На 13 април 1940 г., преди 76 години, съветската НКВД избива над 4000 полски офицери в Катинската гора край Смоленск.

Случаят е епизод от т.нар. „Катинското клане“ – съветско военно престъпление, масово убийство по време на Втората световна война на общо близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци), извършено от служители на НКВД. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г., заедно с хитлеристка Германия. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (на 18 км западно от Смоленск, Русия). В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.

Масовите гробове са открити през 1942 г. от окупационните войски на Вермахта. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. Германия провежда самостоятелно разследване, в което участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. Марков заявява по време на делото срещу него, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.

Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

източник:http://ovarna.bg/