Наум Голдман, многогодишен председател на Световния еврейски конгрес, в книгата “Еврейският парадокс” пише: Без германските компенсации, изплатени през първите 10 години след основаването на Израел, държавата ни не би могла да развие и половината от съществуващата инфраструктура: целият железопътен парк, всички кораби, всички електростанции, голяма част от промишлеността – всичко това имаше германски произход.” 

До 1992 г. Германия е изплатила на Израел и на различни еврейски организации /само по официална статистика и без да се смятат безплатните масови доставки на различни стоки/ 85,4 милиарда марки.

Парите, вечната еврейска цел. После дошли и другите облаги. Световното съчувствие към “пострадалия народ” /то вече е на изчерпване/, преследванията за проповядване на “антисемитизъм” /докато не се замислихме какво значи думата/ …

Някои от темите, които изследват ревизионистите:

- Броя на евреите в Европа по време на 2 св. война не намалявал, а се увеличавал. Цифрата 6 млн. набъбвала през времето. Самите еврейски организации говорили за 2 милиона чак до края на 50-те години. После станали изведнъж 6 млн.

- По цял свят има газови камери – по затвори и военопленнически лагери. Имало ги е и още през І св. война в Щатите. Почти всички са служили за обезпаразитяване на затворници. В САЩ са били използвани също и за екзекуции на хора, но са били херметически затворени.

- По цял свят има газови камери – по затвори и военопленнически лагери. Имало ги е и още през І св. война в Щатите. Почти всички са служили за обезпаразитяване на затворници. В САЩ са били използвани също и за екзекуции на хора, но са били херметически затворени.

- Газът “Циклон Б” е с подобно предназвачение – срещу инсекти и паразити. Дори не е боен отровен газ. Той е по-подходящ за селското стопанство, отколкото за убиване на хора.Да се избиват хора с ”Циклон Б” е … трудно. Той може да отрови човек, ако е в големи дози. Но ако се използва в такива смъртоносни дози, камерите трябва да са херметизирани, за да не се изтровят и надзирателите. Камерите за обезпаразитяване в концлагерите не са херметизирани за такива количества газ, твърдят ревизионистите, след проучвания. - Ако Циклон Б се използва в такива дози, че да трови хора, неизбежно остават наслоения по стените на камерата, които могат да се открият и след години. Ревизионистите са изследвали някои концлагери със съответната апаратура и не са открили такива наслоения по стените на камерите. Изводът им е, че в немските концлагери Циклон Б е бил използван за това, за което се използва по предназначение – за обезпаразитяване на лагерниците. - С тази функция са и крематориумите – епидемии винаги се появяват при много хора на едно място. За да се овладеят по-бързо труповете трябва да се изгарят. - Известно е едно цялостно изследване за Нюрнбергския процес, проведено от Червения кръст. Ето историята му: За процеса победителите поръчват проучването на германските лагери на Червения кръст, а целта е цифрата на загиналите да се завиши колкото може повече. Комисия на Червения кръст от над стотина членове от различни държави провежда разследване в лагерите в продължение на няколко месеца. Излизат със следните резултати:
Всички загинали в лагерите са между 250 и 300 хиляди души. От тях евреи са около две трети.
Победителите на процеса не остават доволни от резултатите, въпреки неимоверното завишаване на цифрите - и скриват доклада на Червения кръст. Той е публикуван години по късно от историци ревизионисти.  

 

 

Полски граждани и германски войници.

ИЗ “ИЗМАМАТА ХОЛОКОСТ” от Юрген Граф

Юрген Граф

- При нито една аутопсия на концлагерист не е установено умъртвяване с газ като причина за смъртта.
- В нито един от основните трудове от литературата върху Холокоста не се намира и една единствена скица от нацистка камера, в нито един от тях не се загатва дори как са функционирали тия ужасни машини за убийство. Ако се прочетат десет, двадесет или сто Холокoст -„тухли”, ако се прочетат дузини или стотици „спомени на преживели”, никъде не се намира техническо описание на газовите камери!   Диетлиб Фелдерер – швед от австрийски произход (религиозен активист и учител по музика), започва да изучава германските концентрационни лагери, издирвайки сам, в качеството си на „свидетел на Йехова”, съдбата на своите 60 000 убити от нацистите единоверци. В продължение на многогодишното си изследване той установява, че нацистите не са убили 60 000 „свидетели на Йехова”, а точно 203. На терена на „лагерите за унищожение” той прави 30 000 фотографии, подлагайки крематориумите и „газовите камери” на подробно изследване. Фелдерер идва до извода, че „газовите камери” никога не са могли да функционират, че „свидетелските показания” за умъртвяване с газ представляват непрекъснат низ от безумия и, че с приписваното на крематориумите работно натоварване те не биха могли да се справят при никакви обстоятелства, дори не и приблизително. Като наказание за своите проучвания, той се озова зад решетките и бе принудително психиатрично изследван по съветско-комунистически маниер.   Американските газови камери Французинът Роберт Форисон, професор по литература и текстуална критика, тръгва от убеждението, че всяко сериозно изследване върху проблема за газовите камери трябва да започне с изследване на техниката за умъртвяване с газ и на употребявания за масово убийство инсектицид Циклон-Б - „Исках да науча как в САЩ се извършват екзекуции с газ. Установих, че в почти всички случаи се използва циановодород.”
Екзекуцията с газ е един твърде комплициран процес. Подготовката за екзекуция, самата тя, както и почистването на камерата на смъртта след нейната употреба, траят много часове. Например в затвора в Балтимор – щата Мериленд, целият „ритуал” обхваща ни повече, ни по-малко от 47 етапа, някои от които са твърде сложни. Не е чудно, че все повече американски щати се отказват от този абсурдно скъп, сложен и опасен начин за екзекуция и го заместват с друг – смъртоносна инжекция.
Циклон-Б и германските дезинфекционни камери Инсектицидът Циклон-Б се използва и до днес за дезинфекция на силози, кораби и т.н. По време на Втората световна война той намира приложение в много концентрационни лагери, а също и в такива, за които никой историк не би твърдял, че там са съществували газови камери за екзекуция. Изчислено е, че дрехите на около 25 милиона души са били очистени от въшки с Циклон-Б. Това санитарно мероприятие несъмнено е спасило стотици хиляди от петнистия тиф, между които не малко концлагеристи-евреи. Качествата на Циклон-Б правят свидетелските показания за умъртвяване на хора с него абсурдни… Природните закони не са ли били в сила между 1941 и 1944 година? В Биркенау  на една табела е описано как са извършвани масовите убийства – до 2000 души били наблъскани в „газовата камера” и умъртвявани чрез хвърлян вътре Циклон-Б; след това труповете били прехвърляни в намиращия се над „газовата камера” крематориум и изгаряни.

 

 

Газова камера в Аушвиц  

  - Никой нормален архитект не би построил крематориум, както и газова камера, в същата постройка, в която посредством експлозивен газ се извършва масово убийство. Наистина, експлозивността на Циклон-Б не е особено висока, но само заради латентната опасност от експлозия, която дори би произлязла от обгазените с Циклон-Б трупове, е свидетелство за самоубийствена лудост. - Съгласно Хес, специалният взвод влиза в камерите половин час, според Мюлер дори само няколко минути след масовото убийство, нахвърляйки се на труповете, за да им вземат пръстените (Хес), за да им събличат дрехите (Мюлер) и отрежат косите (Врба). Това би било самоубийствена акция от най-чиста проба.    - „Газовите камери” в Освиенцим разполагат само с една примитивна вентилационна система, така че газовите маски не биха били достатъчни за хората от специалния взвод, още повече, че отровата по труповете на убитите, върху които специалният взвод започва да работи, действа също така смъртоносно, тъй като тя именно прониква и през кожата. При това, специалната команда не е носила противогазови маски; според Хес, те пушели, докато извършвали своето отвратително занимание.   Те пушели! В средата на експлозивен газ! - Крематориум-П и Крематориум-Ш са имали по 15 пещи, останалите по-малко. Кремирането на един труп трае, също както и в повечето използвани днес крематориуми, около час и половина. През 1944 г. кремирането сигурно не е протичало по-бързо. Ако за шест часа в 15-те пещи са били изгорени 60 трупа, то още 1 940 убити лежали в помещението с „душовете” и следващите 2 000 обречени на смърт отдавна чакали нетърпеливо да им се разреши да влязат вътре! - Като оставим настрана най-модерните днес използвани крематориуми, работещи 24 часа, и които могат да изгорят по един труп на час, според мнението на специалисти по кремация използваните тогава крематориуми са могли да кремират не повече от 5 трупа на ден. Обаче съгласно нашите „историци”, в Биркенау са били убити около един милион души (преди се говореше за три до четири милиона).   Къде са изгорени останалите трупове?
Съгласно защитниците на Холокоста – в ями! Тази история е още една физическа невъзможност, защото изгаряне в яма е единствено възможно при използването на безкрайно много време и гориво, поради недостатъчния приток на кислород. Преди построяването на крематориуми труповете на жертвите от епидемии биват изгаряни на клада. Измислените от екстерминистите „ями за изгаряне” са просто глупост… Измислиците на свидетелите

 

 

Франк Валус

През 1974г. Симон Визентал (известен преследвач на нацисти) установи, че щатският гражданин от полски произход Франк Валус по време на войната, като слуга на германските палачи, е извършил крещящи до небето позорни престъпления към евреите. Така Валус бе изправен пред съда. Не по-малко от единадесет еврейски свидетели твърдяха под клетва, че Валус по зверски начин убил една старица, една млада жена, няколко деца, както и един инвалид. Валус, пенсиониран фабричен работник, направи 60 000 долара дългове, за да финансира своята защита. Накрая му се отдаде да получи документи от Германия, доказващи, че по време на цялата война въобще не е бил в Полша, а в едно селско имение в Бавария. Така обвинението се срина. Благодарение на Визентал, Валус бе финансово разорен, остана обаче на свобода.

Франк Валус

Атакуван седем пъти от еврейски атентатори, почти убит при атака със сярна киселина. Загубва американското си гражданство. Загубва къщата си, за да може да плаща разноските по делото. Той печели безапелационно съдебното дело в скъпо струващ процес, но няколко месеца по-късно умира от сърдечен удар като един непримирим, финансово разорен възрастен човек. Той отказва да бъде погребан на американска земя, защото чувства, че държавата го е предала и разорила. Иван Демянюк Властите на САЩ, нарушавайки почти всички държавно-правни норми (работейки съвместно с КГБ), предадоха американския гражданин от украински произход Иван Демянюк на Израел, където той бе изправен пред съда като „звярът от Треблинка”. Множество дами и господа, положили клетва като свидетели, описваха как е безчинствал. Той собственоръчно убил с отработените газове на бракуван руски танк 800 000 евреи. Той бил рязал ушите на евреите и в газовата камера им ги давал обратно. Със своя щик той рязал парчета месо от тялото им. Той разпарял корема на бременни със сабята си. С меч той отсичал гърдите на еврейки по пътя за газовата камера, разстрелвал, убивал, пробождал, удушавал и биел с камшик евреите до смърт или ги оставял бавно да умрат от глад.

 

Така Демянюк бе осъден на смърт.

Иван Демянюк

  Междувременно израелските съдебни власти признаха, че украинецът, вероятно, въобще не е бил в Треблинка. 40 години тормоз не стигат. Иван Демянюк имал нещастието още да е жив (умрял през 2012 г.). Но не само Треблинка е лагер… След години ловците пак се сещат за него и решават, че щом не е бил там, все някъде трябва да е бил – в края на краищата, всеки жив човек през 40-те е бил някъде. Защо не в друг лагер – например защо не в Собибор. Собибор им харесва и този път избират него. Истерията започва отново…  Под вълшебната пръчка на жреците на Холокоста “Звярът от Треблинка” внезапно се превръща в “Иван Грозни от Собибор“. Обвинявали го отново в масови убийства в лагера Собибор (единственото доказателство е един фалшифициран от КГБ служебен документ от Собибор. Както показа направеният в САЩ анализ, хартията на документа съдържа като съставна част един фотохимикал, използуван едва от 60-те години насам). Проблемът е в това, че Демянюк бе идентифициран като „звяра от Треблинка” от кохорти, заклели се свидетели, и така неговият случай убедително показва колко може да се вярва на свидетелски показания при такива процеси. (От 1986 до септември 1993г. Демянюк прекара в затвора, където бил осъден на смърт. Пуснат на свобода поради недоказаност на неговата идентичност, той се завърнал в САЩ.    

 

 

Какво още ни разказват „преживелите Холокоста”? В „Историята на Ева” Ева Шлос, доведената дъщеря на Ото Франк, разказва как нейната майка се спасила като по чудо от Провидението. Откъсът завършва със следните думи – „През тази нощ часове наред пещите в крематориума горяха и пламъци с оранжев цвят излизаха през комина в черното нощно небе”, (стр.113) Подобни пасажи се срещат в безбройни „разкази на преживяли”; високо излитащите пламъци от комина на крематомиума просто принадлежат към Холокоста.  Дали най-после ще се намери някой, който да обясни веднъж за винаги на преживелите геноцида, че при никакъв крематориум никакви пламъци не излитат от комина!   Една особено гадна легенда,появяваща се при много такива разкази, е тази за изтичащата при изгарянето на трупове и допълнително използвана като гориво човешка мазнина. Да попитаме един специалист по кремация той какво мисли за това! Такива примери дават ясно да се разбере как се фабрикуват тези „съобщения на преживяли”. Някой „преживял геноцида” си смуче такива глупости от пръстите и всички други „преживели” повтарят глупостта му. Откъс от „фактически съобщения” върху геноцида на евреите:

 

Ели Визел върху (измисленото от съветската пропаганда) избиване при Бабий Яр край Киев – „По-късно научих от един свидетел, че земята месеци наред се тресяла и от време на време гейзери от кръв бликали от нея”.

Германски войници в Париж

Историците-ревизионисти от “свободния свят” са принудени да се трудят при неимоверно жестоки условия. Германският учен Тис Кристоферсен, автор на книгата “Лъжата за Освиенцим” бе принуден да бяга в Дания. Но и там подпалиха дома му и го принудиха да премине в нелегалност. А Манфред Рьодер, който написа предговора към неговата книга, го пратиха в затвора. Ернст Цюндел е осъден в Канада на 15 месеца затвор за разпространяване на брошурата на Ричард Харууд  “Действително ли са умрели шест милиона?” Френския професор Робер Форисон го лишиха от катедра в Лионския университет, а по-късно при нападение му счупиха челюстта и няколко ребра. На Мишел Кение плиснаха в лицето сярна киселина. 

- След войната започва лов на вещици и денацификация. Отново се отварят лагери, сега вече американски. В тях са вкарани около 5 млн. германци. След години излизат 4 млн. Двама американски историци през 60-те години издават книгата “Липсващия милион”.

 - След окупацията германците започват партизанска борба срещу съюзническия терор над населението. Американците започват да бесят всички заподозрени във връзка с партизаните. Бесят хиляди хора на телеграфните стълбове покрай магистралите и жп линиите. Това го показват и някои американски филми за онези години – в продължение на часове, този който пътува през Германия гледа едно и също – обесени хора, а отдолу обикалят роднините им, които ги търсят да ги погребат.

Трима германци екзекутирани от американците – на снимката

    - Лагери за германци отварят и поляците, чехите и руснаците.
- Екзекуциите на Нюрнбергския процес са изпълнени в деня на Пурим – еврейския празник на отмъщението.     Загинали германци:      2 000 000 в съветски военнопленнически лагери;
1 000 000 в американски военнопленнически лагери;
120 000 във френски военнопленнически лагери;
100.000 в югославски военнопленнически лагери;
22 000 в Полша и Чехословакия.     3 000 000 германски жени, деца и стари хора умрели при прогонването им от техните родни земи след 08 май 1945 год.   500 000 цивилни, избити при настъплението на болшевиките в източна и средна Германия 60 000 цивилни, избити при настъплението на болшевишката армия в Австрия.   120 000 германци намерили смъртта си в съветски концентрационни лагери.
Броят на загиналите германци е над 11 милиона, от тях 6,5 милиона след 08 май 1945 год.
Над 2 000 000 са изнасилените германски жени.   “С изселването на евреите не само, че не се предизвикват икономически смущения, кризи или преследвания, но се поставя начало на период на икономическо благоденствие за напуснатата страна.“  - Теодор Херцел “Еврейската държава”   “Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите на пролетариата.“   – Ленин   Стотици хора залагат живота, репутацията и свободата си за да кажат истината на света.  

Ернст Цюндел

Три документирани опита за убийство с различни видове бомби. Безкрайни съдебни преследвания, няколко пъти вкарван в затвора. Бизнеса му с графично изкуство е доведен до банкрут.
Наречен „Ревизионисткото динамо” и “Човека на ревизионисткия ренесанс”, заради неуморните си кампании в търсене на истината. Цюндел повече от всеки друг в света е допринесъл за това митът за Холокоста да стане тема на обществени дебати.  През 2003-та година е арестуван в Канада и прекарава близо две години в затвор за нелегални емигранти. През март 2005-та е екстрадиран в Германия и лежи в следствен арест. На 15-ти февруари в Манхайм, Германия, му е наложна присъда от пет години затвор. Лишен е от права да се самозащитава, чрез документни и юридически доказателства. Освободен през 2010 след седем години затвор. Йозеф Бург /Йосиф Гинцбург/ Евреин. Преследван и пребит до смърт – убит от главорезите на Еврейската Лига за Защита. Отказано е да бъде погребан в еврейските гробища в Мюнхен. Трудно е дори да се намери негова снимка в интернет.

 

    Робер Форисон

 

Доктор Робер Форисон

Десетина пъти е жертва на физическо насилие от защитниците на Холокоста, няколко пъти е пребиван почти до смърт. Счупена челюст. Избити зъби. Лежи в болница седмици. Безпощадно наказателно преследван в безкрайни съдебни дела. Французин, преподавател по френска литература в Университета в Лион. Научните му титли са отнети, заради изследвания за Холокоста.
Известен като „ Доайена на световното Ревизионистко движение” и учител на Ернст Цюндел. Д-р Форисон след едно от нападенията, когато е бил по-млад.

 

Той първи открива техническите и архитектските чертежи на „газовите камери” от Аушвиц, крематориумите и други инсталации. Той е първия, който твърдо заявява, че дори само един американски експерт по газовите камери може да разкрие невъзможността на легендата на смъртоносното газово обгазяване в Аушвиц – лъжливо разказвано на широката общественост вече шейсет години.

Вилхелм Щеглих

Съдия Вилхелм Щеглих

 

Обвиняван и осъждан от следвоенните съдилища в Германия. Отнети са му доктората и правото на пенсия, заради това, че изразява мнението си.
Съдия Щеглих, който по време на войната е служел в противовъздушно поделение в района на Аушвиц, публикува книгата “Митът за Аушвиц”, която е конфискувана, забранена и унищожена от западногерманските съдебни власти.

Франсоа Дюпра

Френски писател, историк и педагог,