26.11.2021г.

     През 1971 година "де факто" монетарната система от Бретън Уудс, основана на златния стандарт (цената на златото е фиксирана на 35 долара за тройунция и са установени твърди обменни курсове на националните валути спрямо щатския долар), престава да съществува.И оттук започва играта на долара : , златото : и другите валути.

На 15 август 1971 година президентът Никсън отменя безплатната размяна на долара в злато, която никога вече не се възобновява. На 17 декември същата година е първата, а на 13 февруари 1973 година – втората девалвация на долара спрямо златото. На този етап ерата на Бретън Уудс може да се счита за завършена. Още през март 1973 година се организира Ямайкската конференция за разработване на нова световна парична система. През 1976 година ямайкската парична система, основана на "плаващи" (свободни) обменни курсове един спрямо друг, бива официално стартирана (реорганизацията завършва към 1978 година).
Накратко описвайки настъпилите промени, обикновено се казва, че ерата на "златния долар" е заменена от ерата на "петродолара". Но това не е така. Световните пари бяха обявени за "специални права на тираж", издадени от МВФ, а доларът стана само една от резервните валути заедно с британския паунд :

швейцарския франк :

френския франк : 

германската марка :

японската йена :

Доларът надделя над другите валути и се превърна в основната валута на международните сетълменти и държавни резерви, а в действителност Вашингтон получи възможността за свободни (несвързано с никакви икономически показатели) емисии на долари. Статусът на световния хегемон, подкрепен от контрола върху световния пазар на енергийни ресурси (кръвта на икономиката), както и ролята на глобален икономически локомотив до определен момент наистина даде възможност на САЩ да емитират почти неограничена сума долари. Първоначално повечето от тях се насочиха към нуждите на нарастващия глобален пазар, както и към държавните резерви. Тогава започна растежът на държавния дълг на САЩ.
Последното изглеждаше безобидно, докато излишните долари бяха "усвоени" в държавните резерви на Япония, Китай, Русия и други страни, а Вашингтон успяваше редовно да обслужва националния си дълг. Но всички хубави неща приключват рано или късно. Съединените щати загубиха първоначално статута си на "световна работилница" (поради изселването на националната индустрия в чужбина заради стремежът към максимална печалба), а след това статута на глобален хегемон (в лицето на ЕС, Китай и Русия се появиха конкуренти).
В същото време се изискваха все повече и повече свежи долари, които да обслужват нуждите на виртуалната икономика на САЩ (в която по-голямата част от БВП се "произвежда" от борсови спекулации и финансови инструменти). Тъй като беше невъзможно да ги спечелят, изходът беше да ги "отпечатат". Малките измами винаги постепенно се превръщат в големи и след загубата на доверие всяка система се срива.
Няма абсолютна защита срещу глупака. Но трябва да се надяваме, че политиците на сегашното и непосредствените поколения, обучени от горчивия опит на кратката американска хегемония, ще вземат предвид грешките на Вашингтон и ще се опитат да не ги повтарят.
В крайна сметка ръстът в търсенето на свежи долари от us-американската "икономика" стана експоненционален. Неизбежността на колапса на тази финансова пирамида стана очевидна.
Три негативни фактора се събраха заедно : 1. деиндустриализацията на Съединените щати, 2. загубата на глобален хегемонистичен статут и 3. неизбежният срив на американската пирамида на публичния дълг в обозримо бъдеще. Това трио представи на света два проблема :
• "меко" приземяване на САЩ подпомагано от конкурентите – разтягане на катастрофалния процес във времето, така че световната икономическа система да има време да се адаптира към новата ситуация и да не се срути зрелищно заедно с бившия хегемон;
• създаването на нова международна парична система, базирана на нещо по-стабилно от $.
С първия проблем светът относително се справя. С втория нещата са по сложни : замяната на $ с юана, еврото, дори рублата или с кошница с валути ни връща към първоначалната история на Съединените щати и Ямайкската конференция, само че на по-висш исторически етап и с други изпълнители.
Логично е новата парична система да се основава на един вид нов златен стандарт.

Ростислав Ищенко          Със съкращения

https://ukraina.ru/opinion/20200720/1028296968.html

А всички тези трилиони са едни цифрички в едни бази данни .
Реално няма напечатани толкова хартийки.
Затова искат плащанията да са безкасови и едни цифрички да се преместват от една база данни в друга база данни.
Не ми се мисли , какъв колапс ще преживее светът .

Да!

Айде нема нужда да ти обяснявам всичко, което не ти е ясно. В състояние ли си обаче да ни разкажеш и нещо много важно, което си пропуснал - как щатите, 71 година, са обяснили, на династията Ас Сауд, че ще ги подкрепят безрезервно на власт, ако те приемат срещу петрола си единствено и само долари? Т.е. ако не приемат долари, ще им спретнат един преврат и публично резане на главите.
ВЪпоследствие, по тоя начин са обработени и другите държави, от ОПЕК.

Това което разправяш са типичните методи на us-американската демокрация. Но капиталистическият свят и преди това беше свикнал да ползва долара като международно разплащателно средство, така че заплахата е излишна, ама нали трябва да се направиш на интересен всезнайко.

Ама защо? В края на Втората световна на Бретън Уудс, САЩ обявяват, че над седемдесет процента от световното злато е в техните трезори. Старите централни банки немат злато. Защо? Защото и през двете световни войни, САЩ помагат на съюзниците си по линия на Лендлиза единствено и само срещу злато. След войните златото е при тях. След това САЩ се задължават да обменят доларите срещу злато. Честна американска. А вероятно е имало и корумпиране на политици.

"помагат на съюзниците си по линия на Лендлиза единствено и само срещу злато".
Това не е помощ, това е търгашество.