2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
EВРОПА – СЕПУКУ С ЯТАГАН
Базиликата – джамия „Св.София” в Истанбул
Политиката е осъзната необходимост и присъща за обществото обективна реалност. И в елементите и на власт и държава изпъква нейната двойственост. Държавата е регулатор на отношения, предназначени да препятстват с авторитет и сила враждебността и несправедливостта, присъщи ни като индивиди, или маса. От друга страна те не са в състояние да предпазят хората от злините и несправедливостите, причинени от самите тях, като организирани институции. Държавата и властта носят в себе си потенциалната възможност да причиняват злини и несправедливости на хората и тази възможност никога не закъснява да се превърне в действителност, в несправедливо и потисническо управление. Обществото не може да се предпазва от тези злини, нито е в състояние да се опре на някакъв друг институт, който да го защити. Всъщност властта и държавата са иманентно присъщи за човека и обществото явления, които носят в себе си несъвършенствата на неговия характер. Съдбата на държавните образования е нестабилна и е свързана с успеха, или крушението на оглавяващия ги политически елит, намиращ се в непрекъснато съперничество и постоянна промяна на съотношението на силите в себе си. Важен елемент е благосъстоянието на обикновените граждани. Развитието на обществото е свързано с материалната и духовната му дейност, с взаимоотношението на себеподобните в разпределение на продуктите на труда на обществото, с еволюцията на властта и ефикасността на нейните институции. Тези явления обуславят и причините за различията между стадиите на обществата и състоянието на държавните им образования. Три са причините, като фактори за развитие – психологически, икономически и политически.
Първата причина се корени в самия човек. Нуждата от осигуряване на средства за съществуване ни подтикват към труд, като взаимодействаме с всички останали членове на обществото при производството и разпределението на благата. В това взаимодействие се изграждат неговите качества на сътрудничество и солидарност, които неутрализират до голама степен присъщата ни природа на агресивност и несправедливост. От тук и необходимостта от власт и управление. В социалния живот се проявява и стремежът ни към богатство, удоволствия и власт, наред с подчинението и следване на религиозните императиви.
Втория тип причини са икономическите, свързани с усъвършенстване на труда, неговото разделение и производителност, развитие на науката, занаятите, оръдията на труда, размяната и разпределението. Икономическите причини се съчетават с географско-климатичните, природни ресурси и т.н. които са различават драстично за отделните дъргжави.
Третия тип причини са политическите, свързани с държавата, властта и управлението. Примитивните и неразвити общества предхождат по време цивилизованите. Ниското им равнище на производство води до ниско равнище на живот, като членовете им едва задоволяват непретенциозните си нужди. Примитивните материални условия на живот в много арабски страни са свързани и с примитивна, често тиранична власт, като икономическата база логично определя и политическата надстройка. В тях властта се опира изключително на моралния авторитет на старейшините, като спойката между индивидите е „АСАБИЯ”, т.е. привързаността, солидарността в рамките на семейството, клана, племето. Но и асабията също търпи промени, когато племето започне да подчинява други племена. По-нататък при изграждане на една по-развита държава, или империя и дори цивилизация спойката между индивидите, племената и народите става ИСЛЯМА. Изложената връзка и еволюция между индивидите в арабския свят от асабията до религията е типична комбинация на психическа изява с колективен характер. На която там са подвластни абсолютно всички!!!
Тук неизбежно трябва да се спрем на доктрината на УММАТА, ядро на ислямската социално-политическа концепция, пронизваща със своята категоричност и многостранност цялостния живот и мироглед на всеки правоверен мюсюлманин. Уммата е религиозна общност на всички мюсулмани, които тя свързва и обединява, независимо от тяхното местопребиваване, език, расова и етническа принадлежност. Единствено в уммата се основава личната и общата вяра в Аллах и в мисията на неговия пратеник и пророк на земята Мохамед. Създадена по божествено внушение, организирана и оглавена от Мохамед, тя трябва да следва само волята на Аллаха в името на превръщането и в универсална общност на цялото човечество и осигуряваща неговото спасение. Категоричната насоченост на религиозния императив, налага вътрешната структура и порядки в уммата, различаващи я коренно от всички видове обществено-политическа организираност. Политическата и духовна власт в нея са еднозначни и предоставени от Аллах на Мохамед и неговите приемници – халифите. Те обаче не могат да действат самостоятелно, защото са изпълнители на божествените повели и предписания. Затова исляма и всеки мюсулманин считат, че в обществото, в което живеят няма място за закони и правна власт, различни от вижданията на неговите членове, независимо в коя държава живеят. И в момента в повечето мюсулмански страни Коранът е основа на законодателството (шериат). За това уммата се счита от тях за образцовото бъдещо общество за цялото човечество. Оттук на етиката в уммата е присъща абсолютната убеденост в нейното превъзходство, благородство и съвършенност над други обществени отношения и категорично отричане на всичко чуждо извън нея.
Всички прииждащи към Европа като цунами бежански човешки вълни са пропити с идеологията на уммата, с намерение в подходящо време и условия да я наложат на поквареното и население. Те считат, че като хора от примитивността са по-смели от хората на цивилизацията. Причината за тази увереност е, че хората на цивилизацията са легнали в люлката на покоя, бездействието, потънали в благоденствие, разкош и пороци. Защото защитата на себе си и богатствата си са възложили на платена полиция и армия, а самите те са изхвърлили оръжието си, сигурни в безопасността си. Изнежени и разглезени, те са слезли на равнището на жените и децата си, зависими от безотговорни и корумпирани управници, като това е станало вече тяхна привичка и природа.
Хората на примитивността, поради откъснатостта си от повечето блага на цивилизацията се защитават сами и разчитат само на себе си, семейството, клана, племето си. Смелостта е техен нрав, а храброста тяхна черта. Оръжието им е винаги под ръка, дори и само хладната стомана. И не се отпускат дори в съня си. Смъртта не ги плаши и с готовност запасват тротиловия колан на „шахид”, в името на свещенния джихад. Защото в Рая ги очакват 72 девици, които след всяко „ползване” си остават такива. Много по-мотивирани, опасни и нахъсени са от предишните борци за победата на „световната революция на комунизма”. Защото уммата е нещо много по-велико и струващо жертвите си. Целта към която се движи тя е владичество, като надмощие и принуда. Който се съпротивлява става враг. Считат, че ако завоевателя е див, властта му се разпростира навред, защото е по-способен в надделяване чрез хитрост и война. В сравнение с уседнали и цивилизовани хора, те са както хищници спрямо домашни живитни. Инфилтрирани в Европа, постепенно чрез демографски натиск, а по късно и със сила ще довършат започнатото през Средновековието нашествие и завоевание.
И така, да си спомним за „дивите орди” на Атила, Тамерлан, Мехмед Завоевателя, Сюлейман Великолепни, че и според византийците на „варварите-българи” от север. Преселенията на народите винаги са били свързани със завоевания и промени на граници. И който си играе на глобализация, може да изтърве контрола върху последиците и.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
2013 г. ще бъде рекордна по брой строящи...
Йордания : Бременна жена принесена в жер...
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...