Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2014 14:36 - Пак за Снахата Пръмова-Кунева
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.08.2014 07:00


image

image

Пак за Снахата Пръмова-Кунева             Чумната епидемия на българският преход си има точно определен ориентир, има своето име и физически носител. Проклятието на нашето живеене след 1989 г. се нарича пренаписване на биографията, според политическата конюктура и къса памет. Оказа се, че няма нищо по-лесно от това да се представиш за какъвто ти се иска, да се разположиш в ложето на десни, леви или комунистически  идеологии, да живуркаш сладко върху тях, очевадно и нагло да лъжеш и мажеш и в крайна сметка да се превръщаш в политически номад, стига да има кой да ти вярва, а най-често разполагането в дверите на властта става с помощта на задкулисието, създадено от ДС. Еманацията на политическо-преходното долнопробие е другарката Меглена Кунева-Пръмова/това е истинското име на благородната рожба на задкулисието, по документи/. Всъщност, от една година тя сякаш забрави, че „никога не съм ползвала фамилията на съпруга си”, след като веднага след сватбата си става „законно и доброволно” Снахата на Политбюро и ползва с пълни шепи привилегиите на тежкия БГ-комунизъм. В дисертацията си, подписана пак като Пръмова, посветена на околната среда повече се цитира др. Живков, отколкото експерти, а „осветява екологичните проблеми от марксистко-ленински позиции”.              В този текст няма да пиша за вече разнищвани теми, свързани с Меглена Кунева-Пръмова – за Гена Уруспията, за Габонската афера, за АЕЦ, за НДСВ, за Комитета на Теллалов и ДС, за Л. Гоцев и компания, за масонската връзка и Трилатералната комисия, вече съм го правил в блога многократно, а Антон Тодоров описа всичко в прекрасната си книга, посветена на това комунистическо-семейно творение. Ще разкажа преживяно от далечната зима на 1990 г., когато всички вярвахме, че „комунизмът си отива” и няма сила, която да възпре светлия порив. Ето историята.             Първата сграда на СДС не бе на ул. „Раковска” 134, а на бул. „Дондуков”39  на ъгъла с ул. „Веслец”/бивша Пражка банка/.  Няколко души от младежките опозиционни организации в Пловдив трябваше да вземем материали за възстановените стари партии и една неделя акостирахме там с Тончо Христов, Роман Рачков, Георги Бунов и още двама-трима, които съм забравил. Влизаме в сградата и заварваме пре-любопитна картинка: Дама с очилца, с изкривени уста крещи като обезумяла: „Лумпени”, „Хулигани”, „Други ще се разправят с Вас”, държи се за старо бюро, а група младежи я тътрузят по стълбите. Помогнахме и ние, пловдивчани, да изнесат дамата, която не преставаше да крещи в кресчендо. Оставихме я, мисля, в антрето на първия етаж, до вратата откъм „Веслец”, а тя продължаваше с истерията си.             Преди година ми попадна описанието на същата история от Ники Гацев, тогава, мисля, деец на младежката организация на ДП; после бе разказана и от Стелиян Стойчев – по онова време един от лидерите на Независимите студентски дружества; присетихме се и с други приятели за ревящата млада комунистка от сградата на „Дондуков” 39, но най-добре, вместо да я разказвам аз, да цитирам дословно спомена на Николай Гацев. Ето го, без никаква намеса:
ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... 
През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации…на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телаллов за да се разберем за някаква съвместност, но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. 
Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят” -  Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група - в събота сутрин - неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира” - но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). 
В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха, че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали, че е „снахата от голямото Добро утро” и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне, а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й - това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне…
Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС.
..минаха години..
През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от януари 1990 и го попитах това не е ли - „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева, била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години и щял да я вземе с него в министерството, ако дойдем на власт….
БЕЗ КОМЕНТАР! КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!

Николай Гацев, София, 08. 12. 2012
              Само едно допълнение към разказа на Николай – имам някакъв смътен спомен, че изнесохме и диванчето от кабинета на др. Пръмова в антрето и я оставихме на него да си крещи глупостите…             Минаха години, не толкова много, но достатъчно тази разбесняла се комунистка да пренапише биографията  си и да се представя като „реформатор”, а около нея да се завъртят Даниел Вълчев, Мария Дивизиева, Димо Гяуров, Н. Николов, Прошков, Зеленогорски, все хора от задкулисието на прехода ни. Кой съдружник на ген. Гоцев и Емил Кюлев, кой кука от ДС, кой разкаял се комунист, кой с тежка биографична и червена обремененост. Всъщност, вярвате ли, че такива като Меглена Кунева-Пръмова са в състояние да се променят ?!


Тагове:   дс бсп дпс,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3200310
Постинги: 1703
Коментари: 839
Гласове: 1600
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31