Posted by admin on окт 22, 2013 | Leave a Comment

Първа част

На 3 юни 1986 г. първият заместник началник на Шесто управление ДС ген.- майор Сава Джендов и началникът на Главно следствено управление–МВР  ген.- майор Костадин Коцалиев предлагат план, който предвижда провеждане на агентурно – оперативни мероприятия по реализацията (арестуване) на обектите на разработка  “Ренегати” и “Редактори”.

Двамата генерали предлагат Плана за одобрение, от двама още по-висши генерали в системата на МВР - зам. министърът на вътрешните работи и началник на Второ главно управление ДС ген.лейтенант Георги Аначков и началникът на страховитото Шесто управление ДС ген.- майор Антон Мусаков.

Генералският ранг на предлагащи и утвърждаващи – нещо,  което е изключение в практиката на МВР и ДС, говори достатъчно за сериозността на оперативните  разработки, която се водят.

Мероприятията в Плана предвиждат участието на генерали и висши офицери от Първо Главно Управление ДС, Второ Главно Управление ДС, Шесто управление ДС, оперативните служби Проследяване и Подслушване, както и началниците и висши офицери от Окръжни управления МВР Бургас, Варна, Пловдив, Толбухин, Силистра и др. Оперативни мероприятия се провеждат почти из цялата страна.

Лично Тодор Живков следи развитието на Възродителния процес, а има сериозна съпротива от българските турци и силна реакция от страна на Турция и Европа. 

Основната цел на генералският план е ликвидиране на разкритото нелегално – „Национално турско освободително движение в България” – ВТМКА.

Програмата на нелегалната организация призовава преименуваното население да се обединява за борба против Възродителния процес. Отправят обръщение към ходжите и учителите да съдействат за повдигане на мюсюлманството, за гласуване с празни бюлетини, като израз на несъгласие с промяната на имената и за изселване в Турция. Дейността й включва отпечатване и разпространяване на нелегални материали против Възродителния процес и подготовка за провеждане на терористични действия.

Дългогодишният агент на ДС с четвърти поред псевдоним „Сава”, под името Меди Доганов е готвеният от елитния отдел V-ти „Нелегали” на ПГУ – ДС, за да бъде изведeн нелегално в чужбина, като основната цел първоначално е  била Турция, но Възродителния процес обърква плана.

Отдел V-ти и ръководството на ПГУ-ДС се спират на варианта извеждането на агента да стане в Англия. На Доган се извършва продължителна оперативна подготовка, която включва и отработване на неговото легендирано пребиваване в някои от университетите Кеймбридж или Оксфорд.

Въпреки дългогодишните многобройни проверки на агента с които той умело се справя, случайно от техническо мероприятие се разбира, че агента не само, че е преминал на турска страна, но е един от лидерите на нелегалната турска организация.

Ето едно от доказателствата:

На 22.05.1986 г. чрез проследяване се разбира, че обектът на разработката “Ренегати”- агент ”Сава” на ПГУ-ДС  (Ахмед Доган) е посетил лицата в гр. Банкя, които също са обект на разработване от ДС. От мероприятието „Родопи” (подслушване) се разбира, че Доган е предал материал свързан с дейността на нелегалната организация, на генералния консул в турското консулство в Пловдив.

Нищо не подозиращият млад философ – кандидат за нелегален разузнавач в чужбеня само след няколко месеца ще се озове в Националното следствие, а след това и в затвора.

Интерес представлява справката относно участието на агент „Сава“ – Меди Доганов в „противодържавни структури“, подписана от ръководителя на групата следователи, старши следовател майор Ангел Александров.

Това е следователят от тогавашния отдел ДС в Главно следствено управление на МВР, който разследва Доган и в резултат на това разследване той е осъден на 10 години лишаване от свобода, но ще излежи само три.

След 1989 г.Александров ще стане много близък с Ахмед Доган.

По изричното настояване на Доган,  през 2003 г. от ръководител на сектор в следствието Ангел Александров е избран за член на Висшия съдебен съвет (ВСС).

През следващата година отново със съдействието на Доган,  Александров става  директор на Националната следствена служба.

Александров е човекът, който изпълнявайки поръченията на Доган дава старт на бързото кариерно израстване на Делян Пеевски, 

Александров, като член на ВСС убеждава и другите членове да гласуват Пеевски да започне работа в Следствието, въпреки, че той не отговарял на изискванията за работа там.

Ангел Александров беше много приближен на ген. Коцалиев – последният комунистически началник на Главно следствено управление МВР, който му възлагаше да разследва най важните оперативни дела, като това срещу Доган, а също така и срещу следствени оперативни работници.

Приятелството между Ангел Александров и Ахмед Доган е толкова необикновено, колкото и съмнително. Затова не трябва да се изключва вероятността, срещата им в Следствието да е създала някаква особена близост. Поведението и на двамата говори за съществуването на някаква тайна и от там взаимна зависимост.

Известно е, че Александров, като член на ВСС  е оказвал активно съдействие на Доган, за проникване на ДПС в правосъдната система.

През 2007 година, Станишев като премиер на „тройната коалиция” уволнява Пеевски и Александров за участие в корупциионни схеми. В основата на уволненията е скандалът между двамата високопоставени, но корумпирани държавни служители – Румен Овчаров и Ангел Александров.

По изричното настояване на коалиционния партньор Доган, Станишев бързо възстановява Пеевски като зам. министър, а Александров е върнат в системата на Следствието, макар и понижен.

Доган казва: ”На нас той ни трябва в следствието”!

В цялата си кариера Доган няма нищо да спомене за агентурното си минало. 

След демократичните промени, той ще е първия политик който през 1993 г. ще  посети публично главния виновник за възродителния процес Тодор Живков.

Ахмед Доган през 1990 година след затвора, вече лидер на българските турци. 

Втора част:

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА ПОЛК. ТОДОР ГЕНОВ ОТ СРЕЩАТА МУ С ДОГАН. (Представяме копие от оригиналната Докладна записка )