2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит на другия ден по особено жесток начин от групата на Харлаков и чета, водена от скопския войвода Величко Велянов.
Кървавата стена на Александър Стамболийски, писана със собствена му кръв преди смъртта му
Деветоюнският преврат е държавен преврат в Царство България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз и узаконен (след известно колебание) с указ на цар Борис III. Основни сили в подготовката на преврата са Военния съюз и Народния сговор, които организират около себе си почти всички недоволни от режима на БЗНС сили
В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново - начело с Александър Цанков
Изключителна роля в преврата е изграл т.н. „троен превратаджия“ Кимон Георгиев – един таен масон и скрит евреин.
Кимон Георгиев е демиургът на Военния съюз – тайна, конспиративна военна организация, основана през месец септември 1919 г. Той съставя Устава на Военния съюз, който е приет на извънреден конгрес, проведен на 6-7 юли 1920 г. Още в началото на Устава изрично е отбелязано предупреждението, че текстът е „строго таен“, а параграф 1 гласи: „Военният съюз е организация ТАЙНА“. Съюзът се обявява за надпартийна и надкласова, националистическа диктаторска власт и впоследствие извършва в България три кървави военни преврата на 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.
Кимон Георгиев взема ръководно участие в създаването на Народния сговор (1922 г.) и на Демократическия сговор (1923 г.) През 1927 г. със социалдемократа-тоталитарист Димо Казасов основават Политическия кръг „Звено“, чиято идеологическа платформа е за силна, надпартийна, авторитарна буржоазна власт от типа на фашистките, военните и подобни на тях диктатури.
Не случайно през януари 1934 г. по-голямата част от звенарите начело с Димо Казасов се вливат във фашисткото „Народно социално движение“ на професор Александър Цанков.
Кимон Георгиев е на два пъти министър-председател – 19 май 1934 г.-22 януари 1935 г. и 9 септември 1944 г.-22 ноември 1946 г., многократно заема редица министерски постове. Като ръководител на Политическия кръг „Звено“ е член на Националния комитет на Отечествения фронт – 1943 г. и е председател на Изпълнителния комитет на Народния съюз „Звено“ от 1 октомври 1944 г. до февруари 1949 г., когато звенарският съюз се саморазпуска и членската му маса се влива в Отечествения фронт.
Впрочем нищо учудващо – чисто и просто Кимон Георгиев и преобладаващата част от неговите съмишленици заменят профашистките си възгледи с проболшевишките в унисон с лелеяната си мечта за възтържествуване на принципите на тоталитарната държава. Но да се върнем по-назад във времето – през 1922 г. Кимон Георгиев изготвя и разпраща сред българското офицерство Апел от името на Военния съюз срещу политиката на правителството на БЗНС към армията.
Предишният омбудсман на България и бивш зам.-председател на НС Гиньо Ганев е зет на трикратния военен превратаджия Кимон Георгиев. Той публикува дузина публицистични и архивни материали, с които твърде тенденциозно цели да представи своя фамозен тъст за едва ли не най-съвестния и честен български политик и държавник през 20-ти век.