Отново се обръщам към теб – който и да си, където и да си. Правя го, защото отново си изправен пред избор – и не знаеш между какво и какво избираш.   Вярваш, че избираш българските представители в европейския парламент. Да – вярно е, но това не е цялата истина. Не е и същността на избора, който трябва да направиш. Щеше да бъде, ако България беше нормална страна, ако на власт бе нормална левица или десница, а не днешната етно-социал-националистическа коалиция. Ако го нямаше Путин с неговия аншлус в Крим и неговите диверсии в източна Украйна – тази провокация към мира и нормалността, които отново разделят, отново спускат желязна завеса, отново градят Берлинска стена от отломките на старата. Щеше да бъде, ако България не бе превърната в негов Троянски кон и тук не се вихреше неговата пета колона – в нови и нови политически превъплъщения.      Щеше да бъде, ако една партия, която винаги, през цялата си история е продавала националния ни интерес – първо на СССР, а сетне на Русия – не беше провела своята политическа метаморфоза така, че страната ни да бъде най-бедната, най-нещастната, най-зависимата от миналото си и най-напусканата в ЕС.











Щеше да бъде, но не е. И не избираш само своите
представители в една общност, към която страната ти само формално принадлежи. Избираш къде ще бъде България, към коя част от разделения отново свят ще принадлежи. Избираш да я има ли демокрацията или не. Избираш дали да бъдеш гражданин на Европа или поданик в Евразия. Избираш собствената си съдба, собственото си бъдеще – и това на своите деца.       Затова се обръщам към теб: този път внимавай в своя избор. И не си мисли, че той не те засяга, че това са далечни неща, които могат да минат и без твоя глас. Не, не могат. Отказът от избор е също избор. В полза на тези, които превърнаха демокрацията в бутафория и похарчиха напусто четвърт век от твоя и моя живот, за да ни докарат пак дотам, откъдето бяхме тръгнали. В полза на политическите мародери, които подменяха и подменят живота ни. В полза на безродници като Станишев и Първанов, наглеци като Доган и Пеевски, продажници като Сидеров и Бареков.       Техните маски паднаха: днес ги виждаме такива, каквито са. Виждаме целия този абсурден театър с персонажи, натворени от посткомунистическото задкулисие. Виждаме тяхното бесовство, пришпорено от граничния момент, отвъд който могат да изпаднат зад борда на историята. Могат – ако не провалят България, ако не отвратят и обезверят докрай нейните обитатели, не сварят да я обезлюдят от всичко знаещо и можещо, ако не съумеят да я натикат отново под шапката на Кремъл.          Затова моят въпрос към теб – който и да си, където и да си – е един едниствен: ще допуснеш ли и този път тези лешояди да се разпореждат със съдбата ти?







 Тези, които ти обещаваха сполука, а те докараха до просяшка тояга? Тези, които те натовариха и те товарят с дългове, за да превърнат себе си в олигарси? Тези, които ограбиха спестяванията ти с кухи банки, за да натворят своите кредитни милионери?          Тези, които наводниха България с мутри и престъпни групировки? Тези, които оставаха и остават на власт единствено с помощта на подмяната и лъжата? Тези, които корумпираха съдебната система така, че я превърнаха в инструмент на мафията?    Тези, от четвърт век култивират простащина, дебелоочие, егоизъм и чалга-култура? Тези, които нароиха цял куп политически клонинги, за да изтъргуват твоето доверие? Тези, които се правеха на европейски политици, но гузно премълчаха палежа на европейското знаме – на техен митинг пред техния най-сакрален паметник – този на армията, която през 1944 г. окупира България?       Тези, които правиха достлук със сатрапа Башар Асад? Тези, които поздравиха Путин за победата във втората кримска война? Тези, които днес започват предизборната си кампания от Москва? Тези, които подаряват на партиите си огромни дарения – и в добавка плачат за бедните?   Тези, които управляваха чрез сламени
чучела, и удържаха своята власт със стоманени заграждения и полицейски   палки?   Тези, които те наричаха лумпен, алкохолик, наемник и соросоид – само защото си дръзнал да се опълчиш срещу тяхната заграбена с измама власт? Тези, които не само че и до днес нямат отговор на въпроса кой предложи Пеевски, но и го лансират като свое олицетворение в европейския парламент?                       Тези, които договаряха руските енергийни проекти, за да превърнат България в енергиен заложник на Москва? Тези, които на няколко пъти фалираха българската държава – и днес отново са на път да го сторят – като за начало са фалирали родната енергетика? Тези, заради които бяха спрени европейските фондове и страната ни бе наречена “най-корумпираната държава в Европа”? Тези, които въртяха далавери със замените на земи, с парите за АЕЦ “Белене”, с афери като аферата “Хохегер”? Тези, които раздаваха порционите и мечтаеха да си купят летяща чиния?      Тези, които през 1923 г. вдигнаха въстание, а след това избягаха в СССР? Тези, които избиха стотици невинни при атентата в “Света Неделя” – най-големия атентат в европейската история до края на ХХ век? Тези, които дойдоха на щиковете на червената армия, за да наложат най-свирепия и най-просташки режим в българската история?      Не, не ми казвай, че това са стари и отдавна отминали неща, че сега червените са различни. Именно последните събития показаха, че тяхната партия не може да се промени, не може да се цивилизова. Начинът, по който предава България днес, го доказва. Тя си е същата БКП, легендирана под нов конспиративен псевдоним.        Тези, които избиха десетки хиляди без съд и присъда в дните след 9-ти септември? Тези, които постановиха над две хиляди смъртни присъди по време на тъй наречения “Народен съд”? Тези, които натикаха десетки хиляди в концлагерите? Тези, които проведоха възродителния процес? Тези, които тъпкаха и тъпчат съдбата ти, подиграваха се и се подиграват с твоята чест и достойнство? Тези, които на два пъти се опитаха да заличат националната ти идентичност, като превърнат България в 16-та съветска република?
Теб питам, незнайни българино – който и да си, където и да си. Ще ги оставиш ли отново да бесуват, да се разпореждат с твоето бъдеще, да натирват чедата ти в чужбина? Ще ги оставиш ли да мародерстват в изтерзаната наша страна, да лешоядстват над погубеното национално и лично достойнство?       Крайно време е да ги спрем. Крайно време е да ги изметем в историята – където толкова отдавна им е мястото. Все отнякъде трябва да се почне – и решаващият шанс за едно нова начало е днес – на тези избори.     Те заслужават това. Само това – нищо друго. Вгледай се внимателно в лицата им. Помисли върху техните действия, помисли за съдбата си. Помисли и избери – най-сетне, след толкова криволици и колебания – направи своя окончателен избор: между Европа и Евразия, между гражданина и поданика, между свободата и робството. Този избор е само и единствено твой.
   Автор: andreshko

ке ми рече некой "лумпен, алкохолик, наемник и соросоид ". Язе да не съм айляк да одим за едни чужди интереси насам- натам по Царя `место да си гледам работата. Янлъш си.