Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
14.08.2016 18:16 -
Как ви ограбват банките. Булбанк, Райфайзен и другите
Позволявам си да копирам този материал, защото отдавна повтарям абсолютно същото. Освен това темата е актуална и ще интересува все повече хора.
Няма грешка. Това наистина е секира. Каквото всъщност представляват банките.
“Банките съществуват, за да печелят за акционерите”, е до болка откровен на 20 януари 2012 г. пред бТВ председателят на УС на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян
svobodnoslovo.eu
Босовете в българските финансови институции намериха начин и в условията на криза да си поддържат тлъстите месечни заплати и огромните годишни бонуси. Ето как
Пети септември 2012 година, около обед. Компютрите на Райфайзенбанк – България започват да се държат като препили. Бълват странни данни, осчетоводяват несъществуващи сметки, не искат да изпълняват команди. През този ден банковите служители любезно и с прословутата си наизустена изкуствена и хладна усмивка обясняват на повечето си клиенти, че не са в състояние да извършат една или друга услуга, защото „има срив в системата“.
Две седмици по-късно притежателите на кредитни карти, издадени от Райфайзен, с изумление виждат в прясно получените си месечни извлечения, че сметките им “са захранени” с всевъзможни покупки, каквито никога не са извършвали. При това – направени в градове и държави, които те не са посещавали.
По-наблюдателните забелязват, че транзакциите са със странни дати, твърде далечни от отчитания период. Примерно, около новогодишните празници на 2011 г.
Тези, които се обаждат в центъра за обслужване на клиенти, чуват със същия хладно-любезен тон обяснение, че да – има един такъв проблем, ама ние ще го отстраним.
Райфайзен си е изградила един досаден навик да занимава клиентите си с всякакви глупости в платформата си за онлайн банкиране, които им изскачат като съобщения, след като влязат в нея с потребителското си име, но информация за някакви проблеми около 5 септември там липсва.
В интернет сайта им на видно място е изложена и рубрика “новини”. Около въпросната дата в нея действително е публикуван един текст, свързан с кредитните карти и то какъв:
“Райфайзенбанк с промоция – до половин година без лихва и такса за обслужване за новоиздадени кредитни карти”. За сривове и надписани сметки по вече издадените – ни дума, ни вопъл, ни стон. А и как иначе – банковото ръководство знае – можеш да привличаш нови клиенти само с промоции, не и с реални новини от ежедневието в българските клонове на австрийската банка.
Впрочем в новините има още едно непреходно по своето значение съобщение – “Райфайзенбанк вече e на трето място в българската банкова система с 6.8 млрд. лв. активи”. Каква чудесна новина! Още повече, като се проследи и как са ги натрупали.
През март 2011 година банковите босове в лицето на управителния съвет (Момчил Андреев, Ценка Петкова, Евелина Милтенова, Ани Ангелова, Моника Фюрнзин и Надежда Михайлова) стигат до гениалното откритие, че най-лесният начин да се трупа “мангиз“, за да си поддържат заплатите (възлизащи между 80 000 и 150 000 лева месечно) и годишните им бонуси (вариращи и до по 200 000 лева на човек) в условия на финансова криза е като се отмъкват последните левчета на бедните клиенти.
Всички знаем как се издават дебитни карти в България. В масовия случай работници и служители, същите онези, дето взимат месечно по около 500-600 левчета, са задължени да го направят в посочена от работодателя банка. Иначе чисто и просто няма как да си получат заплатата. Много пенсионери също са подлъгвани да се обзавеждат с дебитни карти, за да не дремят с часове по дългите виещи се опашки в пощенските клонове в единствените два-три дни, когато се изплащат пенсии.
Та миналата година тези шестима юнаци от управителния съвет измислят тарикатска схема за обиране на клиенти, която ги превръща в един вид нещо като пионери в българското банково дело от по-нови времена. Буров би им свалил шапка за хрумването.
Нововъведението им може да се обобщи така: официално ще лъжем народа, че нашите дебитни карти нямат месечна такса за обслужване, но реално ще ги натоварим с такава, ама ще я маскираме с едни словесни абракадабри, че никой нищо да не разбере. Пък те, хората, като теглят парите си от банкоматите така и така не могат да си вземат цялата сума до стотинка и няма да забележат, че сме ги окрали.
Като се има предвид, че дебитните карти са като SIM картите на мобилните телефони – всеки българин има поне една, а повечето и по няколко, лесно може да се пресметне за какви пари иде реч.
Райфайзен няма обявена статистика колко дебитни карти е издала в България, но са вероятно около милион. Което ще рече, че тарикатлъкът на шестимата ще носи на банката приблизително по един милион лева всеки месец.
Каква прекрасна пара във времена, когато хората броят и жълтите си стотинки. Ще има и за банкерски бонуси, и за спонсорство на алибали, и за разни други работи.
Речено-сторено. Тайничко, подло и по бай Ганьовски крадливо Райфайзен вече прибира по 1 левче месечно от всеки, който е имал наивността да си издаде дебитна карта при тях с обещанието, че уж няма да има такса обслужване. Такава на практика действително няма, защото левчето не е оправдано с нея.
Алековият подход на шестимата се изразява в хитрото обяснение за какво се дръпва този лев всеки месец. Не за такса, а за “нова функционалност по картата”.
Да видим сега каква е тази нова функционалност.
Всеки притежател на дебитна карта в Райфайзен, без да го е искал и най важното – без да са го питали, през април 2011 година се е обзавел и с разплащателна сметка.
Та обслужването на тази именно сметка, а не на картата, струва месечно по 1 лев. Проблемът обаче идва от там, че банката въвежда насила за клиентите си нова, никому ненужна услуга, но не им позволява да я откажат. Искаш, не искаш, даваме ти и взимаш тази сметка, а ние ще си прибираме левчето, защото като управители на Райфайзенбанк сме свикнали да си поддържаме живота луксозен в иначе бедна България.
Някои от клиентите на банката имат невероятния шанс да й подаряват месечно и по два лева. Това са тези от тях, които вече са си открили разплащателна сметка, ама имат и дебитна карта, покрай която са се сдобили и с втора.
Както се вижда, начините да се натрупат 6,8 млрд лева активи са най-разнообразни. Ето и още. Примерно, издал си дебитна карта от Райфайзен, а след време вече си престанал да я ползваш като по нея не постъпват суми. В такъв случай банката ще продължи да си тегли всеки месец от картата ти по левче, докато я източи нацяло.
След това става вече страшно.
Точенето продължава, а сметката е на минус. Започва да се начислява лихва като при кредитна карта, която никак не е малка. Ей така щастливият собственик на “безплатна” дебитна карта в австрийската финансова институция получава честта да се превърне в неин длъжник с борч, който се капитализира. И ако не се усети да го изплати до 90 дни, също така тихомълком и без шум, името му цъфва в кредитния регистър. Което до края на живота ще му създава всякакви проблеми.
Прийомът на шестимата се оказва не само успешен, но и много заразителен.
Босовете по останалите банки се споглеждат
да видят дали някакво гражданско общество ще се раздвижи, за да сезира Комисиите за защита на потребителите и на конкуренцията и най-вече съда за натрапената “нова функционалност”, която не може да откажеш.
През следващите няколко месеца гражданското общество действително се задвижва… да защитава улични кученца и тревички. Поради което “новата функционалност” започва да се появява и на други места.
В началото на това лято, малко преди да излезе в отпуск, шефът на УС на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян подхвърля на Андреа Казини, който официално му се води заместник в УС, но реално е босът по всички въпроси, че е срамота колегите от Райфайзен да точат картите на глупаците с по левче и да трупат едни лесни милиони, а ние да седим със скръстени ръце.
Казини, който като средиземноморец не е чужд на балканските нрави, веднага съзира колко много хляб има в тази идея.
Та “новата функционалност” влиза с пълна пара и с точно това име за дебитните карти и на Уникредит. Което е разочароващо за такъв именит и фамозен финансист като Хампарцумян.
Жалко, понеже се очаква от личност като него поне да измисли някоя нова словесна абракадабра, а не да ползва наготово стилистичната хрумка на шестимата от Райфайзен.
Все пак, не можем да не признаем, че
Хампарцумян творчески доразвива идеята.
Притежателите на дебитни карти в неговата банка, освен разплащателна сметка, получават и “актуализиране в реално време на данните по нея”. Ето за такава безсмислица в Райфайзен не се бяха сетили. Ама пък как добре звучи.
Отива, примерно, прясно пенсионираната леля Цонка при служител на Уникредит и го пита: Извинявай, леля, ама видях, че ми няма един лев в картата, по която си получавам пенсията от 223 лева и 87 стотинки. Защо сте ми го взели?
А служителят й отговаря: Как за какво? Защото вече имате нова функционалност по картата, която включва разплащателна сметка и актуализиране в реално време на сумите по нея. Това ви дава възможност да извършвате онлайн банкиране с вашите 220 лева и 87 стотинки, да купувате стоки от интернет магазини и да извършвате плащания.
И леля Цонка, доволна от тази нова придобивка и толкова нужните й екстри, която тя включва, си излиза от банката щастлива, че е доживяла такива модерни времена.
Все още ли мислите, че банките са създадени за вашето добруване и са честни спрямо клиентите?
Няма грешка. Това наистина е секира. Каквото всъщност представляват банките.
“Банките съществуват, за да печелят за акционерите”, е до болка откровен на 20 януари 2012 г. пред бТВ председателят на УС на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян
svobodnoslovo.eu
Босовете в българските финансови институции намериха начин и в условията на криза да си поддържат тлъстите месечни заплати и огромните годишни бонуси. Ето как
Пети септември 2012 година, около обед. Компютрите на Райфайзенбанк – България започват да се държат като препили. Бълват странни данни, осчетоводяват несъществуващи сметки, не искат да изпълняват команди. През този ден банковите служители любезно и с прословутата си наизустена изкуствена и хладна усмивка обясняват на повечето си клиенти, че не са в състояние да извършат една или друга услуга, защото „има срив в системата“.
Две седмици по-късно притежателите на кредитни карти, издадени от Райфайзен, с изумление виждат в прясно получените си месечни извлечения, че сметките им “са захранени” с всевъзможни покупки, каквито никога не са извършвали. При това – направени в градове и държави, които те не са посещавали.
По-наблюдателните забелязват, че транзакциите са със странни дати, твърде далечни от отчитания период. Примерно, около новогодишните празници на 2011 г.
Тези, които се обаждат в центъра за обслужване на клиенти, чуват със същия хладно-любезен тон обяснение, че да – има един такъв проблем, ама ние ще го отстраним.
Райфайзен си е изградила един досаден навик да занимава клиентите си с всякакви глупости в платформата си за онлайн банкиране, които им изскачат като съобщения, след като влязат в нея с потребителското си име, но информация за някакви проблеми около 5 септември там липсва.
В интернет сайта им на видно място е изложена и рубрика “новини”. Около въпросната дата в нея действително е публикуван един текст, свързан с кредитните карти и то какъв:
“Райфайзенбанк с промоция – до половин година без лихва и такса за обслужване за новоиздадени кредитни карти”. За сривове и надписани сметки по вече издадените – ни дума, ни вопъл, ни стон. А и как иначе – банковото ръководство знае – можеш да привличаш нови клиенти само с промоции, не и с реални новини от ежедневието в българските клонове на австрийската банка.
Впрочем в новините има още едно непреходно по своето значение съобщение – “Райфайзенбанк вече e на трето място в българската банкова система с 6.8 млрд. лв. активи”. Каква чудесна новина! Още повече, като се проследи и как са ги натрупали.
През март 2011 година банковите босове в лицето на управителния съвет (Момчил Андреев, Ценка Петкова, Евелина Милтенова, Ани Ангелова, Моника Фюрнзин и Надежда Михайлова) стигат до гениалното откритие, че най-лесният начин да се трупа “мангиз“, за да си поддържат заплатите (възлизащи между 80 000 и 150 000 лева месечно) и годишните им бонуси (вариращи и до по 200 000 лева на човек) в условия на финансова криза е като се отмъкват последните левчета на бедните клиенти.
Всички знаем как се издават дебитни карти в България. В масовия случай работници и служители, същите онези, дето взимат месечно по около 500-600 левчета, са задължени да го направят в посочена от работодателя банка. Иначе чисто и просто няма как да си получат заплатата. Много пенсионери също са подлъгвани да се обзавеждат с дебитни карти, за да не дремят с часове по дългите виещи се опашки в пощенските клонове в единствените два-три дни, когато се изплащат пенсии.
Та миналата година тези шестима юнаци от управителния съвет измислят тарикатска схема за обиране на клиенти, която ги превръща в един вид нещо като пионери в българското банково дело от по-нови времена. Буров би им свалил шапка за хрумването.
Нововъведението им може да се обобщи така: официално ще лъжем народа, че нашите дебитни карти нямат месечна такса за обслужване, но реално ще ги натоварим с такава, ама ще я маскираме с едни словесни абракадабри, че никой нищо да не разбере. Пък те, хората, като теглят парите си от банкоматите така и така не могат да си вземат цялата сума до стотинка и няма да забележат, че сме ги окрали.
Като се има предвид, че дебитните карти са като SIM картите на мобилните телефони – всеки българин има поне една, а повечето и по няколко, лесно може да се пресметне за какви пари иде реч.
Райфайзен няма обявена статистика колко дебитни карти е издала в България, но са вероятно около милион. Което ще рече, че тарикатлъкът на шестимата ще носи на банката приблизително по един милион лева всеки месец.
Каква прекрасна пара във времена, когато хората броят и жълтите си стотинки. Ще има и за банкерски бонуси, и за спонсорство на алибали, и за разни други работи.
Речено-сторено. Тайничко, подло и по бай Ганьовски крадливо Райфайзен вече прибира по 1 левче месечно от всеки, който е имал наивността да си издаде дебитна карта при тях с обещанието, че уж няма да има такса обслужване. Такава на практика действително няма, защото левчето не е оправдано с нея.
Алековият подход на шестимата се изразява в хитрото обяснение за какво се дръпва този лев всеки месец. Не за такса, а за “нова функционалност по картата”.
Да видим сега каква е тази нова функционалност.
Всеки притежател на дебитна карта в Райфайзен, без да го е искал и най важното – без да са го питали, през април 2011 година се е обзавел и с разплащателна сметка.
Та обслужването на тази именно сметка, а не на картата, струва месечно по 1 лев. Проблемът обаче идва от там, че банката въвежда насила за клиентите си нова, никому ненужна услуга, но не им позволява да я откажат. Искаш, не искаш, даваме ти и взимаш тази сметка, а ние ще си прибираме левчето, защото като управители на Райфайзенбанк сме свикнали да си поддържаме живота луксозен в иначе бедна България.
Някои от клиентите на банката имат невероятния шанс да й подаряват месечно и по два лева. Това са тези от тях, които вече са си открили разплащателна сметка, ама имат и дебитна карта, покрай която са се сдобили и с втора.
Както се вижда, начините да се натрупат 6,8 млрд лева активи са най-разнообразни. Ето и още. Примерно, издал си дебитна карта от Райфайзен, а след време вече си престанал да я ползваш като по нея не постъпват суми. В такъв случай банката ще продължи да си тегли всеки месец от картата ти по левче, докато я източи нацяло.
След това става вече страшно.
Точенето продължава, а сметката е на минус. Започва да се начислява лихва като при кредитна карта, която никак не е малка. Ей така щастливият собственик на “безплатна” дебитна карта в австрийската финансова институция получава честта да се превърне в неин длъжник с борч, който се капитализира. И ако не се усети да го изплати до 90 дни, също така тихомълком и без шум, името му цъфва в кредитния регистър. Което до края на живота ще му създава всякакви проблеми.
Прийомът на шестимата се оказва не само успешен, но и много заразителен.
Босовете по останалите банки се споглеждат
да видят дали някакво гражданско общество ще се раздвижи, за да сезира Комисиите за защита на потребителите и на конкуренцията и най-вече съда за натрапената “нова функционалност”, която не може да откажеш.
През следващите няколко месеца гражданското общество действително се задвижва… да защитава улични кученца и тревички. Поради което “новата функционалност” започва да се появява и на други места.
В началото на това лято, малко преди да излезе в отпуск, шефът на УС на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян подхвърля на Андреа Казини, който официално му се води заместник в УС, но реално е босът по всички въпроси, че е срамота колегите от Райфайзен да точат картите на глупаците с по левче и да трупат едни лесни милиони, а ние да седим със скръстени ръце.
Казини, който като средиземноморец не е чужд на балканските нрави, веднага съзира колко много хляб има в тази идея.
Та “новата функционалност” влиза с пълна пара и с точно това име за дебитните карти и на Уникредит. Което е разочароващо за такъв именит и фамозен финансист като Хампарцумян.
Жалко, понеже се очаква от личност като него поне да измисли някоя нова словесна абракадабра, а не да ползва наготово стилистичната хрумка на шестимата от Райфайзен.
Все пак, не можем да не признаем, че
Хампарцумян творчески доразвива идеята.
Притежателите на дебитни карти в неговата банка, освен разплащателна сметка, получават и “актуализиране в реално време на данните по нея”. Ето за такава безсмислица в Райфайзен не се бяха сетили. Ама пък как добре звучи.
Отива, примерно, прясно пенсионираната леля Цонка при служител на Уникредит и го пита: Извинявай, леля, ама видях, че ми няма един лев в картата, по която си получавам пенсията от 223 лева и 87 стотинки. Защо сте ми го взели?
А служителят й отговаря: Как за какво? Защото вече имате нова функционалност по картата, която включва разплащателна сметка и актуализиране в реално време на сумите по нея. Това ви дава възможност да извършвате онлайн банкиране с вашите 220 лева и 87 стотинки, да купувате стоки от интернет магазини и да извършвате плащания.
И леля Цонка, доволна от тази нова придобивка и толкова нужните й екстри, която тя включва, си излиза от банката щастлива, че е доживяла такива модерни времена.
Все още ли мислите, че банките са създадени за вашето добруване и са честни спрямо клиентите?
Тагове:
Как работят парите, лихвата и инфлацията
Как ви ограбват банките. Булбанк, Райфай...
Тайните на банковата система
Как ви ограбват банките. Булбанк, Райфай...
Тайните на банковата система
Следващ постинг
Предишен постинг
Всичко тук е вярно но е и вярно, че те банките са направени да правят пари! Не е луд този, който яде баницата а този дето му я дава!
За това аз пари в банка не държа но пък заради онлайн бизнеса, който работя се налага да ги тегля през картата и какво от това, че някой друг се облагодетелства, за това че аз имам удобството да си дръпна паричките от интернет! В това отношение съм доволна! А бизнеса е голям и невероятен ► http://mybigchance.weebly/ ◄
цитирайЗа това аз пари в банка не държа но пък заради онлайн бизнеса, който работя се налага да ги тегля през картата и какво от това, че някой друг се облагодетелства, за това че аз имам удобството да си дръпна паричките от интернет! В това отношение съм доволна! А бизнеса е голям и невероятен ► http://mybigchance.weebly/ ◄
Търсене
Блогрол