Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
02.08.2010 15:47 -
СПОМЕНЪТ, КЪДЕ БЯХ ПРЕДИ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3469 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2015 15:45
Прочетен: 3469 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 24.12.2015 15:45
Как на 04.08.1990 г. попаднах в лапите на Воената полиция в Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия - гр. Бенгази?
.jpg)
По линията на "Техноимпекс" България от 1989г. до 1991 г. бях в Бенгази на работа като специалист в "АПАРАТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА"- сладки води към кметството. На четвърти август 1990 г. беше почивен, петъчен, хубав ден. Разхождайки се край бреговете на морето в Бенгази, трябваше да си направим за спомен снимки със заминаващите деца от забележителностите на града. В ръцете си държах фото апарат Зенит, пейзажа беше разкошен, имаше хубави палми в съчетание с кея на Средиземно море. Готов бях да направя снимка и веднага бях хванат за ръцете от двама военни полицай, въоръжени до зъби с автомати Калашник, а третия веднага ми взема фотоапарата. Пред мен стената със синия фон с палми се разтвори и започнаха да ме вкарват навътре,
като българските деца останаха от вън, а това стана за части от минутата. Заведоха ме в поделението, в дежурната стая започнаха разпитите защо снимам и дали съм снимал. Казаха ми, че ме чака затвор. След като се убедиха, че не съм снимал започнаха да ме разпитват къде работя, показах им пасавана който е издаден от Бенгази, в него е записано на арабски какво работя и като какъв. Показах им документ, че съм от "Апарата за опазване на околната среда" към кметството, тогава потърсиха консула, но той го нямаше. Внезапно влезе един подполковник, попита какво правя вътре, запита военните полицай и те му казаха че съм арестуван, защото снимам. Обърна се към полицайте защо не му е докладвано за вкарването в подилението. Разпита ме и аз му казах, че децата харесаха палмата за снимки, но не съм снимал. Каза да тръгна с него и от там отидохме в неговата стая. Нареди на полицайте веднага да ми донесат едно кафе, след разговора извика същите воени полицай ,който ме арестуваха при него. Веднага им заповяда да ме изведът извън поделението, да ми покажат какво мога да снимам в града и кое не трябва, защото по тяхните закони това се наказва със затвор. Върнаха ми фотоапарата без да ми искарат филма. Позаитересувах се какви са тези военни поделения от познати араби. Казаха ми, че това е морската резиденция на Кадафи и деиствително там вътре стояха в дълбочината доста воени катери и подводницата, с която Кадафи е пристигнал. Кадафи тогава беше в личната си ферма за камили в Бенгази, в която се подготвяха камилите за камилското надбягване на официалния им празник- първи септемви, след което той взема участие като ездач в надбягванията.
Защо върнах лентата назад от преди двайсет години? За да Ви разкажа една действителност и отношенията на либииците към българите, които много често чувам да казват, че либийците ни имат за бели роби. С това искам да Ви кажа, че не арабите са злобни, а ние българите поначало се самоизяждаме, когато работиме в чужбина. Затова тази българска поговорка е за българите "На каквото си постелиш, на такова ще легниш".
.jpg)
По линията на "Техноимпекс" България от 1989г. до 1991 г. бях в Бенгази на работа като специалист в "АПАРАТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА"- сладки води към кметството. На четвърти август 1990 г. беше почивен, петъчен, хубав ден. Разхождайки се край бреговете на морето в Бенгази, трябваше да си направим за спомен снимки със заминаващите деца от забележителностите на града. В ръцете си държах фото апарат Зенит, пейзажа беше разкошен, имаше хубави палми в съчетание с кея на Средиземно море. Готов бях да направя снимка и веднага бях хванат за ръцете от двама военни полицай, въоръжени до зъби с автомати Калашник, а третия веднага ми взема фотоапарата. Пред мен стената със синия фон с палми се разтвори и започнаха да ме вкарват навътре,
като българските деца останаха от вън, а това стана за части от минутата. Заведоха ме в поделението, в дежурната стая започнаха разпитите защо снимам и дали съм снимал. Казаха ми, че ме чака затвор. След като се убедиха, че не съм снимал започнаха да ме разпитват къде работя, показах им пасавана който е издаден от Бенгази, в него е записано на арабски какво работя и като какъв. Показах им документ, че съм от "Апарата за опазване на околната среда" към кметството, тогава потърсиха консула, но той го нямаше. Внезапно влезе един подполковник, попита какво правя вътре, запита военните полицай и те му казаха че съм арестуван, защото снимам. Обърна се към полицайте защо не му е докладвано за вкарването в подилението. Разпита ме и аз му казах, че децата харесаха палмата за снимки, но не съм снимал. Каза да тръгна с него и от там отидохме в неговата стая. Нареди на полицайте веднага да ми донесат едно кафе, след разговора извика същите воени полицай ,който ме арестуваха при него. Веднага им заповяда да ме изведът извън поделението, да ми покажат какво мога да снимам в града и кое не трябва, защото по тяхните закони това се наказва със затвор. Върнаха ми фотоапарата без да ми искарат филма. Позаитересувах се какви са тези военни поделения от познати араби. Казаха ми, че това е морската резиденция на Кадафи и деиствително там вътре стояха в дълбочината доста воени катери и подводницата, с която Кадафи е пристигнал. Кадафи тогава беше в личната си ферма за камили в Бенгази, в която се подготвяха камилите за камилското надбягване на официалния им празник- първи септемви, след което той взема участие като ездач в надбягванията.
Защо върнах лентата назад от преди двайсет години? За да Ви разкажа една действителност и отношенията на либииците към българите, които много често чувам да казват, че либийците ни имат за бели роби. С това искам да Ви кажа, че не арабите са злобни, а ние българите поначало се самоизяждаме, когато работиме в чужбина. Затова тази българска поговорка е за българите "На каквото си постелиш, на такова ще легниш".
Не искам вашата милост!
В Страната на безпътицата няма Път...
Делян Пеевски и Конституционният съд са ...
В Страната на безпътицата няма Път...
Делян Пеевски и Конституционният съд са ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
