2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
На този ден през 1947г. в дирекцията на МВР - Асеновград загива легендарният войвода Таню Николов.
Понеже много често се срещат вариации с личното му име, накратко ще обясня: Таню е по хасковски и тракийски, защото е родом от тук (като Колю, Стою, Тодю). Тане е по македонския говор - като Гоце, Даме, Пере и т.н.
Фактите за този прочут човек са отдавна известни, но накратко ще ги спомена:
- Един от седмината войводи, които участвали с четите си в известната битка на Ножот - най-голямото сражение срещу османската власт в следилинденския период на ВМОРО.
- Участвал начело на доброволческа чета в двете балкански войни.
- Участвал с доброволческа чета в Първата световна война, като водил действия в Поморавието.
- Създал след Първата световна война Вътрешната тракийска революционна организация в Беломорието, в която българи и турци заедно действали срещу гръцките издевателства. Дейността на организацията секнала след изселването на почти всички българи - християни от Беломорска Тракия.
В напреднала възраст купил мелница в Асеновград и там карал старините си. При някакъв скандал войводата извадил старото си оръжие и застрелял един навлек в мелницата. Народната милиция го задържала и след няколко дни станало ясно, че войводата се е "самообесил" (след като са му взети всички неща, с които би могъл да посегне на живота си). Казано с две думи - обесен е от комунистите.
Най-големият архив с писма, снимки и документи на войводата е на Станислав Станилов от Хасково.
Финалът на бурния му живот е отбелязан от трагичен инцидент. След 1944 г. Николов е поставен под постоянно наблюдение от органите на Държавна сигурност и е подложен на системни провокации. През януари 1947 г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му, при които е подложен на постоянни подигравки, той нахълтва там въоръжен, тръгнал да урежда сметки. В разразилите се пререкания, довели до стрелба от негова страна, убива единия от наемателите и още четирима работници, след което се предава на органите на властта. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла войводата е убит в ареста от комунистическите власти. В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“. В съобщението на МВР по повод развилите се събития и смъртта му лаконично се казва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.“
Аз и съпругата ми видяхме последната жителка на с. Чамла, която после слезе в с. Мугла и почина при дъщеря си. Сега тъм гъмжи от мечки, които пият вода от чешмата под мегдана.