4 октомври 1956 г.

Строго поверително

До Политбюро на ЦК на БКП

                     ЗАПИСКА

от Йордан Чобанов, главен прокурор на Републиката

Уважаеми  другари,

Тук приложена, изпращам Ви тъжба от бившия екзарх Стефан, с която същият моли да се отмени настаняването му на принудително местожителство в с. Баня, Левскиградско, и настоява прокуратурата  „Да се занимае с фактите, които определят личното му и служебно положение като гражданин на Народната република България, митрополит софийски и екзарх български".

От др. Сава Гановски узнах, че настаняването на  екзарх Стефан в с. Баня е било решено на времето от Министерския съвет, за което ще да са в течение др.  Антон Югов и Руси Христозов. От разговора, който водих по телефона с патриарх Кирил узнах следното:

а/Екзарх Стефан е подал на времето оставка до Синода от екзаршеската си длъжност.

б/ Оставката му е била приета с редовно решение на Синода.

в/ Съгласно Екзархийския устав, изменен в Стефаново време, "предстоятелят" /главата/ на Българската православна църква /екзарх, патриарх/ е едновременно и митрополит на столичната /Софийската/ епархия, т.е. друг софийски владика, освен екзарха /патриарха/ - няма. (1)

г/ Министерството на външните работи, което по това време ръководеше и вероизповедните дела /и се възглавяваше от др. Васил Коларов, приживе на др. Георги Димитров е заявило на Синода, че Правителството не възразява на снемането на Стефан.

д/ Синодът е уведомявал официално Стефан, че съгласно църковните канони, докато той поддържа претенцията си, че продължава да бъде софийски митрополит, той не можел да живее на територията на Софийската епархия, а - всякъде другаде в България; в София можел да се върне - според каноните - ако оттеглел претенцията си да бъде глава на Софийската епархия, като само запази архиерейския си "сан__________" /чин, звание/, който не е бил отнеман.

От гледище на закона, след отменяване на изселнишкия режим и след като се прекратиха принудителните въдворявания на местожителство по административен ред, настаняването на Екзарх Стефан в с. Баня трудно би намерило формална законна опора. Поради сериозното политическо значение на въпроса, моля да

вземете становище по същия, което да ми съобщите.

С уважение, Йордан Чобанов

До Господина Главния Прокурор на Народна република България София.

                                   Тъжба

   От Стефан Митрополит Софийски и Екзарх Български, въдворен на временно местожителство край с. Баня, Карловско

Уважаеми г-н Главен Прокурор,

На 24.XI.1948 год. бях задигнат от жилището ми на ул. Врабча № 9, отведен и въдворен на временно местожителство края с. Баня, Карловско, при устното обяснение от първия Помощник Министър на Външните работи и Изповеданията г. Сава Гановски, сега академик, че по нареждане на Министъра на Външните работи и Изповеданията г-н Васил Коларов, сега покойник, още днес требва да замина и остана да пребивавам в с. Баня, Карловско.

На нееднократните постъпки за освобождението ми, до сега получавах отрицателен отговор. В нито един от тези отговори не ми се указа на какво правно основание – гражданско, канонично или по обичайното право съм подложен на това морално и физическо терзание. И досега не ми е известно за какво деяние съм наказан, както вида и размера на така наложеното ми наказание.

Чувствувайки с каква настойчивост се работи за премахване последиците от допуснатите нарушения насоциалистическата законност, считам, че е крайно време да се занимаете и с моето положение на въдворен на местожителство, за което категорически твърдя, че няма нищо фактическо, нито законно основание от гражданско-правно и църковно-каноническо гледище. Ето защо, моля Ви да се занимаете с фактите и,законоположенията, които определят личното ми служебно положение като гражданин на Народна република България, Митрополит Софийски и екзарх Български, като за решението си ме уведомите.

С уважение

† Стефан, Митрополит Софийски и Екзарх Български

с. Баня, Карловско,

26. IX. 1956 г.