Заличаване на собствената биография Четвъртък, 22 декември 1960 година

Дон Хуан седеше на пода до вратата на къщата, опрял гръб на стената. Обърна една дървена каса за мляко и ме покани да седна и да се чувствам като у дома си. Предложих му цигари. Бях му купил цял кашон. Каза ми, че не пуши, но прие подаръка. Заговорихме за студа през нощите в пустинята и за други най-обикновени неща.

Попитах го дали не преча на обичайните му занимания. Той ме погледна някак намръщено и каза, че няма определени занимания и че мога да остана при него цял следобед, стига да искам.

Бях приготвил няколко генеалогични и родови диаграми, които исках да попълня с негова помощ. Бях събрал от етнографски източници и дълъг списък относно някои особености в културата, за които се знаеше, че са характерни за индианците от тази област. Исках да прегледам заедно с него този списък и да отбележа всички точки, които са му познати.

Започнах с родовите диаграми.

— Как наричаше баща си? — попитах аз.

— Наричах го „татко“ — каза той с много сериозен израз на лицето.

Почувствах досада, но продължих, решавайки, че не ме е разбрал.

Показах му диаграмата и обясних, че, от една страна, се отнася за бащата, а, от друга — за майката. Дадох за пример различните думи, използвани на английски и на испански за баща и майка.

Помислих, че сигурно е трябвало да започна с майката.

— Как наричаше майка си? — попитах пак.
   Наричах я „мама“ — отвърна той най-наивно.

— Искам да кажа, какви други думи използваше, за да се обръщаш към баща си и майка си? Как ги зовеше? — казах, опитвайки се да бъда търпелив и любезен.

Той почеса глава и ме погледна с глупаво изражение.

— Да му се не види! — каза той. — Сега вече ме нареди. Чакай да си помисля.

След миг колебание той като че си спомни нещо и аз се приготвих да записвам.

— Ами — каза той, сякаш потънал в сериозен размисъл, — как съм ги зовял? Виках им: „Ей, татко!“, „Ей, мамо“.

 

— Та как се казваха баща ти и майка ти? — попитах аз. Той ме погледна с ясни, благи очи.

— Я не си губи времето с тия глупости! — отсече тихо, но с неподозирана сила.

Не знаех какво да кажа — сякаш някой друг бе произнесъл тези думи. Миг преди това той беше смотаният глупав индианец, който се почесва по главата, а сега изведнъж бяхме сменили ролите — аз се превърнах в глупак, а той се взираше в мен с неописуем поглед, който не беше нито арогантен, нито нагъл, нито пълен с омраза или презрение. Очите му бяха благи, ясни и проницателни.
 

— Аз нямам своя биография — каза той след дълга пауза. — Един ден открих, че биографията не ми е необходима й, също като пиенето, се отказах от нея.

Не разбирах какво точно иска да каже. Внезапно почувствах неудобство, някаква заплаха. Напомних му как ме бе уверил, че мога да му задавам въпроси. Той отново потвърди, че няма нищо против.

— Нямам вече биография — каза той и ме погледна изпитателно. — Отказах се от нея един ден, когато усетих, че вече не ми е нужна.

Вторачих се в него, опитвайки се да разбера скрития смисъл на думите му.

— Как може човек да се откаже от собствената си биография? — попитах, готов да споря.

— Човек трябва най-напред да има желание да се откаже от нея — каза той. — А после трябва да продължи равно да я окастря, малко по малко.

— А защо трябва да има такова желание? — възкликнах аз. Усещах се страшно привързан към своята биография. Семейните ми корени бяха дълбоки. Искрено чувствах, че без тях моят живот няма нито продължителност, нито цел.

— Може би ще ми кажеш какво имаш предвид под отказване от биографията? — казах аз.

— Веднъж завинаги да скъсаш с нея, това искам да кажа — отсече рязко той.

Упорито повторих, че навярно не съм го разбрал правилно.

 

— Вземи себе си например — казах аз. — Ти си яки.
Не можеш да промениш това.

— Яки ли? — каза той усмихнат. — Откъде знаеш?

следва :)

https://chitanka.info/text/2779-pytuvane-kym-ikstlan/3#textstart

- Как се казваш?
- Като тате.
- А баща ти как се казва?
- Като мене.
- Добре де, как се казвате и двамата?
- Еднакво...

- Как се казваш?
- Стоян.
- А как ти викат?
- "Стоянеее, ела тука!"

Се събраха пак да ми.броят запетайките бръчките килограмите парите.мъжоветее
ехеее...
и да ми ядат краката

Басси.и нищеата.профанска
и. най-вече, некадърна @)))
накъде така.в гюрлюка, може би