ПАК ИСТОРИЧЕСКИ УСПЕХ. Така беше оценено посещението на Зеленски. Няма проблем да се съгласим. Някои очевидно са жадни за „исторически успехи“ – особено, ако за тях Българското Летоброене започва от монтирането на Кирчовци във властта.

По телевизията пък един анализатор се вълнуваше, че

най-после сме започнали да се хвалим – например, че ще даваме оръжие на Зеленски.

Понеже и преди сме давали – но сме се спотайвали.

И това станало ясно, едва след като германският вестник  „Ди Велт“ писал, че в първите месеци на войната тъкмо ние сме спасили Зеленски – .осигурили сме 30% от мунициите и 40% от дизела, нужни на украинците.

Човекът пропусна една малка подробност: че това е ставало в нарушение на решение на Парламента.

В Германия – и без да им подсказва „Ди Велт“ – нарушителите досега отдавна щяха да бъдат осъдени.

Все пак, исторически успехи могат да се постигат и без да се погазва волята на Парламента.

Тия дни от един вестник/“Нова Зора“ ни припомниха, какво е представлявала Българската армия до 1989 година:

Численост на въоръжените сили – 117 хиляди души;

Бойни самолети на фронтовата авиация, авиацията на ПВГ/противовъздушната отбрана и на ВМФ/военноморския флот – 234;

Бойни вертолети – 51;

Пускови установки за тактически ракети – 72;

Танкове – 2200;

Противотанкови ракетни комплекси – 360;

Бойни машини за пехотата и бронетранспортьори – 2365;

Ракетни системи за залпов огън, оръдия и минохвъргачки – 3990;

Подводници – 4.

Ето какво сме потурчили – а днес продължаваме да се заблуждаваме, че Българската армия все още съществува.

Повече от 30 години по-късно никой не може да обясни, защо сме съсипали тази мощ – и сме се докарали до там да очакваме от небесата да ни доставят най-сетне отдавна  предплатените Ф-16.

Колко подлизурства отидоха на вятъра, за да я докараме до тази просия.

Ясно е, че българското слагачество не струва и един мангър, никой не ни зачита за нищо – и правилно, така ни се полага.

Не, ние си останахме най-старателната прислуга, целувачи проклети, прокълнати да тичаме и пред чорбаджиите си в нужната посока – и всичко останало, което се полага на сакати слуги.

И сега вече е ясно, че никога повече няма да припарим до Ръжена – никога няма да го оставят в ръцете на такива безбожни глупаци.

Ще си бъдем кютюците, с които се поддържа чуждия огън.

Диваци, които не знаят как да поддържат своя собствен огън.

Коментар на Кеворк Кеворкян

Informiran.net