Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2021 21:17 - Украйна по "острието на бръснача"
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 1342 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 22.12.2021 21:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Държавата на Владимир Зеленски може да не оцелее, а САЩ ще загубят хегемонията си

Дума, 22 Декември 2021

Доц. Лъчезар Радев

Изглежда 2022 г. ще бъде интересна на международни събития, изпъстрени със срещи между лидерите, но едва ли може да се очаква нещо повече от това. Твърде рано е да се провидят каквито и да е кардинални размествания в сегашния международен ред. САЩ все още остават един от основните международни актьори, макар и със залязващ театрален живот. За сметка на това, на хоризонта се очертава промяна в геополитическата линия на Вашингтон, чието изражение може да бъде завръщането към подхода им от 70-те години на ХХ век, но с обърнат полюс. 

След 1970 г. администрацията на САЩ пое инициативата за размразяване на отношенията с Китай, която имаше за задача да изолира СССР след схизмата в отношенията между Москва и Пекин на идеологическа основа. Сега положението е като че ли подобно, но полюсът е не Китай, а Русия. Завръщането към посочената схема се предшества от факта, че 

ходовете на Съединените щати на международната арена

се стесняват, а техният стремеж към запазване на световната им хегемония се оказва изцяло неосъществим. Светкавичната реакция на американския президент по повод видео срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин показва неприкрития геополитически дискомфорт от активизирането на съюза между Москва и Пекин, който може да създаде неочаквани и дълбоки неприятности на САЩ и Запада. Ето защо Вашингтон ще се постарае да възпрепятства стратегическото партньорство между Русия и Китай и това е единственият му логичен ход. Веднага след анонса на Байдън за нова среща с Путин някои международни наблюдатели изказаха мнението, че американският президент е готов на отстъпки. Според мен те грешат. По-вероятно е разиграването на сценария за "печелене на време", но той също няма да бъде кой знае колко печеливш. 

През 2022 г. ще бъдем свидетели на нови 

руско-китайски стратегически инициативи

като знаци с отрезвяваща роля. Една от възможните опции е задълбочаването на икономическото сътрудничество, съпроводено от провеждането на морско общовойсково учение по цялото протежение на Източна Азия. В този контекст размахването на картата за навлизането на Китай в Тайван е несъстоятелно, ролята на Япония е все по-намаляваща, сдружението АУКУС е все още неясно и твърде съмнително, а развитието на Китай е все по-настойчиво и възходящо.

Южна Азия също ще претърпи геополитически промени. Едната - ускорено развитие на отношенията Китай-Индия в икономическата сфера. Другата - интензифициране на руско-индийските отношения в отбранителната сфера. Очевидно, това би стеснило още повече американското маневриране в региона и напълно би извадило от релсите възобновяването на идеята за транс-тихоокеанско сътрудничество. Постепенното съживяване на Афганистан ще продължи, макар и с по-бавни от очакваното темпове. Виетнам ще разшири военно-техническото си сътрудничество с Русия. Като цяло, развитието на Източна и Южна Азия ще се движи по възходяща орбита. 

В Близкия изток ще цари относително спокойствие, доколкото ще продължи ограничителната политика към САЩ с участието на арабските страни от региона и засилващата се роля на Русия в него. Израел ще провежда по-регулирана политика като стремеж към запазване на постигнатото териториално разширение. Накратко: регионът ще затвърди постъпателното си регионално обединяване при утвърждаващата се роля на стратегическия триъгълник Русия-Иран-Китай.

Като възможен театър на бързи военни действия се очертава европейската част на Евразия. Както изглежда, от няколко години насам Украйна е "ябълката на раздора" между Русия и САЩ. Добре известно е, че Москва е 

против членството на Украйна в НАТО

заедно с това - на Молдова, Грузия и страните от Централна Азия. Подобно решение се базира основно на идеята на САЩ за разполагането на определени ракетни системи в някои от страните-членки на алианса. От друга страна, икономическата ситуация в Украйна е повече от драматична, а недостигът на въглища и природен газ вещае пълно замиране на икономиката на страната, съпроводено от масивна криза. Заедно с всичко това страната по никакъв начин не изпълнява Минските договорености, които самата тя е подписала, а президентът Владимир Зеленски и правителството по всякакъв начин отказват да се занимават с насъщните национални проблеми. И не на последно място, медиите изобилстват от оповестени съвършено налудничави инициативи, коя от коя по-безотговорни и по-безсъдържателни. На този фон Украйна е намерила прекрасно лоби в лицето на ЕС и ЕК. Не се иска кой знае какво прозрение, за да се види, че и двете играят 

ролята на американски сателити

в предварително загубена игра. Европа едва сега навлиза в поредната си дълбока криза и кой знае защо не може да го осъзнае. Високопоставените ѝ чиновници са формени плутократи и с действията си сами "режат клона, на който седят", както казва българска поговорка. Само един пример: за последната седмица Европа е изразходвала една четвърт от запасите си от природен газ, а цената му непрекъснато нараства. По оценка на някои специалисти, природният газ в Европа ще бъде напълно изчерпан до края на януари 2022 г. На този фон "Газпром" като основен доставчик на газ за Европа отчита, че за настоящата година приходите му са нараснали почти двойно, в момента те се оценяват на повече от 4 милиарда долара. Приходите на всички газодобивни руски компании за 10-те месеца на 2021 г. са 6,2 милиарда долара. В същото време в цяла Европа публично се говори за т.нар. енергийна бедност, а кризата с природния газ тепърва ще се развихри. И още нещо: при цялата тази европейска безизходица Европа сипе заплахи и обиди към Русия. Да, очевидно, има нерешени въпроси, но като си "гол и бос", кого заплашваш?

Новите санкции срещу Русия, за които се говори сега, са поредната бездарна инициатива. Европа незнайно защо не разбира, че е в ръцете на Русия и по повод на природния газ, и по повод на цял спектър минерални суровини, от които се нуждае. Ще дойде момент, когато хората ще се надигнат против тази политика, защото тя се стоварва не на гърба на правителствата, а на техния гръб.  

По повод на Украйна САЩ са в "стратегически капан", защото:

- при евентуален срив на присъствието им там това би било още един крупен международен провал на Америка;

- количеството и качеството на доставяното от тях въоръжение е на почти примитивно ниво и в сравнение със съвременното въоръжение звучи като подигравка и "прочистване на килера" от захаросано сладко;

- при евентуални военни действия нищо от въоръжението в Украйна не би могло да спре руската армия;

- САЩ ще бъдат принудени на съдържателни отстъпки, ако не желаят да се сблъскат с Русия и Китай едновременно.

Най-голямото предизвикателство за Украйна е изкушението 

да подтиква към военно настъпление

и провокации в Донецк и Луганск. Ако направи това, я очаква контраудар, който може да има и странични ефекти. От друга страна, както показва картата, двете области са от значителна важност за Русия. Географското им разположение дава на Москва възможност за укрепване на присъствието и инфраструктурата в района на Азовско море, както и за по-надеждната защита на Кримския полуостров и възпрепятстване на милитаристичните инициативи на Украйна. 

При цялата сложност на проблема на Украйна трябва да й бъде ясно, че ако продължи по същия начин, я очаква цялостен териториален разпад и прекратяване на съществуването й като държава. Извън политическите декларации и доставките на остаряло въоръжение, изкристализира мнението, че никой няма да се застъпи за нея и че е обречена, ако продължава да се движи по линията, която е възприела. 

По-внимателният поглед на картата указва още една възможност за Русия: формиране на зона на "стратегическа стабилност", обхващаща Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон, които заедно с Крим формират дефинираната област. По данни от 2001 г. в Запорожието и Херсонска област живеят над 370 000 руснаци. Геостратегическите преимущества на подобна зона са повече от очевидни. Засега подобен вариант изглежда утопичен, но в по-дълъг времеви хоризонт е напълно възможен и реалистичен.

Основни катализатори за формирането на подобна дълбока по обхват стратегическа зона са:

- сеизмичните политически и социални сътресения в САЩ, детрониращи ги от статуса им на световен жандарм;

- пълно обезсмисляне на съществуването на НАТО с помощта на "стратегията на непреките действия";

- още по-пълното утвърждаване на Русия и Китай на международната сцена с присъдружието на Индия като субстрат на полицентричния световен модел.




Гласувай:
4



1. iw69 - У-край-на
22.12.2021 22:01
повече от 1000 години е била неразделна част от руската история.
цитирай
2. raders - а "Голодамор" забра...
23.12.2021 00:23
а "Голодамор" забравихте ли го?
цитирай
3. iw69 - Тогава
23.12.2021 01:39
глад е имало в цялата южна дъга на СССР, не само в Украйна.
цитирай
4. 1997 - Виновните още се крият
23.12.2021 10:14
raders написа:
а "Голодамор" забравихте ли го?

Защо Западът не е продал на СССР жито? Защото е искал да мрат хора, за да се разпадне системата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032855
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031