Едва ли все още осъзнаваме какъв епохален скандал е това действащи магистрати да отвикват от улицата ВСС - органът, който отговаря за професионалната им реализация и израстване. Всъщност, картината е крайно печална, защото очевидно поантата на съдебната реформа при ГЕРБ, дирижирана, както се вижда от Цветанов, е съдиите да излязат по улиците, за да бъде чут гласът им.

По стара ченгеджийска тактика веднага се включи удобен хор, който да заклейми всички съдии като отбор престъпници и най-обикновени вагабонти. Стигнахме дотам да получаване наставления и ценни морални напътствия от министъра на вътрешните работи, който да ни говори за дефицит на справедливост.

Разбира се, за този дефицит е виновен съдът (т.е. вероятно всички съдилища, в т.ч. и бракоразводните колегии към тях). Да, най-големият виновник за всички български несправедливости е българският съд!

По стара профанска традиция, като се каже съд, и някои хора, изявяващи се като лектори по обществен морал и етика, говорят колко престъпници били пуснати от еди-кой си съдия. На първо място щом са пуснати, очевидно някой се е издънил със събирането на доказателствата, после и да е имало корупция в съдебния състав, тя остава недоказана, защото историята през последните няколко години не помни случай на осъден съдия, например. А корупцията трябва да бъде разследвана от органи, които са извън съдебната власт. За сведение само  -  съдът не се занимава само с наказателни дела и е добре да се проведе на когото трябва един кратък лекционен курс по „Основи на правото”, за да се изясни, че съществуват също така граждански, търговски, административни и т.н. дела. Те обаче, очевидно не попадат в полезрението на най-висшия морален стожер в наши дни, който стремглаво се е вторачил в наказателните колегии и си мисли, че съдът е само пранги, мерки за неотклонение и присъди.

Целта на цялото предходно изложение беше да покаже, че цялата съдебна реформа, чието знаме бодро се развява понастоящем от нов министър на правосъдието и стар министър на вътрешните работи, се заключава в това да има повече осъдени, ако може - всички.

Само че справедливостта не се изразява в поголовни осъдителни присъди лишаване от свобода. Милиционерщината Бойко надигна глава и… за съжаление превзе и довършващия мандата си ВСС.

Приемам аргументите на съвета, че който не си върши работата, трябва да бъде наказван (тук говорим за прословутите забавени дела на съдия Тодорова). И за децата обаче стана ясно, че в същината на дисциплинарното производство, по силата на което беше отстранена вчера, се крият не 3-те процента дела, които е забавила, а нещо съвсем друго. Има десетки съдии със забавени дела, десетки съдии, чиито присъди, решения, определения се отменят, но наказан се оказа само един в момента.

Няма как обществото да бъде убедено, че въпросното дисциплинарно производство е чисто и формално. Напротив, от него лъха на политически привкус, на вмешателство от едни други центрове на власт, резидиращи на ул. „Шести септември”. Няма какво да чепкаме конкретния случай със съдия Тодорова -  тя получи това, което се очакваше – саморазправа, облечена в легални средства.

Въпросът е не в конкретния случай, а в изводите, които бихме могли да извлечем. На първо място беше даден ясен сигнал към магистратите, които сега избират делегати и кандидати за членове на новия ВСС. Посланието е очевидно – който не е с нас, е против нас и ще бере ядове. Предполагаемият му силно дисциплиниращ ефект вероятно ще конструира магистратските квоти в следващия ВСС така, че те да работят в политически синхрон с политическата квота. Зад целия този евфемизъм се крие определението „послушание”.

На второ място, на цялото общество беше дадено да разбере, че някаква си там независимост и основни правни принципи няма да бъдат спазвани. Жертваме ги в името на стабилността, сигурността и просперитета на обществото. Поуката е: след като можем да шамарим съдии, за другите какво остава!? Така че всеки да си знае!

А всъщност, най-добре ако можем да си направим назначаеми от Министерски съвет, да кажем, съдебни трибунали, които да раздават правосъдие на площада по съкратени и по възможност прости (във всеки смисъл на думата) процедури. А народът отстрани ще вика „ура” под зорките погледи на полицията. (За да не се допускат нарушения на обществения ред, не за нещо друго).

И третото: у обществото се затвърждава окончателното убеждение, че съдът е просто придатък към изпълнителната власт. Решаващата дума в един процес няма да бъде на ВКС например. Тя ще бъде на министър или на няколко министри, а съдът просто ще изпълни волята им. Е, тогава ще се нагледаме на справедливост.

Целият настъпателен поход срещу съдебната система, който от 2009 г. насам се води с ярост и устрем от един вътрешен министър, има за цел премахне всички контроли пред изпълнителната власт. Съдът трябва да бъде смачкан и унижен, поставен на колене и обвинен във всички възможни грехове, сатанизиран, обруган и тотално компрометиран.

Не че нашата съдебна система е идеална, не че треските за дялане не са много, но в сегашната ситуация сме изправени пред обществения, а и личен избор „или-или”. Въпрос на образование, интелект и светоусещане. Никога не бива да забравяме че, утре, ако застанем пред съдия, независимо в какво производство, на нас ще ни се иска той да бъде безпристрастен и обективен, а не послушко и лакей на някой висш чиновник.

В настоящата ситуация предпочитам да си мисля, че съдиите трябва да бъдат подкрепени срещу забърканата колосална простотия. Добри-лоши, по-добре съдии, а не чиновници с тоги. Чиновническото „правосъдие” във всеки случай е несправедливо.
 втор: carloscontrera