Таткото на Ирина Бокова 22 години ръководил официоза “Работническо дело”, проявявал специален интерес по “македонския въпрос”

По-старите поколения си спомнят, че всекидневникът “Работническо дело” над 22 години се ръководеше от Георги Боков, баща на днешната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която бе номинирана и за бъдещ генерален секретар на ООН. Две десетилетия Боков бе несменяем ръководител и на Съюза на българските журналисти.

Беше едър мъж, с грамадни мустаци, които му придаваха строг вид - подходящ за големите президиуми по онова време. Пушеше доста, но по-едно време спрял цигарите и за да се пребори с тютюна въртеше непрекъснато из ръцете си едра жълта броеница.

Роден в Якоруда през 1920 г., като ученик от Пазарджишката гимназия влиза в РМС (1935) и списва ученическото списание „Искра“. После го изключват от гимназията, която все пак успява да завърши като частен ученик. Една-две години учи право в Софийския университет. За политическа дейност е арестуван - попада в концлагер.

От края на 1943 г. е партизанин в отряда „Никола Парапунов“.

След 9 септември 1944 г. Георги Боков става околийски секретар на РМС в Якоруда. През 1946 г. постъпва в „Работническо дело“ - първо е редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор, а после и главен редактор. Издига се и в БКП - от 1968 г. е член на Секретариата на ЦК - позиция, която е висока, но не е върхът на стълбата. Оттам всъщност Боков бе свален с гръм и трясък през 1976 г., когато начело на партийния официоз застане Петър Дюлгеров. Тогава бащата на Ирина и Филип Бокови бе назначен за шеф на информационната агенция “София прес”. 

Тогава освободи стола и на председател на СБЖ, за да седне в него Веселин Йосифов.

Като партизанин и деец от Пиринска Македония, бай Георги Боков имаше специални интереси към историята и политическите събитията в този регион. Служителките в отдел “Документация” в “Работническо дело” и днес разказват, че специално за главния редактор събирали всичко написано и отпечатано по македонската тема в нашия, съветския и югославския печат. Десетилетия наред бай Георги получавал по абонамент белградските издания “Политика”, “Борба”, както и скопския всекидневник “Нова Македония”. Специално му се доставяли и бюлетините на югославската телеграфна агенция ТАНЮГ. От Скопие и Белград на негово име пристигали и всички новоизлезли исторически и документални книги за Балканите. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век Георги Боков имал голяма лична кореспонденция с приятели от Скопие, Охрид, Прилеп и Струга. В безценния му архив имало и много ръкописни свидетелства, документи, написано саморъчно от дейци на ВМРО още преди войната.

По разкази на съвременници след изгонването на Боков от “Работническо дело” архивът му останал непокътнат в редакцията. Дълго време той стоял в една от стаите на секретариата на вестника в четири големи железни шкафа. Мълвата за съкровищата в тези шкафове стигнала до офицерите от така нареченото “югославско направление” в Разузнавателното управление към Генералния щаб на БНА (РУМНО). С помощта на журналист от “Работническо дело”, който бил агент на спецслужбата, една нощ военните разведки (двама офицери с автомобил) изнесли с чували от сградата на Полиграфическия комбинат почти целият архив на Георги Боков. Акцията станала през пролетта на 1982 г. - Боков вече бил изпратен на работа в “София прес” и изчезването на папките останало незабелязано. По всяка вероятност архивът на бащата на Ирина Бокова днес се съхрянява в мазетата на сградата на служба “Военна информация” в столичния квартал “Бъкстон”. 

    

Валери БОЯНОВ

Вестник „Златна възраст”

Не се ли изморихте да съчинявате измишльотини за "героичните комунисти защитници на народа"

Данни по "Македонския въпрос" трябва да са широко достъпни и известни, а не да са само за специално ползване. Хората трябва да знаем какво е било, за да предвидим какво ще бъде.
Във ВСИЧКИ случаи събраното от Боков е по- значимо от казаното от schumpov