Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2016 11:43 - ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ НЕ Е НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ НИ ПРАВА
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 1022 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Автор: Веселина Седларска

Източник: temanews.com


Демокрацията е нещо, което ни гарантира точно толкова лошо управление, колкото заслужаваме. В ситуации като сегашната политиците обикновено напомнят как Чърчил се бил произнесъл, че демокрацията не е съвършена, но е най-доброто общество, което познаваме. Политиците много обичат да се позовават на тези думи на Чърчил. Няма лошо, единственият проблем е, че Чърчил не е казвал такова нещо. Казал е: “Демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога.” Има разлика в нюанса. Освен това нека политиците не се опитват да ни известяват, че Чърчил бил казал как Англия нямала вечни врагове, а вечни интереси. Тази фраза принадлежи на Хенри Палмерстон, външен министър на Англия, отишъл си от този свят 18 години преди Чърчил да се появи на света. Палмерстон бил пръв враг на Франция по източния въпрос и Египет, но се превръща в пръв приятел на Франция по време на Кримската война - това вероятно е бил един от поводите да каже, че Англия няма вечни врагове, а само вечни интереси.


Тери Пратчет, сънародник на Чърчил и остроумен като него, но не толкова аристократичен в подбора на думите, би казал, че определенията за демокрация са като дупетата - всеки си има по едно. Най-разпространената заблуда на българина за демокрацията беше, че тя е нещо като обещание за развито социалистическо общество - всички магазини корекоми, никаква несправедливост, ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пък то се оказа като пътуване в трамвай - правостоящите са много повече от удобно седналите.
Американците - практични хора, които не си губят време в разгадаването на заплетени определения като цитираното на Чърчил, си имат своя дефиниция за демокрацията, която се състои от две думи. И за да си спестят помненето, са ги написали на чаши за кафе, които могат да се мернат на много места. Надписът гласи: “Демокрацията работи!” Американците обаче знаят, че преди да заработи демокрацията, те трябва да я произведат.


Тази работа по производството на демокрацията може и да не е всекидневна, както ни уверява едно друго понякога цитирано определение, според което демокрацията е като хляба, замесва се и се изяжда всеки ден. Но има един ден, в който ако не работим за демокрацията, после няма как тя да работи за нас, и това е денят на изборите. На въпроса обаче демократично или недемократично е задължителното гласуване, мнозина имат машинален отговор: “Недемократично е, гласуването е право, значи не може да е задължение”.


Как е по света?
Гласуването е задължително в 33 държави. В Белгия задължителното гласуване е въведено със закон през 1892 година, така е и до днес. Следва Аржентина през 1914-а и  Холандия през 1917 г. (през 1967 година Холандия отменя задължителното гласуване).  Шокирана от ниската активност на изборите през 1922 година - само 58 процента (?!), Австралия въвежда закон за задължителното гласуване след парламентарна дискусия, продължила не повече от 90 минути. Около 80 процента от австралийците и днес поддържат задължителното гласуване. 
Франция гласува задължително само за сенат. Австрия се прости със задължителното гласуване през 2004 година на федералните избори за президент, когато провинция Тирол последна и за последен път гласува задължително. В Бразилия гласуването е по избор само за неграмотните и за хората над 70 години. Гражданите над 65 години в Люксембург също могат да избират дали да гласуват, за останалите е задължително.


Неявилите се пред урните трябва да дават обяснение и ако то не е достатъчно трогателно - да платят глоба, по правило финансово поносима. Ако много упорстват в неплащането є, могат да отидат в затвор (няма документиран подобен случай в която и да е от тези 33 страни, колкото и един познат да ме уверява, че в Гърция затворите били задръстени от негласували). В Белгия обаче, ако някой не се е явил на най-малко 4 избори в продължение на 15 години, може да бъде лишен от някои граждански права, да не говорим, че още преди да са изтекли тези 15 години, на негласувалия ще му бъде трудно да си намери работа в обществения сектор. В Боливия няма да може да получи заплатата си от банката в продължение на три месеца.


В Гърция негласувалият може да има сериозни затруднения при правене на нов паспорт или при получаване на шофьорска книжка. В Мексико и Италия се налагат така наречените безвредни санкции - труден достъп на детето на неизрядния гражданин до детска градина например. В Перу избирателите са длъжни да носят карта, удостоверяваща гласуването, защото иначе няма да бъдат обслужени в институциите. В Сингапур неотишлият до урната се изважда от избирателните списъци и се включва отново, само след като обяснението му бъде прието за основателно. Колкото и странни да са санкциите, те си приличат по посланието - ти, който не гласуваш, затрудняваш демокрацията и затова демокрацията ще те затрудни, поне временно, поне за някои неща.


Демократично или недемократично?
С други думи: право или задължение е гласуването на избори? На мен тези въпроси не са ми толкова предварително ясни, колкото на Лютви Местан. При обсъждането на предложение за въвеждането на задължително гласуване преди президентските избори през миналата година Местан заяви, че това е опит за превръщането на конституционно право в задължение и тъй като подходът за превръщането на правата в задължения е неправилен, ДПС няма да го подкрепи.


Ако обаче човек се замисли по въпроса малко повече от пет минути, това започва да му изглежда само прекалено добре аранжирани думи. То и задължението да вървя по тротоара, а не по средата на уличния трафик, ограничава правата ми, но има смисъл. Затова сега ще се опитам да докажа на Лютви Местан, че задължителното гласуване е толкова демократично, колкото и задължителното плащане на данъци. Нещо повече: то е абсолютно точно толкова демократично.


Да преговорим какво представлява държавата. Тя не започва с “картинки в твоем букваре”, а с готовността на едни хора да сключат договор помежду си за създаването на институции. Договорът се нарича обществен, институциите се наричат държава. Хората правят това по една много основателна човешка причина - да запазят достойнството си. Най-простият пример: един човек убива друг човек при положение, в което няма държава. За да въздадат справедливост, братята на убития убиват убиеца. Което ги превръща в убийци, тоест отнема от достойнството им. Освен в грешници ги превръща и в потенциална жертва на бащата на убития убиец, който от своя страна също се чувства задължен да наказва. Тоест още един човек е на път да стане убиец. Много убийци, много трупове. Затова тези хора сключват обществен договор и така създават институции, които трябва да свършат цялата тая справедлива, но кървава работа.


Според обществения договор институциите разкриват и наказват убиеца и го правят от името на всички. Така има възмездие и справедливост, няма саморазправа, няма отнето човешко достойнство, няма самотни хора, които са принудени да се превръщат в убийци. Има граждани. Има и закони, които регулират отношенията. Като страна по обществения договор гражданите имат задължението да плащат данъци, с които да издържат институциите, за да могат те да работят за гражданите, което пък е задължението на държавата по същия договор. 


Нещата са точно толкова прости и ако не е станало ясно, втори пример: човек, останал примерно без крака при злополука, проси на улицата. Вие минавате,  навеждате се и подхвърляте един лев. Хем сте направили добро, хем е неловко - за вас. Хем е получил, хем е неудобно - за инвалида. Значи отново опираме до проблема с достойнството. За да спести този проблем, държавната институция трябва да помогне на слабия от името на силните. Нейна работа е да разграничи кои точно са слаби, да определи какво точно може да им помогне и да го свърши от името на силните, съхранявайки достойнството на слабите. Нашата част от задължението е да си платим данъците, за да финансираме работата на социалната институция и съответната помощ. Това е либералната представа за обществения договор. (Лютви Местан не беше ли либерал?)


Общественият договор не е безсрочен, той се подновява на избори. Там се решава коя партия ще има правото да ръководи институциите и да определя данъците, които всички сме длъжни да плащаме. Тази партия обаче се избира от онези, които са отишли до урните, а не от всички нас, защото за разлика от данъците, гласуването не е задължително. Тук дори не става дума за това, че голяма част от отишлите до урните са отишли не като свободни граждани, а като подкупени от партиите хора. Тук въобще не става дума и за това, че изборите у нас не са демократично, а развращаващо събитие. Тук става дума единствено за това, че една малка част от нас отива и подписва договор, който после всички сме задължени да спазваме. Това по-демократично ли е, отколкото ако гражданите бяха задължени да се подпишат под обществения договор с бюлетината си? По-демократично ли е да плащаме данъци за издръжката на институции, които не са избрани от всички нас и на всичкото отгоре не работят за нас? То няма и как да работят за нас, ако въобще не работят.


Правата и задълженията съвсем не са двата края на една тояга, както се опитват да ни обяснят. Те са кръг: правата раждат задължения и обратно. Гласуването е гражданско задължение, защото гласуването е подписването на договора, който прави институциите легитимни. За да е законен един договор, той трябва да е подписан. Подписването на договора е задължение. Правото да гласуваме произтича от това задължение и то представлява наше право в смисъла на това, че не може да ни бъде отнето, тъй като произтича от първичното ни гражданско задължение. Тоест, ние имаме правото да гласуваме, защото никой не бива да ни пречи да изпълним задължението си.
Управлението черпи своята легитимност от съгласието на управляваните. Ако само половината от управляваните са отишли да се съгласят кой ще управлява, това напълно легитимно управление ли е? Или 50 процента легитимно? Или е нелегитимно. А ако по-малко от половината са отишли до урните?


У нас - кой накъде по въпроса
В САЩ е ясно - докато мъдрите се намъдруват за или против задължителното гласуване, лудите си лудуват в кампания, която поощрява младите хора да гласуват с организирането на парти в изборния ден, от което всеки гласувал си тръгва с друг гласувал, за да се наградят един друг за гражданското поведение със секс. Това се нарича “вотергазм” и подсказва, че първо е вотът, после онова. Ако не вярвате, проверете във votergasm.com (препоръчителен родителски контрол).


У нас депутатите се преброиха по въпроса за задължителното гласуване през 2006 година при гласуване преди президентските избори. 27 се обявиха “за”, 110 гласуваха против, 10 се въздържаха. Това не е математиката на истинското отношение към проблема, а  на отношението към вносителя на предложението “Атака”. НДСВ е все по-заявено “за”. ДСБ ще става все по-твърдо “за”, СДС е склонен да обмисли. През февруари Цветан Цветанов беше “по-скоро не”. “Задължителното гласуване в България ще изиграе обратния ефект”, каза Цветанов, но не той е кръчмарят в тази сметка. БСП е в коалиционен ступор и по този въпрос. ДПС е категорично против задължително гласуване за целия електорат и също толкова категорично следи за задължителното гласуване на своя електорат.


Дори и при такава яснота по позициите, трудно е да се предскаже какво ще се случи. Най-вероятно ще започне поредната протяжна дискусия, в която ще ни привеждат аргументи за недемократичност. Например това, че задължителното гласуване лишава избирателя от възможност да покаже протеста си към всички партии с негласуване. Дори и да приемат аргумента, че бюлетините в страните със задължително гласуване имат опция “Никой от посочените”, ще извадят следващия  аргумент - т.нар. спонтанно гласуване, при което само и само да отметне името си в списъка, избирателят отива и отбелязва кое и да е име. И т.н.  


И всичко това ще се случи, защото у нас демокрацията не е комплект от правила, а набор от интереси и математика. ДПС и БСП си люлеят краката на клона на ниската избирателна активност, защо да го секат? Те или ще запушат собствените си уши, или ще пропищят нашите, че няма нищо по-недемократично от закон за задължителното гласуване. Само че - откъм коя посока ще потърсят подкрепа? Турция не става, там гласуването е задължително. Брюксел? Не беше ли това градът, в който, ако не си гласувал, не се надявай да си намериш работа в публичната сфера?

 

 

Йонко Грозев: Задължителното гласуване е административно задължение

В интервю пред БНР правозащитникът Йонко Грозев подкрепя тезата, че задължителното гласуване е административно задължение, което не противоречи на правото на свободен избор и не е в дисхармония с Конституцията: „Правото на избор се състои от няколко основни елемента - да мога да изградя мнение за кого да гласувам т.е .да имам подходящата информация за различните кандидати и алтернативи, да мога да взема своето решение свободно, без никой да ми влияе, да пусна гласа си за когото искам и гласът ми да бъде преброен. Това са елементите на правото на избор. Задължителното гласуване по никакъв начин не ограничава който и да било от тези елементи на правото да гласувам. Задължението да гласувам е единствено административно задължение в изборния ден да отида до избирателната секция. Ако искам да не гласувам за нито една партия, аз мога да пусна празна бюлетина. И поради това няма изобщо пресечна точка между задължението да отида в изборния ден в избирателната секция и да пусна бюлетина и правото да участвам в изборите. Затова и няма конституционен проблем в нито една от държавите, където има задължително гласуване, нито в международното право има такъв проблем, той е измислен проблем”. 
 

Според него става дума за въпрос, който не е на конституционно ниво: „Държавата непрекъснато въвежда по всякакви причини, по всякакви основания административни задължения за нас. Ние имаме задължение да си изваждаме актове за раждане, актове за гражданско състояние, имаме задължение да си изваждаме лични карти, да се регистрираме адресно. Всяко едно от тези административни задължения, ако не го изпълним, може да ни бъде наложена санкция. От същия характер е задължението в изборния ден да отида до избирателната секция и да подам гласа си. То не касае същността на правото да избирам, която е гарантирана конституционно. Това е административно задължение, каквито има десетки във всяка модерна държава. И то не може да бъде конституционен проблем. Повдигането му като конституционен проблем според мен е само с цел протакане и забавяне”. 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 4393071
Постинги: 1901
Коментари: 943
Гласове: 1926
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031