на НРБ (1959 г.);
  • генерал-полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удос­тоен със званието „Герой на социалистическия труд“; носител е също на ордените „Георги Димитров“ (1961, 1969, 1971, 1981 г.), „Народна република България“ – 1-ва степен, „9-ти септември 1944 г.“ – 1-ва степен с мечове, „Народна свобода 1941-1944 г.“, съветския орден „Червено знаме“ и други; специализирал „ла­герно дело“ в СССР след 1948 г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962-1986 г.); съставът на Политбюро на ЦК на БКП, взимал решени­ята за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затвори­те (1958 г.):
  • Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (женен за еврейката Соня Бакиш*) полк. Кирил Александров Николов – началник на Ок­ръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концла­гера „Слънчев бряг“;
  • майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера „Слънчев бряг“;  един от основните убийци садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо ;  
  • ген. Иван Чуков – началник на отделение „Въдворяване й изселване“ в МВР; Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера „Слънчев бряг“
  •  Петър Николов Господинов – служител на МВР в конц­лагера „Белене“, който подписвал смъртните актове на зверски убитите като „обявител“ (актовете естествено се фалшифицира­ли, че лагерникът е умрял от болест или нещо друго!);
  • подп. Видю Димов – завеждащ отдел „Затвори и ТВО
    към МВР (1953 г.);
  • д-р Табаков – управител на лагерната болница в „Беле­не“, сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции ;
  • Димитър Мурджев – началник на ДС в град Пловдив;
    майор Ангел Куртев – началник на концлагера „Куци-ян“(1948г.);
  • Моис Насим Алфандари* – следовател на ДС в Софийс­кия затвор (1947 г.); дегенерат-садист;
  • Петър Грънчаров – началник на затвора в Кюстендил;
  • ген. Григор Илиев – началник на ВКР;
  • полк. Пенчо Стоилов зам.-началник на ВКР;
  • полк. Иван Райков – зам.-началник на ДС (1949 г.)
  • майор Васил Джананов – следовател в ДС (1949 г.);
  • майор Христо Христов – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Иван Нейков – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Христо Русев – следовател в ДС (1949 г.);
  • полк. Георги Ачанов – завеждащ отдел „Следствие“ в ДС (1949 г.);
  • Георги Попов – директор на Пазарджишкия затвор (1951 г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на уби­тите в затвора жертви ;
  • Пеньо Генов Кирацов – организирал множество убийст­ва след 9 септември 1944 г.; по-късно за заслугите си е издигнат за секретар на ЦК на БКП; след 1989 г. става притежател на медицинска клиника в Либия;
  • Пело Пеловски – участник в „Абашкото клане“ (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944 г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;
  • майор Стоян Атанасов – началник на милицията в квар­тал „Хаджи Димитър“ в София; давал нареждания на подчине­ните си през 1944 г. да колят арестантите и да им отрязват гла­вите в Дирекцията на народната милиция на „Лъвов мост“. Така е убит служителят от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944 г.);
  • Никола Павлов Колев (Комара) – административен сек­ретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на парти­ен екзекутор – изпратил над 300 души на разстрел (1956 г.).
         *Според  думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов бил член на масонската ложа „Велика ложа България“. В същата  ложа членували той и баща му академик Александър Тодоров-Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез  Васил Коларов смърт­ната присъда на сина си, произнесена от „народния съд“. След  година и половина (при доживотна присъда!) Балан-младши е освободен от затвора от Георги Димит­ров (Петър Япов. „Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.“, издателство „Изток – Запад“, София, 2003г.)           Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци-садисти от концлагерите да­леч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстой­но разследване. Тези лица трябва да бъдат съдени, макар и за­дочно (тези, които са умрели) за Геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност!…            Едни от най-гнусните и садистични убийства са били из­вършвани в двата концлагера „Белене“ и „Слънчев бряг“ и за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затвор­ници. Според свидетелствата на Колю Кондов  затворници­те с присъди в „Белене“ през 1952 г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените „Втори обект“) били над 8000 души. Освен тях на остров Щурец имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в „Слънчев бряг“ би­ли над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитетът на посочените концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите в тях и досега не е известна, тъй като запазените официални от­чети са фалшифицирани или унищожени.   Слънчев бряг               В протокол „А“ №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962 г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч („Слънчев бряг“) четем следното: „..От създа­ването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – „Белене“) през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скра­вена… “ .           На това заседание присъстват: Боян Българанов, Митко Гри­горов, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живко Живков. Констата­циите и смешните наказания на „отговорните другари“ са пълен фарс, защото тези хора създават концлагерите, а после заседа­ват и обсъждат „извращенията“ под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина.           Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в „Слънчев бряг“ са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10-15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребава-ни тайно на остров Магарец близо до „Белене“ и другаде.                Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров „Магарец“ са погребани неколкостотин убити и умрели от лошите ус­ловия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951-1954 г.). Колю Кондов  споменава, че освен на остров Магарец за погребване на убитите се използвал и остров Малка бързина. Христо Николов – лагерист от „Белене“,  свидетелства, че погребения на лагеристи се извъришвали и на остров Пре­дел, където свинете от свинарника изравяли труповете и ги раз­късвали (23). Мисля, че последното е правено умишлено, с цел заличаване на следите… С тази цел са убивани  и по-старите за


Тагове:   дс геноцид бкп,


Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171635
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031