Това предлагат 12-има депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) в свой законопроект за промени в Наказателния кодекс (НК), внесен в парламента в петък.

Освен това с предложените текстове детайлно се изброяват всички международно признати престъпления срещу човечеството – нападение срещу гражданското население, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на население, изтезание, насилствено забременяване, преследване, апартейд, както и насилствено изчезване на лица. Въвежда се и дефиниция за радикална религия – тази, която се използва за постигане на политически цели чрез тероризъм.

Вносители на проекта са Методи Андреев, Цвета Караянчева, Джема Грозданова, Димитър Главчев, Алтимир Адамов и Георг Георгиев от ГЕРБ, както и Петър Славов, Вили Лилков, Борис Станимиров, Найден Зеленогорски, Корман Исмаилов и Никола Хаджийски от РБ.

"Законопроектът възобновява дебатите в 41-ото и 42-ото Народно събрание по отношение премахване давността за тежките престъпления, включително тези, извършени в Народна република България по време на комунистическия режим. Част от тези престъпления могат да се третират по международното право, като престъпления срещу човечеството. Премахването на давността за тяхното преследване се третира в Конвенцията на ООН от 1968 г. за прилагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството", се казва в мотивите към законопроекта.

Вносителите му посочват още, че предложенията им стъпват и на Римския статут на Международния наказателен съд, който е ратифициран от Народното събрание през 2002 г. и изброява съставите на престъпленията против човечеството.

"Престъпленията, посочени в параграф 1 на законопроекта, и по времето когато са били извършени, са представлявали престъпление по действащия тогава Наказателен кодекс. В този смисъл предложеният текст не въвежда нови наказателни състави, а третира само давността за тези престъпления", утоняват депутатите от управляващото мнозинство.

В мотивите към законопроекта се припомня решението на Върховния касационен съд (ВКС) по т.нар. "Дело за лагерите", което окончателно е прекратено през 2003 г. именно заради изтеклата давност на обвиненията. Цитирани са и част от аргументите на съдия Румен Ненков, който отбелязва, че "законодателят от 1990 г. по необясними причини не е изпълнил законовите предписания по чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 35 от Указ 833 от 1973 г. за неговото приложение с изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс".

"Видно от разпореждането е, че въпреки текста в чл. 37, ал. 7 на конституцията, съдът не е обсъждал възможността извършените престъпления да се квалифицират като престъпления срещу човечеството. Вероятно това е било така, тъй като в чл. 407 – 418 на Глава 14 от НК за такова е посочено само престъплението геноцид, а други състави от такава категория не са кодифицирани", допълват вносителите на законопроекта.

Те цитират и друга констатация на ВКС, според която "няма пречка и от гледище на чл. 15, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права със закон да се приеме, че за престъпни деяния, като посочените в параграф 1 от този законопроект, да се възкреси изтеклата давност по законодателен път".

"Необходимостта от справедливо наказание не само на преките извършители, а и на техните подбудители и помагачи може да стане чрез създаването на такава нова разпоредба в Наказателния кодекс. В подкрепа на обосноваността от премахване действието на давността в тези случаи е и старото правило в Римското право, че тя не тече срещу този, който не е могъл да действа", добавят още депутатаите от ГЕРБ и РБ.

Освен възможността за наказателно преследване на извършителите на престъпления срещу човечеството по време на комунистическия режим, законопроектът прокарва и премахването на давността на редица други деяния, които нямат общо с търсенето на историческа справедливост. Сред посочените престъпления са тероризъм, търговия със забранени оръжия, производство, преработване, придобиване и държане на наркотици, включително марихуана, и редица други. Вносителите на въпросните текстове предлагат също давностният срок да спира да тече, докато извършителят на съответното престъпление се укрива или се ползва с имунитет.