Един от най-известните български лекари – шефът на столичната кардиологична болница „Света Екатерина” проф. д-р Генчо Начев си е изплатил за 3 години близо 1 милион лева хонорари по граждански договори, извън месечната си заплата от над 30 хил. лв. (Точният размер на сумата е 952 570 лв. – б.р.).

Това обявиха  от Министерството на здравеопазването на пресконференция, посветена на състоянието на лечебните заведения в страната, а дни по-късно проф. Начев бе освободен от поста си.

Впечатляващата сума проф. Начев получава като допълнително заплащане от пациентите си, под формата на доброволна услуга „избор на екип”. Прословутата такса от години е обявявана от здравни експерти за скрит рекет.

Започнала като похвална идея, даваща правото на тежко болните да си избират, кой лекар да ги оперира, през последните години плащането на ръка се превърна в едва ли не задължително условие персонала в лечебното заведение да ти обърне внимание.

Нерядко се случва в болницата да има само един специалист, но пациентът отново трябва да си плати за „да го избере”, в противен случа рискува да го изхвърлят на улицата като мръсно псе.

През последните години, няма здравен министър, който да не е обещал, че ще премахне незабавно доброволно-задължителния избор на екип, но щом седне на стола бързо забравя, улисан в поредната реформа. Едва ли този пропуск към колегите е случаен, все пак, както казва народната поговорка – гарван гарвану око не вади.

В случая с проф. Начев и неговите безспорни качества като кардиолог, едва ли плащанията не са доброволни. „Това са средства от пациенти, които ми имат доверие и изявяват желание да ги оперирам. За тази дейност имам разрешение от министъра на здравеопазването”, обяви в специална позиция до медиите прочутият медик.

Друг е въпроса, че прибираните от него по този параграф суми са огромни: за 2019 г. – 362 000 лв., за 2020 г. – 226 000 лв., за 2021 г. – 258 000 лв., а за първите 4 месеца на тази година – 105 000 лв. Това са 85% от всички допълнителни пари, платени от пациентите на болницата.

Подобни цифри навеждат на мисълта, че именитият кардиолог предпочита да не си дава много зор в работата, но ако му платиш на ръка огромна сума, изведнъж му се появява желание да влезе в операционната. Подобно меркантилно мислене не говори добре за човек, дал Хипократова клетва, че ще даде всичко от себе си за здравето на своите пациенти.

Отказът на проф. Начев да оперира сърдечно болни, които не са го избрали специално му дава възможност да отделя повече време на частния си бизнес, който съвместява с работата си като болничен шеф.

Проверка на „Уикенд” показа, че има десетки милиони причини медикът да гледа предимно на там.

Впрочем, освен нарушения при сключване на договорите за избор на пациент, включително такива, които са подписани чак след операцията, проверяващите от Министерство на здравеопазването са засекли в болница „Света Екатерина” и доста смущаващи практики при „покупката на медицинско оборудване, сключване на договори по оферти с изтекъл срок, плащания към контрагенти без конкурси по Закона за обществените поръчки, въпреки че сумите са надвишавали 50 000 лв. – за строителство, и 30 000 лв. при доставката на услуги”.

Колеги на проф. Генчо Начев припомнят, че съмненията около обществените поръчки в болница „Света Екатерина” се вихрят още от 2006 г. когато той става изпълнителен директор. В първите години на управлението на проф. Начев в скандалите е замесена фирма „Медикард”.

Любопитно е, че докато е редови хирург, професорът е сред съдружниците във фирмата. Начев продава дяловете си в нея едва когато става началник. Бившата му вече фирма печели договори за милиони левове, за доставка на медицинско оборудване на „Света Екатерина”. На запитване от медии, дали това не е конфликт на интереси, директорът проф. Генчо Начев отговаря, че вече няма нищо общо с „Медикард”, а фирмата е една от многото класирали се да бъдат доставчици на болницата.

От проверките по случая не излиза нищо, но медикът постепенно започва да трупа огромно богатство. От декларации за имотното му състояние през годините става ясно, че Начев е собственик на десетки къщи и апартаменти в страната и чужбина, има и милиони левове по сметките си. Всички спечелени законно, но лошия привкус остава…

Проф. Генчо Начев не губи нюхът си за бизнес и след като поема болница „Света Екатерина”, участвайки в създаването на не една и две фирми. Любопитно е, че част от партньорите му са хора с доста спорна биография.

Включително и бившият бос на СИК Пламен Дишков-Кела, който дълги години се издирваше от Интерпол по обвинение, че е ликвидирал месарския бос Димитър Стаматов-Мастара. Връзката Кела-проф. Начев лъсва покрай фирма „Аква еко тур”. Тя е създадена през 2015 г.

Целта и е чрез нея да се купи 5-звездния Гранд хотел „Поморие”, вдигнат от бизнесмените Митко Събев и Денис Ершов. Както тогава първи „Уикенд” написа, за нов собственик на хотела се спрягаше Пламен Дишков-Кела. Повод за твърденията е факта, че веднага след сделката Кела се настани в президентския апартамент.

Там той изтърпяваше домашният си арест, наложен му от съда. Формално за основен собственик на „Аква еко тур” е вписана приятелката на Кела Виктория, заради опасността срещу сикаджията да започне дело за конфискация от КП КОНПИ. И до днес, за никой в полиция, прокуратура или подземния свят не е тайна, че младата дама е просто един удобен фигурант.

Две години след създаването на „Аква еко тур” и покупката на Гранд хотел „Поморие”, във фирмата като акционер се появява и проф. Генчо Начев. Как именитият хирург и подземния бос са се намерили, остава мистерия. Самият Пламен Дишков-Кела не е просто случайна мутра от тъмните години на прехода.

Боксьорът от спортното училище в Бургас набързо се издига до бос на СИК в Бургаско. Явно качествата му са били оценени, понеже, както твърдят запознати, бизнес възходът му е тясно свързан с бивши високопоставени офицери от ДС. През 90-те години той се подвизава като търговец на горива.

В бизнеса е заедно с бивши величия от някогашния „Нефтохим”, а също и с ръководни кадри на БКП. С подкрепата на тези елитни кадри Кела е във възход през годините. Кардиологът със златни ръце проф. Начев също е известен с добрите си контакти с хора от властта. Твърди се, че благодарение на тяхното застъпничество се задържа вече 16 години начело на „Света Екатерина”, докато в останалите държавни болници метлата е след всяка смяна на правителството.

През това време болницата на проф. Начев почти не е проверявана. Тези дни стана ясно, че за 10 години има само един одит в „Света Екатерина”, а при „Пирогов” например, проверките са цели 3 за 2 години.

Първоначално Начев държи 10% от акциите в създадената от гаджето на Кела фирма, на стойност 1 милион лева. В последствие увеличава дела си до 28%. За да ги продаде през 2020 г. за 2 803 639 лева. Докато професорът е ортак със сикаджията, „Аква еко тур” разгръща мащабна дейност.

Освен в покупката на хотела, фирмата бързо започва да инвестира десетки милиони левове в още други туристически комплекси. Чрез дъщерни фирми бутилира минерална вода и дори става спонсор на футболният „Левски”, търгува с отпадъци, построява завод за преработка на месо върху купени след скандални конкурси бивши военни терени.

Продажбата на акциите в „Аква еко тур” изобщо не значи, че шефа на държавната болница „Света Екатерина” излиза от туристическия бизнес. Проф. Начев и до днес е основен акционер във фирма „Астра Ел Груп”. Съдружник му е Борис Караманов, съпруг на бившият кмет на Созопол от БСП Веска Караманова, която ръководеше общината между 2003 и 2007 г.

След като Караманов уби с колата си човек, мераците на половинката му да управлява отново курортното градче набързо помръкнаха. При създаването на фирмата, проф. Начев и Борис Караманов обявиха грандиозни планове за строителство на огромен хотелски комплекс в близкото до Созопол село Равадиново. Твърди се, че проф. Начев влага няколко милиона лева в проекта, но заради различни законови пречки до наливане на бетон така и не се стига.

Известния кардиолог има далеч по-голям успех с друга своя фирма – „Кристална вода”. За неин собственик в сянка се сочи олигархът на ГЕРБ-ДПС Румен Гайтански – Вълка.

Формално основния пакет акции се държи от съпругата му – бившата моделка Ася Христова. От 2015 г. като акционер в „Кристална вода” влиза и проф. Генчо Начев. Според документите от последното общо събрание на фирмата, проф. Начев притежава 11,5% от акциите, още 3% има съпругата му.

Веднага след като именитият хирург става акционер, дружеството преживява небивал възход. За няколко години успява да спечели договори за десетки милиони левове за ремонт и строителство на водопроводи. За част от поръчките, в медиите неведнъж е писано, че процедурата за тяхното провеждане е спорна.

В годината, когато проф. Начев става акционер, фирмата ни в клин, ни в ръкав навлиза и в авиационния бизнес. След изключително странна процедура, тя печели концесията на летището в Горна Оряховица, подписвайки договора в началото на 2016 г. Самата процедура се движи години наред на приливи и отливи.

Първият опит да бъде намерен стопанин на аеропорта е от 2011 г. При обявеният конкурс не се появиха кандидати и той бе прекратен. През април 2013 г. българинът Даниел Димов, живеещ във Франция, официално беше заявил интерес за концесия на летището в Горна Оряховица в писмо до Министерството на транспорта. През юни на 2015 г. пък транспортният министър Ивайло Московски обяви за наличието на интерес от страна на американски инвеститори.

С мотив да привлече повече кандидати, кабинетът дори облекчи условията. Финансовите изисквания към кандидатите бяха намалени наполовина спрямо първата процедура. Облекчени бяха и критериите за предишен опит в авиационната дейност.

Въпреки снижените изисквания, чужди инвеститори така и не се появиха. Оферта подаде единствено консорциум „Гражданско летище Горна Оряховица”, в който фирма „Кристална вода” държи 95% от капитала и очаквано спечели конкурса. Тъй като дружеството на Вълка и проф. Начев няма и грам опит в авиационния бизнес, а такъв се изисква от бъдещия концесионер, е намерено уникално за цял свят решение.

С дял от 5% в консорциума е привлечена държавната фирма „Гражданско летище Горна Оряховица”, която до този момент управлява аеропорта. Държавното дружество вече се е доказало, че не може да се справи, но пък става удобен параван за да спечели правилният кандидат, осигурявайки му необходимия авиационен опит.

Изборът на частната фирма също не спомага за развитието на летището. Съгласно концесионния договор за първите 4 години, фирмата на Вълка и проф. Начев трябва да инвестира 22,4 млн. лв. в развитието на летището в Горна Оряховица.

Реално обаче направените инвестиции до пролетта на миналата година са в размер на 5,4 млн. лв. Не се е случило и обещаното от концесионера оживление на пистата. След даването му на концесия летището е непрекъснато на загуба, която през годините расте – от 688 хил. лева през 2016 г. до над 2 млн. лв. през 2020 г., показват финансовите му отчети.

Най-голям дял от разходите през 2020 г. са за заплати на персонала – 927 000 лв. Приходите му от летищни такси са 5000 лв., от наземни дейности – 8000 лв., и от други разпродажби – 119 000 лв.

След подобни отчайващи резултати е нормално, че Начев и Гайтански искат да се отърват от аеропорта. Алтернативата е да платят огромни глоби и да са длъжни да довършат обещаните многомилионни инвестиции. В началото на годината стана ясно, че мистериозна швейцарска компания е пожелала да купи фирмата концесионер. 

За да стане това, обаче е нежно съгласие на държавата. Транспортния министър Николай Събев моментално поряза мераците за сделката.

Събев обяви, че Начев и Гайтански трябва да се изпълняват стриктно поетите ангажименти в концесионните договори, а не да прехвърлят правата на трети лица.

https://narod.bg