Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2013 10:18 - Иван Костов унищожи българската индустрия и погреба демокрациява в България!!!
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 2024 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Управлението на Иван Костов – с него започна и приключи деиндустриализацията на България. Човекът, който разпродаде държавата на безценица, сега отново се е вторачил към властта и призовава българите да му гласуват доверие. image
Но причините да остане „с пръст в уста” на изборите, са много и повече от основателни. А всяка една от тях е подплатена с неопровержими факти.


Като този, че големият подем на РМД-приватизацията започна тъкмо по време на правителството на Костов.

През 1998 година например една от гордостите на социалистическата индустрия – толбухинският завод „Добрич” бе продаден на работническо-мениджърското дружество „Добрич 98″. То плати 266.6 хиляди долара – задължителните 10% от цената, пише вестник Банкеръ.

 

После всички останали плащания бяха преустановени, предприятието спря да работи, активите му се оказаха недостатъчни, за да покрият натрупаните задължения и се стигна до фалит. Сега се чака на територията му да „цъфне” нов търговски център.

 

Може би най-христоматийните примери за скандални раздържевявания по схемата на РМД-тата, за които се изписа и изговори много през годините са тези на Винпром „Дамяница” и завода „Каолин”.

Първото дружество е включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за продажба на РМД „Изба Дамяница” е подписан още в края на същата година. Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал” – Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор. Изискването за две години служба е заобиколено с издаден документ, в който се казва, че Харманджиев е бил експерт в „Дамяница”. А защо тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на факта, че в избите на „Дамяница” за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.

От регистъра за следприватизационен контрол пък се разбира, че цялата сума от 1.5 млн. долара е платена окончателно на 22 декември 2000 година, но не се посочва по какъв начин е станало това, пише Банкеръ.

Явно заварените бутилки са осигурили добри приходи. Същият този регистър разкрива и една друга любопитна подробност – приватизаторът не е изпълнил нито един от ангажиментите си за инвестиции в периода 1998-2002 година. Само че всички съдебни дела по въпроса стигат до задънена улица и държавата не получава никаква компенсация.

Междувременно всички мажоритарни притежатели на акции в „Дамяница” са изхвърлени от голямата игра с неколкократно увеличение на капитала за сметка на големите шефове.

Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин”. Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко”, която дава добра цена – 20 милиона долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин” на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98″ е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.

Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг” става собственик на 83.33% от „Каолин”, а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.

Такива сделки по време на синьото правителство има много. Но всички опити някой да се зарови в тях и да потърси отговорност за безогледното ограбване на държавата все пропадаха. През 2002-ра година прокуратурата откри нарушения в РМД раздържевяването на едни от най-големите български предприятия – „Арсенал” – Казанлък, „Хлебна мая” – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер” – София, „Елните” – Несебър, хотелите „Санкт Петербург” в Пловдив и „Средец” в Слънчев бряг.

Малко по-късно държавните обвинители се заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич” и „Каолин”. Но реален резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна присъда , или бяха забутвани някъде по архивите.

Същите съмнения за игра с нагласени карти има и при останалите сделки, но и при тях нищо не е доказано. На челно място в „списъка” безспорно е друга гордост на социалистическата металургия – „Кремиковци”. Комбинатът бе „продаден” по време на кабинета „Костов” /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс” АД /по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише Банкеръ. А след серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци” бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани” срещу 316 млн. лева.

Много по-откровен бе обирът на „Авиокомпания Балкан”. Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп”, собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.

Но се оказа, че израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията” полетите на „Балкан” бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.

Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Поне се отървахме „сухи” от 12-те иска, които нахалният евреин заведе срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.

Кабинетът „Костов” ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим” ЕАД на руската „Лукойл” срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама” – единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит.

В момента „Нефтохим” работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации, както неведнъж вече видяхме, се оказва сериозен негатив.

 

Като говорим за Костовата приватизация, не може да подминем и тазседмичното словоизлияние на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който публично запита: „Кой продаде „Електроимпекс” на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт” на Петър Манджуков, „Булгарлизинг” на Димитър Тадаръков и „Химимпорт” на ТИМ?”

04.1990 В ЦИК на СДС е създадена Група за анализ на политическата ситуация и политическо планиране. В нея влизат: Йордан Венедиков, Веселин Панайотов, Николай Генчев, Иван Паспаланов и Георги Фотев, който е автор и на призива „Времето е наше”. 04.1990 Републиканският институт на САЩ организирва посещение в Чехословакия, Полша, Франция, Великобритания и САЩ на една делегация от СДС, начело с Желю Желев, Петър Берон, Стефан Тафров и Огнян Пишев. 04.1990 В СДС се създава Бюро за разследване на злодеянията на тоталитарния режим. 04.1990 Методи Райчев издава брошурата „Създателите на СДС”. 04.1990 Изготвена е предизборната платформа на СДС за изборите за Велико народно събрание на 10.06.1990 г. 04.1990 Синьото лъвче – символът на СДС е изработено от художника Георги Липовански. 17.04.1990 ФНСД организира и провежда демонстрация пред Посолството на СССР в София в подкрепа независимостта на Литва, а също така и във Варна пред Генералното консулство. 18.04.1990 Митинг на СДС на площад „Св. Ал. Невски”под мотото „За равни условия в предизборната борба” с участието на около 100 000 души с лозунги: ”45 години стигат – времето е наше”, „СДС – врата към Европа”, „Свобода на инициативата”, „БКП ще спечели изборите, ако влезе в СДС” и др. Говорят 17 оратори, между които Желю Желев и Георги Спасов. 19.04.1990 Регистрирана е в съда Републиканската партия в България с председател Ленко Русанов, която от 21.09.1991 г. е редовен член на СДС. 19.04.1990 Регистрирана е в съда Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. 20.04.1990 Учредителен конгрес на Българския демократичен форум (БДФ) с председател Васил Златаров. Партията става член на СДС от февруари 1991 г. 20.04.1990 Съдът регистрира Обединен демократичен център като обществено-политическо движение със съпредседатели: Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев, която от 17 декември 1992 г. се нарича Обединен Християн демократичен център (ОХДЦ) 22.04.1990 ФНСД провежда демонстрация пред паметника на Ленин в София. Първоначалният вариант е паметникът да бъде увит в найлон, но в крайна сметка пред каменния Ленин е издигната стена от картонени кутии. 22.04.1990 Митинг на СДС в северния парк „Надежда”; събор пред зала „Хр. Ботев” в Студентския град с „погребване” на „Запорожец” и др. „мероприятия”, символизиращи прощаването с тоталитаризма 23.04.1990 Подписано е политическо споразумение между партиите и организациите в СДС за образуване на обща изборна коалиция „СДС – Единна коалиция” за изборите на 10 юни. 25.04.1990 Митинг на СДС пред Кметството в Ботунец. 17-23.04.1991 В ход е дело № 2 – срещу главния санитерен инспектор на републиката Любомир Шиндаров и вицепремиера Григор Стоичков за последствията от Чернобил. 18-24.04.1991 Текат дебати във ВНС по въпроса за досиетата. Гласува се решение за засекретяването им. 19.04.1991 БЗНС „Никола Петков” провежда своя 26 конгрес в НДК. Милан Дренчев е преизбран за негов председател. БЗНС „Никола Петков” потвърждава присъединяването си към „СДС – център“. 20.04.1991 СДС провежда семинар по въпросите на избирателното законодателство с лектори експерти от Националния институт за международни отношения на Републиканската партия на САЩ. 22.04.1991 На площад „Ал. Батенберг” отново митинг-шествие на СДС под мотото: „За парламентарни избори през м. юни 91”, „За незабавна смяна на системата”. 22.04.1991 Вестник „Факс” публикува „Списък на доносниците във ВНС”.  24-30.04.1991 Демократическата партия внася във ВНС предложение, с което задължава всички да подпишат декларация, че не са се ползвали с привилегирована информация при катастрофата в Чернобил. 24-30.04.1991 Официално посещение на президента Ж. Желев в Унгария. 24-30.04.1991 В Лондон се създава Европейска банка за развитие. 26.04.1991 Йордан Василев от СДС чете в Парламента декларация от името на 48 депутати за разпускане на ВНС и за определяне датата за приемане на Конституцията и за нови избори. 26.04.1991 Движение „Надежда” към СДС организира и провежда шествие-панихида във връзка с последствията от Чернобил под надслов: „Да заклеймим виновниците”. 19.04.1992 В Казанлък президентът Желев публично се обявява против забраната на БСП и против отмяната на Наредбата-закон за народния съд. 21.04.1992 Съдът регистрира Консервативната екологична партия /КЕП/ с председател Христо Бисеров. 23.04.1992 В Народното събрание е гласуван Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. 16.04.1993 Уволнени са областните управители на Ловеч – Цоньо Ботев, на Монтана – Пламен Марков и на Хасково – Михаил Михайлов. 25.04.1993 В София е учредена партия „Движение за връщане на Симеон ІІ” 24.04.1995 В София започва да излъчва програмата си новата частна телевизия „7 дни”. 20.04.1998 Лидерите на СДС и НС–БЗНС и ДП се договарят да запазят коалицията ОДС за следващите избори. 20.04.1999 Приета е Национална програма за управление на отпадъците. 04.1993 Лондонският клуб приема да опрости 50 % от външния дълг на България и намалява плащанията по лихвите. 25.04.1994 За пръв път на официално посещение в България идва македонски президент - Киро Глигоров. По време на посещението документи не се подписват поради настояването на македонската страна в протокола да бъде употребен изразът „македонски език”. 18.04.1995 Сключва се споразумение между СДС и Християнския съюз „Спасение” на Христофор Събев, че той остава като наблюдател в СДС. 04.1995 ПГ на СДС внася в Народното събрание проекторешение за членство на България в НАТО. 26.04.1996 Декларация на ПГ на СДС, на Съюз „Истина”, „Комитет „Съединение”, Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, ШЗО и Родолюбивото запасно войнство за цялостно отхвърляне на Народния съд от 1945 г. 19.04.1997 На проведените предсрочни парламентарни избори коалицията ОДС взема 52,26% или 2 223 714 гласа, а БСП -22,07% или 939,308 гласа. Това е най-големият успех за ОДС. В 38 Народно събрание влизат 137 избранници от ОДС, от които 14 са от НС–БЗНС и ДП. БСП има 58 депутати. 04.1998 Въведено е съдебно производство с три инстанции, каквото е в страните от ЕС. 04.1998 Въведено е 12-класно средно образование и 3 задължителни зрелостни изпита в съответствие с европейските практики. 04.1998 Със съответно законодателство, хармонизирано с европейските норми, е започната борбата срещу изпирането на пари. 16.04.1998 Българският парламент приема концепцията за национална сигурност. 19.04.2000 Бившият вътрешен министър Богомил Бонев обвинява премиера Костов за прикриване на корупцията в правителството. 26.04.2000 Приет е Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. 26.04.2000 За първи път е регламентирана прозрачността на доходите и имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности. Народното събрание приема Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. 26-30.04.2000 Провежда се първата среща на българи, живеещи в чужбина – „Българският Великден”. 16.04.2004 Отново в София тече семинар на тема: „Управлението на обществените медии – лична отговорност и колективен контрол”, организиран от СДС и Фондация „К. Аденауер”. 25.04.2005 България подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз. 11-20.04.2006 СДС внася вот на недоверие на кабинета „Станишев“ заради несправяне с последствията от наводненията през 2005 г., както и заради създадените трайни корупционни практики при усвояване на средствата.



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 2907835
Постинги: 1552
Коментари: 786
Гласове: 1530
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031