2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Но кое е държавната власт?
Казват - била е разделена на три - Изпълнителна, Законодателна и Съдебна. Същевременно, всяка от тия власти е разделена на други части. Дори законодателната има своите дялчета, я в Президента, я в Конституционния съд, я в Изпълнителната, а така също незнайно още къде. Но колкото и да са разделените дялове, винаги съществува въпросът, защо точно на толкова дяла е разделена властта, а не на повече или по-малко?
Напълно в съответствие с това неведение, броят им се променя постоянно.
От време на време се появяват още нови отделни власти. Равноотдалечени от главните центрове на разделението на властите. Примерно появи се по едно време институцията на Омбудсмана - тоя институционоализиран Робин Худ. ИТ.Н.
И напълно в съотвествеие с въпросното неведение за броя на властите, те постоянно незнайно защо се оказват напълно неефективни, за да наложат закона. Резултатът е беззаконие в което живеем. А освен това, беззаконието е нарастващо беззаконие.
Прочее, какво трябва да означава, че властите са разделени, а па незвисими една от друга? За да се гарантирало че те се контролират една друга, но пък същевременно не можело да се намесват в работата една на друга. И по някое време, такива като мене вземат да констатират железния факт, че един прост закон се нарушава по принцип а не по изключение. Прокуратурата, отговаря - Общият надзор е неуместен, поради разделение на властите.
Демек, администрацията може да нарушава закона, защото е независима?
... А къде е тук, върховенството на закона, което било не само над редовия гражданин но и над всяка институция?
Законът може да уволни всеки назначен във всяка институция, различна от Парламента. Особено ако назначеният бойкотира тотално закона.
Виждаме, как законът (Парламентът) може да създава напълно нови институции. Може да унищожава институции. Прави го. Може да им дава и взима правомощия, в по-голяма или по-малка степен. Може да променя формата по която работят отделните институции. Може и да ги контролира - по всичките тия начини, Парламентът точно това прави - контролира останалите институции. Върховенството на закона е върховенство на Парламента над всички останали институции. Вкл. над гражданите, които не са над Парламента.
Гражданите могат да бъдат над Парламента, само ако те пишат закона.
Прочее и останалите институции могат да бъдат над Парламента, само ако те пишат закона.
Тука обаче има още една плетеница с цел заблуда - Парламентът бил подчинен на Конституцията. Но Конституцията може да бъде променяна от Парламента. И дори, когато става въпрос, че за промяна на Конституцията е нужно Велико Народно Събрание, то пак е в зависимост от Обикновеното Народно Събрание. Поради простата причина, че ОНС може по всяко време да насрочи избори за ВНС (да инициира промяна на Конституцията).
Дойдохме следователно до категоричния извод, че ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ Е НАД ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВЛАСТИ.
Това е много важно, защото ако не разбираме, кое точно е върха на йерархията, ние няма да знаем, коя е обществената цел, кой е главния обект на демокрацията, коя е същината на държавната власт.
"Държавата, това съм аз" - Държавата, това е законодателната власт.
Според сега действащата Конституция на РБ, "Държавната власт произтича от народа". Но това е само на думи. Реално именно тоя, най-високо стоящ в законовата йерархия текст е отменен, с по-нискостоящи в йерархията текстове. А това е незаконно.
Всички текстове, които твърдят, че гарантират, че изискват разделение на властите са незаконни. Или най-малкото неефективни - излишни. Ако са неефективни, те постоянно се нарушават. Ако постоянно се нарушават, де факто законът е обратното на това, което те повеляват. И следователно трябва да отпаднат.
Същевременно това което отменя главния текст в Конституцията, т.е. "Чл. 1 (2) Държавната власт произтича от народа" е именно наложената избирателна система. Самата избирателна система е извън Конституцията. Защо е извън Конституцията, при положение, че именно избирателната система е това което гарантира или отменя Конституцията - самото понятие за конституционност, наложило се исторически е свързано именно с избирателната система?
Същевременно в Конституцията има и някои текстове, които предопределят каква да бъде избирателната система. И тия текстове са такива, че да гарантират липсата на избирателна система която е демократична - т.е. да гарантират, невъзможността на народа да избира държавна власт.
Искам да напомня, на всеки който сега ще си помисли, че е невъзможно в Конституцията да е отменен по тоя начин именно Чл. 1 (2). Да напомня, че по време на Кръглата маса и Седмото Велико НС, главната битка се водеше именно във връзка с това, че демокрацията уж е узаконена в Живковата Конституция, но веднага след това тя е отменена с текста за ръквоводната роля на Комунистическата Партия.
Значи може да се правят такива фокуси в самата Конституция.
НО когато правиш един фокус, ти разчиташ на това, че тия които те гледат няма да видят, какъв номер им правиш.
Да, но в момента, вече виждаме, какъв е фокусът, наложен през Седмото Велико НС, който е в самата Конституция.
Избирателната система, която трябва да бъде възприета и да се превърне в главна сърцевина на Конституцията съм я обяснил в моите теми. И сега, ще повторя само, кои са текстовете в самата днешна Конституция на РБ, които подсигуряват отмяната на "Чл.1 (2). Държавната власт произтича от народа"
Най-важните текстове в самата Конституция, които отменят Чл. 1. (2) са Чл. 10. Чл. 63. Чл. 64. (1)
„Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”
Изискването за пряко избирателно право е главната опорка, унищожаваща демократичната избирателна система. Прякото избирателно право означава прекалено големи избирателни райони избиращи директно Депутатите в Парламента. Ако съществува нещо което да е възможно най-голямата лъжа на днешно време – ето това е. То се доказва лесно с едни много прости математически сметки. От това изискване се пораждат безброй възможности за фалшификация на избирателната система – примерно измисля се легендата, че пропорционалната избирателна система давала по-голямо представителство на електората.
Според тоя текст в Конституцията, Общинските Съвети не могат да избират Депутатите. Но какво се случва, когато едно дете от шести клас им направи една бърза сметка на тия които са се подписали под тоя текст – под тая колосална глупост? Защото бързата сметка доказва, че ако се спази въпросното изискване, болшинството от гражданите нямат право да избират и да бъдат избирани. С изискването за „пряко” се отменя „избирателно право”, и тези две неща се намират в непосредствена близост едно до друго в текста от Конституцията. Което е феноменално!
„Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.
Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.”
Тия два текста в комплект, предопределят един много важен параметър на избирателната система, който е бил добре известен дори на Стамболов – МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН ДЕБИТ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. А точно тези постановени числа директно водят до едно незначително малцинство от правоимащи да бъдат Депутати. Конституцията изобилства с неосъществими лозунги, а през това време пак чрез Конституцията, математиката си налага други закони – реални.
Автор: blog13
Кой идиот измисли тъпата дума "ей...
Какво е православието към днешна дата и ...
