Публикация във Фейсбук групата “Нова Загора иска да диша”: 

Днес стават 7 години от деня, когато председателят на ГЕРБ Бойко Борисов откри инсталацията за биогаз на „Градус 2“. Преряза лентата и заяви, че „подкрепя бизнеса“. Традиционни ръкопляскания, усмивки, потупвания по рамото. Стълпотворение от хора на властта и бизнеса. Събрани на едно място и взаимно поздравяващи се. Поредното рязане на лентичка и поредната декларация как властта подкрепя „бизнеса“ на „Градус 2“. Това не беше фалшива декларация. Едва ли остана някой, който да не разбере, че властта на Борисов наистина подкрепа този бизнес. Всички ние, обаче, разбрахме, че нито ГЕРБ, нито „Градус 2“ мислят за хората. За тях те са незначителна подробност, нещо, за което дори не си струва да се мисли.

За тези 7 години видяхме институции, които по-скоро прикриват, отколкото да контролират. Замитат проблемите или се правят, че те не съществуват. И всичко това в името на „бизнеса“!

Всеки ден (повече от 2500 дни) хиляди хора дишат зловонните миризми на „био“ инвестицията. Рибата, която плуваше в крайградското дере, изчезна (умря). Миризмата на липи и тя умря. … Умря и справедливостта. Или поне е в кома.

Не умира обаче надеждата на хората, че този геноцид ще бъде спрян.

За да спре обаче трябва твърда ръка, трябват воля и работещи институции.
Да, на върха има турболенция, но надолу по веригата нещата са си… същите. Просто ГЕРБ. Тук, долу, нищо не се е променило. Един е бащицата и всички нему се кланят. Гъмжи от калинки – удобни и послушни. Поставени на местата си, за да изпълняват. Работят, но не с лице към хората, още по-малко в техен интерес. Те просто изпълняват заповеди. Безгласни, с наведени гърбове.

За тези 7 години разбрахме, че има не институции, които работят в името на обществения интерес, а ООД, чиято основна задача е да бранят частния интерес.

Да, всички искаме промяна, жадуваме я! За да се случи, нужно е да се промени всичко! До последната брънка по веригата. Защото точно тези брънки си затварят очите и не виждат нарушенията, те нямат и обоняние – не надушват когато се вършат беззакония. Те, брънките, виждат само това, което им е наредено. Сигурно защото са разбрали не само, че е много по-удобно да се носят по течението, а и защото самите те го поддържат.

Седем години минаха. Вонята не спира. Превзела ни е. Смрадта ни трови. И не само т.нар. „бизнес“ и властта носят вина. Ние също сме виновни. Защото заслепени от страх, от невежество или от удобство помпаме този ненаситен октопод.
Време е да отрежем пипалата му. Крайно време е ние да го премахнем, за сложим край на вонята. За да дишаме свободно.