Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.07.2015 09:23 -
Как да не признаваме за Белене? – За Геноцида няма давност!
Как да не признаваме за Белене? – За Геноцида няма давност !
И за Белене, и за Скравена, и за Слънчев бряг край Ловеч признаваме, и сме горди с това!!!! Прочети това: 1. Сашо Сладура беше веселяк, ларш, бохем, душата на компанията, а със своята цигулка, вицове и руси мустачки омайваше хорските сърца. В пет часа сутринта ги строяват на плаца за проверка. Майор Газдов още го няма. Оставят ги да чакат така цели три часа. Накрая се появява Газдов. Не е сам. Придружава го началника от София, ген. Мирчо Спасов, който специално е дошъл до Слънчев бряг край Ловеч, за да излезе на теферич, да пие ракия и да бие арестанти. И двамата с Газдов са пияни на мотика. Мирчо Спасов псува лагеристите: - Вашата мама! – дере се той – Не работите, а? Не работите, а, бе вашата мама? А камъни за Партийния дом в Ловеч, от къде? Камъните от къде? – Той се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх: - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: - ти бе, твоята мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето. Руква кръв. Лагерът мълчи, потресен. Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето се заливат от смях. В този момент се намесва и Газдов: - Криминалните, тука при мен, ще ми трябвате днеска. – Пора, Циганина и Магарето се приближават до него, за да получат инструкциите му. Мирчо Спасов се провиква отдалеко: - Газда! Бой за всички ! И работа, работа, работа, техната мама! Гърч, гърч му е майката! После се сещат да карат Сашо Сладура да бута един валяк през плаца. Валякът тежи три четвърти тон и Сладурът не е в състояние да го помръдне. Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, но сините му очи сякаш са озарени от божествено вдъхновение. Сашо Сладура се усмихва! Към десет и половина прекратяват побоя и подкарват лагеристите към Новата кариера. Шахо Циганина, Димо Пора и Благо са запомнили инструкциите. Цяла сутрин, те издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка, Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му… В края на работния ден, Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Двама от политическите, Иван Бирника и бай Стоян Лимонадата го крепят от двете страни. Лицето на Сладура се е превърнало в един огромен съсирек. Само сините му очи греят в ангелска усмивка… Устните на бай Стоян Лимонадата мърдат: без глас, той се моли на Бога за Сашо Сладура, а от очите му текат сълзи на състрадание… Пред строя го докарват така, полумъртъв. Следват нови извращения. Бой ядат всички. Счупват челюстта на бай Стоян Лимонадата. Димо Пора, Шахо Циганина и Магарето бият наред с Мирчо Спасов, Газдов и надзирателите. След побоя, в резултат от нанасянето на който самите те ще усетят мускулна треска на следващия ден, Газдов заповядва никой да не се доближава до пребития Сладур. След това отиват да вечерят – Спасов, Газдов и другите от състава, заедно с криминалните – Димо Пора, Бастуна, който свири на кларинет, Шахо. Лагеристите са лишени от топла храна – сготвената за тях рядка леща до следващата вечер ще е прокиснала в жегите. Сашо Сладура за сега остава да лежи на плаца. През време на вечерята, която ще прерасне в гуляй и ще трае до призори на следващия ден, Газдов става да се разтъпче и прави знак да Шахо и Пора да го последват. Тримата отиват до плаца. Газдов рита проснатия възнак Сладур в гръдния кош. Оттам излиза сподавен хрип. Майорът заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отиват да си допиват под звуците на свирнята, която надутите бузи на Бастуна изтръгват от кларнета. На следващия ден - сутринта, докато лагеристите от два часа чакат сигнал за тръгване, строени на плаца, Пора и Шахо по нареждане на Газдов и пред очите му, ще замъкнат полуживия Сладур в свинарниците и ще го хвърлят на освирепелите от глад прасета, които от няколко дена не са виждали помия. Свинете ще се нахвърлят да въвират зурлите си в тялото на музиканта под одобрителния поглед на Газдов, който ще изпсува за последно Сладура и ще поздрави двамата криминални с „Браво момчета!”
И за Белене, и за Скравена, и за Слънчев бряг край Ловеч признаваме, и сме горди с това!!!! Прочети това: 1. Сашо Сладура беше веселяк, ларш, бохем, душата на компанията, а със своята цигулка, вицове и руси мустачки омайваше хорските сърца. В пет часа сутринта ги строяват на плаца за проверка. Майор Газдов още го няма. Оставят ги да чакат така цели три часа. Накрая се появява Газдов. Не е сам. Придружава го началника от София, ген. Мирчо Спасов, който специално е дошъл до Слънчев бряг край Ловеч, за да излезе на теферич, да пие ракия и да бие арестанти. И двамата с Газдов са пияни на мотика. Мирчо Спасов псува лагеристите: - Вашата мама! – дере се той – Не работите, а? Не работите, а, бе вашата мама? А камъни за Партийния дом в Ловеч, от къде? Камъните от къде? – Той се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх: - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: - ти бе, твоята мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето. Руква кръв. Лагерът мълчи, потресен. Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето се заливат от смях. В този момент се намесва и Газдов: - Криминалните, тука при мен, ще ми трябвате днеска. – Пора, Циганина и Магарето се приближават до него, за да получат инструкциите му. Мирчо Спасов се провиква отдалеко: - Газда! Бой за всички ! И работа, работа, работа, техната мама! Гърч, гърч му е майката! После се сещат да карат Сашо Сладура да бута един валяк през плаца. Валякът тежи три четвърти тон и Сладурът не е в състояние да го помръдне. Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, но сините му очи сякаш са озарени от божествено вдъхновение. Сашо Сладура се усмихва! Към десет и половина прекратяват побоя и подкарват лагеристите към Новата кариера. Шахо Циганина, Димо Пора и Благо са запомнили инструкциите. Цяла сутрин, те издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка, Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му… В края на работния ден, Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Двама от политическите, Иван Бирника и бай Стоян Лимонадата го крепят от двете страни. Лицето на Сладура се е превърнало в един огромен съсирек. Само сините му очи греят в ангелска усмивка… Устните на бай Стоян Лимонадата мърдат: без глас, той се моли на Бога за Сашо Сладура, а от очите му текат сълзи на състрадание… Пред строя го докарват така, полумъртъв. Следват нови извращения. Бой ядат всички. Счупват челюстта на бай Стоян Лимонадата. Димо Пора, Шахо Циганина и Магарето бият наред с Мирчо Спасов, Газдов и надзирателите. След побоя, в резултат от нанасянето на който самите те ще усетят мускулна треска на следващия ден, Газдов заповядва никой да не се доближава до пребития Сладур. След това отиват да вечерят – Спасов, Газдов и другите от състава, заедно с криминалните – Димо Пора, Бастуна, който свири на кларинет, Шахо. Лагеристите са лишени от топла храна – сготвената за тях рядка леща до следващата вечер ще е прокиснала в жегите. Сашо Сладура за сега остава да лежи на плаца. През време на вечерята, която ще прерасне в гуляй и ще трае до призори на следващия ден, Газдов става да се разтъпче и прави знак да Шахо и Пора да го последват. Тримата отиват до плаца. Газдов рита проснатия възнак Сладур в гръдния кош. Оттам излиза сподавен хрип. Майорът заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отиват да си допиват под звуците на свирнята, която надутите бузи на Бастуна изтръгват от кларнета. На следващия ден - сутринта, докато лагеристите от два часа чакат сигнал за тръгване, строени на плаца, Пора и Шахо по нареждане на Газдов и пред очите му, ще замъкнат полуживия Сладур в свинарниците и ще го хвърлят на освирепелите от глад прасета, които от няколко дена не са виждали помия. Свинете ще се нахвърлят да въвират зурлите си в тялото на музиканта под одобрителния поглед на Газдов, който ще изпсува за последно Сладура и ще поздрави двамата криминални с „Браво момчета!”
Сашо Сладура „Браво момчета!”
В смъртен акт № 272 издаден от градския съвет на Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. ІХ. 1961 г. Място на смъртта – трудова група – кариерата Ловешко, причина за смъртта – ангина.
На 11. VІІ. 2002 г. Висшият касационен съд прекратява делото за лагерите. Мотиви – изтекла давност.
Секретното дело №4/90 г. за „Лагерите на смъртта”
Списък на 147 убити в „Лагерите на смъртта”
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
