2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Но причините да остане „с пръст в уста” на изборите, са много и повече от основателни. А всяка една от тях е подплатена с неопровержими факти.
Като този, че големият подем на РМД-приватизацията започна тъкмо по време на правителството на Костов.
През 1998 година например една от гордостите на социалистическата индустрия – толбухинският завод „Добрич” бе продаден на работническо-мениджърското дружество „Добрич 98″. То плати 266.6 хиляди долара – задължителните 10% от цената, пише вестник Банкеръ.
После всички останали плащания бяха преустановени, предприятието спря да работи, активите му се оказаха недостатъчни, за да покрият натрупаните задължения и се стигна до фалит. Сега се чака на територията му да „цъфне” нов търговски център.
Може би най-христоматийните примери за скандални раздържевявания по схемата на РМД-тата, за които се изписа и изговори много през годините са тези на Винпром „Дамяница” и завода „Каолин”.
Първото дружество е включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за продажба на РМД „Изба Дамяница” е подписан още в края на същата година. Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал” – Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор. Изискването за две години служба е заобиколено с издаден документ, в който се казва, че Харманджиев е бил експерт в „Дамяница”. А защо тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на факта, че в избите на „Дамяница” за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.
От регистъра за следприватизационен контрол пък се разбира, че цялата сума от 1.5 млн. долара е платена окончателно на 22 декември 2000 година, но не се посочва по какъв начин е станало това, пише Банкеръ.
Явно заварените бутилки са осигурили добри приходи. Същият този регистър разкрива и една друга любопитна подробност – приватизаторът не е изпълнил нито един от ангажиментите си за инвестиции в периода 1998-2002 година. Само че всички съдебни дела по въпроса стигат до задънена улица и държавата не получава никаква компенсация.
Междувременно всички мажоритарни притежатели на акции в „Дамяница” са изхвърлени от голямата игра с неколкократно увеличение на капитала за сметка на големите шефове.
Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин”. Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко”, която дава добра цена – 20 милиона долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин” на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98″ е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.
Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг” става собственик на 83.33% от „Каолин”, а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.
Такива сделки по време на синьото правителство има много. Но всички опити някой да се зарови в тях и да потърси отговорност за безогледното ограбване на държавата все пропадаха. През 2002-ра година прокуратурата откри нарушения в РМД раздържевяването на едни от най-големите български предприятия – „Арсенал” – Казанлък, „Хлебна мая” – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер” – София, „Елните” – Несебър, хотелите „Санкт Петербург” в Пловдив и „Средец” в Слънчев бряг.
Малко по-късно държавните обвинители се заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич” и „Каолин”. Но реален резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна присъда , или бяха забутвани някъде по архивите.
Същите съмнения за игра с нагласени карти има и при останалите сделки, но и при тях нищо не е доказано. На челно място в „списъка” безспорно е друга гордост на социалистическата металургия – „Кремиковци”. Комбинатът бе „продаден” по време на кабинета „Костов” /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс” АД /по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише Банкеръ. А след серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци” бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани” срещу 316 млн. лева.
Много по-откровен бе обирът на „Авиокомпания Балкан”. Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп”, собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.
Но се оказа, че израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията” полетите на „Балкан” бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.
Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Поне се отървахме „сухи” от 12-те иска, които нахалният евреин заведе срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.
Кабинетът „Костов” ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим” ЕАД на руската „Лукойл” срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама” – единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит.
В момента „Нефтохим” работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации, както неведнъж вече видяхме, се оказва сериозен негатив.
Като говорим за Костовата приватизация, не може да подминем и тазседмичното словоизлияние на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който публично запита: „Кой продаде „Електроимпекс” на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт” на Петър Манджуков, „Булгарлизинг” на Димитър Тадаръков и „Химимпорт” на ТИМ?”
04.1990 В ЦИК на СДС е създадена Група за анализ на политическата ситуация и политическо планиране. В нея влизат: Йордан Венедиков, Веселин Панайотов, Николай Генчев, Иван Паспаланов и Георги Фотев, който е автор и на призива „Времето е наше”. 04.1990 Републиканският институт на САЩ организирва посещение в Чехословакия, Полша, Франция, Великобритания и САЩ на една делегация от СДС, начело с Желю Желев, Петър Берон, Стефан Тафров и Огнян Пишев. 04.1990 В СДС се създава Бюро за разследване на злодеянията на тоталитарния режим. 04.1990 Методи Райчев издава брошурата „Създателите на СДС”. 04.1990 Изготвена е предизборната платформа на СДС за изборите за Велико народно събрание на 10.06.1990 г. 04.1990 Синьото лъвче – символът на СДС е изработено от художника Георги Липовански. 17.04.1990 ФНСД организира и провежда демонстрация пред Посолството на СССР в София в подкрепа независимостта на Литва, а също така и във Варна пред Генералното консулство. 18.04.1990 Митинг на СДС на площад „Св. Ал. Невски”под мотото „За равни условия в предизборната борба” с участието на около 100 000 души с лозунги: ”45 години стигат – времето е наше”, „СДС – врата към Европа”, „Свобода на инициативата”, „БКП ще спечели изборите, ако влезе в СДС” и др. Говорят 17 оратори, между които Желю Желев и Георги Спасов. 19.04.1990 Регистрирана е в съда Републиканската партия в България с председател Ленко Русанов, която от 21.09.1991 г. е редовен член на СДС. 19.04.1990 Регистрирана е в съда Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. 20.04.1990 Учредителен конгрес на Българския демократичен форум (БДФ) с председател Васил Златаров. Партията става член на СДС от февруари 1991 г. 20.04.1990 Съдът регистрира Обединен демократичен център като обществено-политическо движение със съпредседатели: Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев, която от 17 декември 1992 г. се нарича Обединен Християн демократичен център (ОХДЦ) 22.04.1990 ФНСД провежда демонстрация пред паметника на Ленин в София. Първоначалният вариант е паметникът да бъде увит в найлон, но в крайна сметка пред каменния Ленин е издигната стена от картонени кутии. 22.04.1990 Митинг на СДС в северния парк „Надежда”; събор пред зала „Хр. Ботев” в Студентския град с „погребване” на „Запорожец” и др. „мероприятия”, символизиращи прощаването с тоталитаризма 23.04.1990 Подписано е политическо споразумение между партиите и организациите в СДС за образуване на обща изборна коалиция „СДС – Единна коалиция” за изборите на 10 юни. 25.04.1990 Митинг на СДС пред Кметството в Ботунец. 17-23.04.1991 В ход е дело № 2 – срещу главния санитерен инспектор на републиката Любомир Шиндаров и вицепремиера Григор Стоичков за последствията от Чернобил. 18-24.04.1991 Текат дебати във ВНС по въпроса за досиетата. Гласува се решение за засекретяването им. 19.04.1991 БЗНС „Никола Петков” провежда своя 26 конгрес в НДК. Милан Дренчев е преизбран за негов председател. БЗНС „Никола Петков” потвърждава присъединяването си към „СДС – център“. 20.04.1991 СДС провежда семинар по въпросите на избирателното законодателство с лектори експерти от Националния институт за международни отношения на Републиканската партия на САЩ. 22.04.1991 На площад „Ал. Батенберг” отново митинг-шествие на СДС под мотото: „За парламентарни избори през м. юни 91”, „За незабавна смяна на системата”. 22.04.1991 Вестник „Факс” публикува „Списък на доносниците във ВНС”. 24-30.04.1991 Демократическата партия внася във ВНС предложение, с което задължава всички да подпишат декларация, че не са се ползвали с привилегирована информация при катастрофата в Чернобил. 24-30.04.1991 Официално посещение на президента Ж. Желев в Унгария. 24-30.04.1991 В Лондон се създава Европейска банка за развитие. 26.04.1991 Йордан Василев от СДС чете в Парламента декларация от името на 48 депутати за разпускане на ВНС и за определяне датата за приемане на Конституцията и за нови избори. 26.04.1991 Движение „Надежда” към СДС организира и провежда шествие-панихида във връзка с последствията от Чернобил под надслов: „Да заклеймим виновниците”. 19.04.1992 В Казанлък президентът Желев публично се обявява против забраната на БСП и против отмяната на Наредбата-закон за народния съд. 21.04.1992 Съдът регистрира Консервативната екологична партия /КЕП/ с председател Христо Бисеров. 23.04.1992 В Народното събрание е гласуван Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. 16.04.1993 Уволнени са областните управители на Ловеч – Цоньо Ботев, на Монтана – Пламен Марков и на Хасково – Михаил Михайлов. 25.04.1993 В София е учредена партия „Движение за връщане на Симеон ІІ” 24.04.1995 В София започва да излъчва програмата си новата частна телевизия „7 дни”. 20.04.1998 Лидерите на СДС и НС–БЗНС и ДП се договарят да запазят коалицията ОДС за следващите избори. 20.04.1999 Приета е Национална програма за управление на отпадъците. 04.1993 Лондонският клуб приема да опрости 50 % от външния дълг на България и намалява плащанията по лихвите. 25.04.1994 За пръв път на официално посещение в България идва македонски президент - Киро Глигоров. По време на посещението документи не се подписват поради настояването на македонската страна в протокола да бъде употребен изразът „македонски език”. 18.04.1995 Сключва се споразумение между СДС и Християнския съюз „Спасение” на Христофор Събев, че той остава като наблюдател в СДС. 04.1995 ПГ на СДС внася в Народното събрание проекторешение за членство на България в НАТО. 26.04.1996 Декларация на ПГ на СДС, на Съюз „Истина”, „Комитет „Съединение”, Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, ШЗО и Родолюбивото запасно войнство за цялостно отхвърляне на Народния съд от 1945 г. 19.04.1997 На проведените предсрочни парламентарни избори коалицията ОДС взема 52,26% или 2 223 714 гласа, а БСП -22,07% или 939,308 гласа. Това е най-големият успех за ОДС. В 38 Народно събрание влизат 137 избранници от ОДС, от които 14 са от НС–БЗНС и ДП. БСП има 58 депутати. 04.1998 Въведено е съдебно производство с три инстанции, каквото е в страните от ЕС. 04.1998 Въведено е 12-класно средно образование и 3 задължителни зрелостни изпита в съответствие с европейските практики. 04.1998 Със съответно законодателство, хармонизирано с европейските норми, е започната борбата срещу изпирането на пари. 16.04.1998 Българският парламент приема концепцията за национална сигурност. 19.04.2000 Бившият вътрешен министър Богомил Бонев обвинява премиера Костов за прикриване на корупцията в правителството. 26.04.2000 Приет е Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. 26.04.2000 За първи път е регламентирана прозрачността на доходите и имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности. Народното събрание приема Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. 26-30.04.2000 Провежда се първата среща на българи, живеещи в чужбина – „Българският Великден”. 16.04.2004 Отново в София тече семинар на тема: „Управлението на обществените медии – лична отговорност и колективен контрол”, организиран от СДС и Фондация „К. Аденауер”. 25.04.2005 България подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз. 11-20.04.2006 СДС внася вот на недоверие на кабинета „Станишев“ заради несправяне с последствията от наводненията през 2005 г., както и заради създадените трайни корупционни практики при усвояване на средствата.