Още не е ясно дали кризата предизвикана от Путин, за да отклони Украйна от ориентацията й към ЕС и Запада, ще се превърне в преломен момент за международните отношения.

А светът не е забравил Кубинската ракетна криза през 1962 година или атаките на „Ал Кайда” през 2001 година.

До този момент, за нова световна криза от такъв мащаб, трябва само още няколко стъпки да бъдат извървени от Русия! 

Въпросът, който тревожи държавните лидери и политици е какви ще са последствията от една евентуална и продължителна схватка между Изтока и Запада. А не са малко държавите, които ще са принудени да направят сериозни изменения в политиките си. 

Противопоставянето между двата лагера поставя сложни въпроси за баланса между санкциите и дипломацията. То ще тества лоялността на съюзниците и създава определени рискове от нови конфликти и възможни войни.

„Ето ни във „ Втората студена война”, казва руският анализатор Дмитрий Тренин от фондация „Карнеги” в своя статия.

„Последните събития сложиха край на интервала от партньорство и сътрудничество между Запада и Русия, който преобладаваше през 25-те години след Студената война”, казва той.

Тренин не е единственият, който вижда битката за Украйна като най-голямата предпоставка за промяна в правилата на играта за европейската сигурност, от разпадането на Съветския съюз през 1991 година.

И докато никой не може да си представи как суперсилите се връщат към ядреното противопоставяне или към междублоковото военно разгръщане – а  Русия вече няма свой блок, вероятността от последици върху други проблеми в сферата на сигурността и световната икономика е значителна. 

Тлеещите конфликти в бившите съветски държави Молдова, Грузия и Азербайджан например може да бъдат възпламенени.

САЩ и Европа се тревожат, че Русия може да увеличи залога, като спре сътрудничеството си със Запада по въпроси като иранската ядрена програма, войната в Сирия, сигурността в Афганистан и справянето с непредсказуемия севернокорейски лидер.

Всеки от тези проблеми може да огорчи живота на САЩ и техните европейски и азиатски съюзници, като дестабилизира Близкия изток или Южна Азия или като увеличи напрежението на Корейския полуостров.

Ако Путин реши да анексира Крим, европейците може скоро да бъдат принудени на мъчителни жертви, за да покажат решителността си.

За Франция това би могло да означава преустановяване на договора за продажба на самолетоносачи за Русия.

За Великобритания – да затвори именията и да замрази банковите авоари на магнати, близки до Путин.

За Германия – да започне постепенни стъпки към намаляване на зависимостта си от руския газ. 

При всички положения обаче ще е необходима решителност, подобна на тази от времето на Студената война.

Ако това се случи, запазването на единен ЕС, с близките до Москва южноевропейски страни, като Италия, Гърция, Кипър и България, може да се окаже голямо предизвикателство.

17 Март 2014  Reuters