Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2014 07:43 - Искам да знам къде е погребан баща ми!
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1191 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.09.2014 11:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image Снимки: 2 Близки на загиналите в концлагерите всяка година поднасят цветя на паметниците в тяхна чест image  Живко Желев от Сливен е човекът, който от години се рови в гнусната история на концентрационните лагери в България. И това не е случайно. Баща му Желю Иванов Бъчваров е една от кървавите жертви на лагера в Белене. 

От много години Живко се опитва да научи истината за смъртта на баща си, пише писма до различни държавници и институции, но и до днес не намира отговорите на своите въпроси. А те никак не са малко.

- Г-н Желев, казвате, че на нито едно от писмата си не сте получили отговор. До кого ги адресирахте?
- До бившия министър-председател на България Бойко Борисов и до Цветан Цветанов, до няколко депутати от различни партии в Народното събрание, и досега не съм получил отговор.

- А какви са ви въпросите? 
- Искам да науча истината за баща си, убит в лагерите на смъртта. От САД ”Информация и архив” извършиха проверка и се опитаха да ме убедят, че баща ми е бил в Белене по криминална линия. А това не е вярно…

- Каква е вашата истина?
- Баща ми е задържан с белезници на ръцете през февруари 1959 г. Повече не го видяхме. Негов приятел ни каза, че той е убит по особено жесток начин. Но има нещо, което не ми дава мира. Представители на прокуратурата и на Държавна сигурност карат майка ми насила да се разведе с баща ми без каквато и да е основателна причина. Докато се рових в архивните документи, открих, че баща ми е арестуван на 02.02.1959 г., а заповедта му за въдворяване е издадена три дни по-късно. Защо? Когато поисках да се запозная с тази заповед, ми беше изпратено едно преработено копие, а оригиналът беше скрит от мен. Защо? И на този въпрос нямам отговор.

- На други неточности натъкнахте ли се?

- Разбира се. В списък №7 от 14.10.1959 г. има нанасяни груби поправки. Под №108 е записано името на баща ми – Желю Иванов Бъчваров, роден на 22.10.1922 г., живущ на ул. „В. Коларов” №31. Нищо от написаното в тази графа не отговаря на истината. И това доказва, че тези данни са попълнени много време след като е убит баща ми. Тук ще допълня, че в списъците има и друга жертва със същата фамилия и най-вероятно затова тези данни не отговарят на истината. А това значи, че някой просто е попълвал графите както му дойде, за да не са празни, и то когато хората са били вече погребани. Аз притежавам копия от тези фалшиви документи и може би ще ми потрябват след време, защото не съм се отказал да търся истината за баща си. А и по този начин ще мога да докажа с какви методи тогава е работила Държавна сигурност.

- А какво пише в смъртния акт на баща ви, такъв поне би трябвало да имате?
- Той има два смъртни акта, но не ми дават нито един от тях. Питам министъра на вътрешните работи къде и от кого са издадени тези смъртни актове, къде е погребан баща ми, но и досега нямам отговор на тези мои въпроси. Освен това в дневника на лагера е записано, че баща ми е осъждан 9 пъти, което също не отговаря на истината. Повече от ясно е, че някой крие истината за баща ми от мен, но аз не съм се отказал да я търся. И ще продължавам… Но има нещо друго, което ме ужаси и ме накара да се срамувам, че съм българин…

- И кое е това нещо?
- Докато се ровех из документите, за да науча нещо повече за баща ми, прочетох ужасяващи неща за известни българи.

- За кои по-точно?
- За бащата на Богдана Карадочева например. Но преди това ще кажа още нещо ужасяващо. През 1959 г. 166 души са преместени от закритото трудово-възпитателно общежитие в Белене в няколко изоставени бараки до каменната кариера край Ловеч. През следващите три години това място се превръща в най-зловещото копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават повече от 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки животи, разбити са стотици семейства, а 147 души, изпратени в този лагер, никога не се завръщат у дома. В един от тези архивни документи се натъкнах на дело 4/1990, според което полк. Лилко Йоцов успява да организира така разследването, че само за няколко месеца са събрани и прегледани почти всички архиви на лагера и на отделение „Въдворяване и изселване” от ДС на МВР. Открити са всички оцелели лагерници в цялата страна, събрани са показанията на 550 свидетели. Тези свидетелски показания удостоверяват, че смъртните актове са подправяни с фалшиви диагнози. В изготвения по-късно през 1991 г. обвинителен акт се посочва, че сред жестоките, умишлени убийства са тези на Иван Карадочев, бащата на обичаната от всички певица Богдана Карадочева, на Александър Николов – Сашо Сладура, и на бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов. 

- Записани ли са някакви подробности за смъртта на тези хора?
- От тримата само Карадочев има предложение за въдворяване в лагера. Това е един скалъпен донос с недоказани от правосъдието обвинения. Предложението до МВР е подготвено от столичното управление на МВР на 15 ноември 1959 г. В него се казва, че Карадочев не членува в политически партии, но е ”явен привърженик на фашистката власт и се движи изключително сред вражеска среда…” Освен това е обвинен в незаконна дейност като, представете си… частник-кожухар. Ега ти обвинението!... Карадочев е въдворен в лагера на 8 декември 1960 г. и 15 дни по-късно той вече не е жив, а диагнозата в смъртния му акт е „Диабет”.

- А за Сашо Сладура научихте ли нещо повече?
- Данните за него са много оскъдни. Роден е в Плевен през 1915 г., син е на известния паркостроител инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина. В дългия списък на лица за въдворяване, изготвен от Мирчо Спасов, Сашо е на първо място. Но за него няма нито предложение, както тогава е изисквал законът, нито прокурорско съгласие. Сладура, също като Карадочев, е с преброени дни в лагера – 11 дни след въдворяването му той вече не е сред живите. Пребит е до смърт от Шахо Циганина, Димитър Цветков и Благо Магарето. Народният представител Любен Боянов пък е бил трън в окото на Газдов. Той непрекъснато е издевателствал над него, докато един ден го пребил и го оставил да лежи върху камъните на обекта, където работели. Когато го потърсили, човекът вече бил мъртъв. Върнали го в лагера на една дървена тарга.

- Все още ли търсите документи за баща си?
- Няма да престана да търся истината за татко, докато съм жив. След това нека го правят децата ми…

Тодорка НИКОЛОВА
Дарение за блога

Желаещите да подкрепят този блог могат да го направят чрез PayPal
Това е банковата ми сметка в „ ЦКБ- клон Сливен

- BG88 CECB 9790 10C0 6029 00 Живко Желев Бъчваров
GSM: 0887027608 , E- Mail: jivko2811@gmail.com

image



Тагове:   дс бсп дпс,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171695
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031