Последните параграфи от промените в Изборния кодекс бяха приети след поредица от дълги и дори среднощни заседания.
Събрахме ключовите промени, за които гласуваха депутатите ден и нощ в постоянно бързане преди предстоящия референдум и президентските избори наесен. Редът е приблизителният на гласуването в залата.
Задължително гласуване
Гласуването като граждански дълг е задължително. Оригиналното предложение първоначално бе на Патриотичния фронт и "Атака", но версията на хората на Волен Сидеров бе отхвърлена от самото начало. Патриотите първо предлагаха 50 лв. глоба и отнемане на социалните помощи, ако избирателят не гласува, а после предложиха стимули вместо санкция - томбола с предметни награди. Реформаторска идея бе да се дава 5% данъчно облекчение за гласувалите.
В крайна сметка се прие вотът да е задължителен за избирателите в България, но не и за българите в чужбина (до въвеждане на електронен дистанционен вот).
Очаква се ДПС да събира подписи, за да прати задължителното гласуване в Конституционния съд.
Избирателен район "Чужбина"
Две бяха предложенията за отделен избирателен район в чужбина - на РБ и на ГЕРБ. Реформаторите предлагаха три района, не един, но това се отхвърли бързо на комисия. Първоначално бе приет консенсусен вариант, при който новият МИР "Извън страната" би давал е от 1 до 4 депутатски мандата според активността зад граница на последните избори. При гласуването в пленарната зала обаче ДПС предложи идеята за нов избирателен район да се отхвърли напълно. Така и стана - с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Активна регистрация
Идеята предполагаше да се изчистят напълно избирателните списъци - да се налага да се регистрираме всеки път преди вота - онлайн или физически в общината, в която гласуваме. САЩ са много известни с тази си практика, но тя бе отхвърлена. Реформаторите отбелязаха, че тя е част от управленската програма на мнозинството, ГЕРБ и ПФ изтъкваха, че изчистването на списъците ще се постигне и от "пасивната дерегистрация", която в крайна сметка бе приета.
Заличаване от списъците
Или "пасивната дерегистрация". Избирателите, които не са отишли да гласуват два пъти поред на един и същи тип избори ще бъдат заличавани от изборните списъци. Ако решат да гласуват на следващ вот, те ще трябва да подадат писмено заявление до 30 дни преди датата му. Ако пропуснат този срок, отписаните граждани ще могат да гласуват, ако подадат заявление до кмета на общината.
Електронно дистанционно гласуване
Електронното гласуване бе прието в хибридна версия между предложенията на ГЕРБ и РБ - по проекта на ИК "Гласувай без граници". Този тип избор ще бъде въведен тестово до 2018 г. и ако тестовете се окажат успешни, може да се приложи за пръв път ефективно за Евроизбори 2019.
Машинно гласуване и преброяване
В досегашния изборен закон машинното гласуване се прилагаше изключително ограничено, в "до 500 секции", което можеше да означава всичко от 1 до 500. Сега вече ще си подаваме вота с бутони, а не химикалка, в поне 500 секции.
Машинното преброяване на резултатите от вота бе прието без особени проблеми, но с критики за това, че машинното и електронно гласуване го правят излишно.
Секциите в чужбина
В първоначалните 14 законопроекта нямаше предложения за промени в създаването на изборни секции в чужбина, освен по отношение на МИР "Чужбина", който обаче отпадна. Първоначално с подкрепа от ГЕРБ се прие идеята на Патриотичния фронт в чужбина да се гласува само в посолствата и консулствата на България. Това обаче предизвика протести и в обществото, и сред останалите партии в управляващата коалиция. След срещи и совалки се постигна следния вариант, гласуван днес:
В рамките на ЕС се запазва възможността избирателни секции да се разкриват без ограничения и там, където няма посолство или консулство, ако поне 100 българи са подали заявление за това.
Извън ЕС обаче могат да се отворят секции само в български дипломатически представителства или в градове с население над 1 млн. души при подадени поне 100 заявления.
Изборният ден и кампанията
По предложение на ГЕРБ вече изборният ден няма да започва в 6 ч сутринта, а в 7 ч. С един час се измества и края на гласуването - до 20 ч. Оставена е възможността за удължаване с още час - до 21 ч, в случай, че пред секциите има опашки. Не бе прието допълнителното предложение на ГЕРБ изборният ден да се намали с 1 час.
От ГЕРБ искаха и съкращаване на официалната предизборна кампания от 30 на 21 дни, но в крайна сметка не събраха подкрепа и се отказаха. Кампанията остава пълните 30 дни.
Агитация на майчин език
Предложението за премахване на забраната върху агитацията на майчин език по време кампания при осигурен превод на български език, първоначално внесено от Лютви Местан като лидер на ДПС, бе защитавано и от партията, и от бившият лидер, учредил нова политическа сила. Въпреки дългите дебати, предложението беше отхвърлено за пореден път.
Социологически проучвания по време на кампания
Патриотичният фронт предложи да се забрани публикуването на социологически проучвания през цялата изборна кампания, не само на изборния ден. Обществената реакция беше бурна и негативна и след първоначално приемане - текстовете в крайна сметка бяха отхвърлени.
Протестен вот "Не подкрепям никого"
Идеята в бюлетината за гласуване да се запише опцията "не подкрепям никого" е на Данаил Кирилов от ГЕРБ. Предложението е логично, щом се въвежда задължителен вот  -  избирателят трябва да има възможността да не подкрепи никого. Текстът бе гласуван без проблеми, но спор предизвика втората част от предложението - дали тези "протестни" гласове да участват в сметките при определяне на 4-процентовата бариера за влизане в парламента, наравно с валидните гласове за партии и коалиции. По същество това би било изкуствено завишаване на бариерата в полза на големите партии. В крайна сметка се реши, че гласовете "не подкрепям никого" ще са валидни, но ще се броят отделно от вота за партии и коалиции. Тоест няма да влияят върху разпределението на мандатите в Народното събрание.
Преференциите
Имаше няколко предложения във връзка с преференциалния вот - Реформаторите искаха да се премахне бетонирането на първия в листата, ДПС и БСП искаха да се премахнат преференциите изцяло. В крайна сметка бе прието само да се увеличи леко прагът за преференциално разместване на кандидатите в листите за общински съветници на местни избори. По новия ред формулата за прага на преференцията да се определя на база 7% от подадените действителни гласове за листата, вместо на база 7% от общинската избирателна квота.
Референдумът
                   
Референдумите ще се провеждат заедно с избори, ако в същата година има такива. Това в крайна сметка реши Народното събрание с окончателното приемане на промените в Изборния кодекс. Преди дни по предложение на БСП и с подкрепа от ГЕРБ депутатите гласуваха точно обратното - допитванията да са винаги отделно от друг вид вот.
Кога ще се провеждат референдуми бе един от най-спорните въпроси, за който управляващите преговаряха до последния момент. Той е особено актуален заради инициираното допитване по 6 въпроса от "Шоуто на Слави".
Последно този референдум ще трябва да се проведе заедно с президентските избори наесен.
Размер на кметство и премахването на местните коалиции
"Между другото" бе решено кметство да има в населени места с поне 400 жители, а не със 100, както досега. Възраженията на БСП и ДПС, че това ще лиши от местна администрация хиляди села не бяха възприети.

Патриотите имаха и предложение за премахване на местните коалиции при избори за кметове и съветниц Аргументът - така щели да се ограничат хората с бизнес интересни в политиката. Тази идея бе приета на първо четене, но в окончателния вариант на кодекса бе отхвърлена. Прие се, че местни коалиции ще могат да бъдат създавани от партии, регистрирани в ЦИК.
Ново гласуваните промени са заплашени от вето на президента Росен Плевнелиев и от сезиране на Конституционния съд от БСП и ДПС. До КС се очаква да се отнесе въпросът за задължителното гласуване, което според много юристи противоречи на основния закон. 

Източник: clubz.bg