Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
28.11.2013 16:17 -
ВРЕМЕ Е ЗА ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ!
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 1991 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2015 21:06
Прочетен: 1991 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.09.2015 21:06
Орлов мост чака своя истински митинг. ВРЕМЕ Е ЗА ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ!
Хроника на студентските събития в Европа КОЙ КАК СЕ БОРИ СРЕЩУ КОМУНИЗМА В ЕВРОПА
1956 на унгарците «им писва» от комунизма, те обграждат партийния дом в Будапеща и буквално го издънват с танкове и с всичко, каквото им беше попаднало в ръцете. Само три години след смъртта на Сталин всички негови паметници са унищожени в цялата страна; всяко спипано ченге на унгарската Държавна Сигурност, както и партийни секретари и комунисти, са разстреляни там, където са хванати; някои са заковани с щикове на вратите, а мнозина увисват на уличните стълбове.
Будапеща, град с висок жизнен стандарт и дълбоки европейски традиции, където простащината на сталинизма не може никога да мине безнаказано. За отбелязване е, честудентите от будапещенския университет са едни от най-активните, заедно с професорите си. Възпитанието в Будапеща струва на Унгария 250,000 бежанци, които наричат себе си freedomfighters и чиито наследници и досега живеят на Запад. Архивите на партията и на органите на сигурността са изгорени и унищожени.
1968 Френските събития стават най-яркият, но съвсем не и единствен епизод от революционната борба, заляла половината свят: Западна Германия, Италия, Холандия, Испания, Япония… И това не е всичко. Вълненията се отразяват и на социалистическия лагер – на властта в Полша и Югославия и се налага да разгромявастудентски бунтове. В Париж искрата, от която се разгаря пламъкът, отново е войната във Виетнам. През март 1968 година няколко студенти нападат парижкото представителство на агенция „Америкън експрес”. След тяхното арестуване приятелите им, студенти в Университет Париж-Х Нантер (филиал на Сорбоната), се вдигат на простест като завземат сградата на университетската администрация.
Лидер на френското движение става Даниел Кон-Бендит, студент-анархист, който малко по-рано се прославя със скандала, който предизвиква, помолвайки министъра на образованието за разрешение да запали цигара по време на тържествената му реч, а по-късно поисква достъп до женското общежитие. Днес Кон-Бендит е политик, противник на екстремизма и един от лидерите на фракцията на „Зелените” в Европарламента. След ред конфликти между студентите и полицията на 2-ри май властите, които не са настроени да „либералничат”, обявяват прекратяването на занятията в Нантер.
Още на следващия ден в знак на солидарност в Париж излизат и учащите се в Сорбоната, разгонени с палки и сълзотворен газ. На 4-ти май Университетът е затворен, а на 6-ти на улицата вече са около 20 000 студенти, преподаватели и съчувстващи и приветстващи ги парижани. Стълкновенията продължават цяла нощ, появяват се първите барикади.
Незабавно най-авторитетните интелектуалци на епохата – Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Франсоа Мориак и други огласяват своята подкрепа. Профсъюзите и левите партии също издигат глас. След ожесточените сблъсъци между въстаналите младежи и полицията, изплашеният премиер министър Жорж Помпиду обявява, че Университета скоро ще бъде отворен, но президентът де Гол не го подкрепя. На 14-ти май на улицата са вече 800 000 парижани, а цялата страна е обхваната от обща стачка. Започнала като студентска и столична, тази революция, развиваща се точно по сценария на Великата френска от 1789 година, става общонационална. В цялата страна училища, университети, фабрики и заводи са завзети – създават се „комитети на действието“. На 31 март 1968 година президентът Джонсън обявява прекратяване на бомбардировките над Северен Виетнам и заявява за намерението си да се започнат преговори с хошиминовците. И въпреки че американската войска остава още пет години във Виетнам, съдбата на войната фактически е решена през 1968-ма и то не на бойното поле. На 6 май 1968 година започват вълненията в Париж. Студентите водят първа битка с полицията в Латинския квартал. Пролива се кръв.
На 5 юни 1968 година – нов шок за Америка. Лосанжелския хотел „Амбасадор” е застрелян Робърт Кенеди, най-вероятният победител в предстоящите президентски избори.
В крайна сметка събитията от 1968 година окончателно разделят Америка.
На 28 юли
1968 година в София се открива ІХ Световен фестивал на младежта истудентите. Във връзка с това е написана специално за фестивала "Една българска роза",. С което нейното участие в революцията на 68-а се изчерпва. На август 1968 година Прага става същото. Особеното в чешкия вариант е подчертано мирния подход на гражданството. Пражани излизат масово на улиците, заедно с някои от партийните водачи, преситени от партийно лицемерие, угодничество пред съветския диктат и желание за «социализъм с човешко лице». Ентусиазмът е огромен, градът е буквално в ръцете на протестиращите и комунистическата власт отстъпва. Съветският съюз обаче влиза с танковете си, като заедно с тях докарва по заповед войски от Варшавския договор, без дори и да обяснява на никого къде отиват. Пражките улици се превръщат в море от хора. Те се катерят по танковете и слагат цветя в дулата на руските автомати, докато войниците явно не знаят защо са тук. Към други хвърчат домати и яйца. Хиляди хора стоят пред танковете и ги одюдюкват, а екипажите им не знаят какво да правят. Студентът Ян Палах се самозапалва. В знак на протест пражани обръщат саката си обратно и така вървят по улиците. Познавайки методите на чешката държавна сигурност, чехите унищожават личните си документи и свалят всички имена на улици и номерата на къщи и жилищни блокове. Харта 77, (тоест подписана от 77 интелектуалци, спортисти и общественици), е документа на «Пражката пролет», както всички наричат пражката революция (Харта 77 е достъпна на интернет През ноември 1968 година умира Джон Стайнбек. Започвам да подозирам нещо, което ще установя с фактическа точност едва след 35 години, а именно, че 1968-а е пълна със смърт. Освен смъртта на Гагарин, убийството на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, 11 000 загиват при земетресението в Иран, десетки убити в Прага, много повече във Виетнам... През 1968-ма става решаващата година на това противопоставяне.
Ситуацията се нажежава до крайност след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града, охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
1990 На 18 ноември 1990година е първия свободен митинг на 18 ноември от"Орлов мост започна истински митинг", по това време, излиза първият свободен вестник в България. Сега ще ви припомня неговата поучителна история. Той носеше емблематичното име "Независимост". Преди това обаче ще обясня защо го правя. Правя го, защото жаждата за истина в България продължава да е по-силна от всякога.
Хроника на студентските събития в Европа КОЙ КАК СЕ БОРИ СРЕЩУ КОМУНИЗМА В ЕВРОПА
1956 на унгарците «им писва» от комунизма, те обграждат партийния дом в Будапеща и буквално го издънват с танкове и с всичко, каквото им беше попаднало в ръцете. Само три години след смъртта на Сталин всички негови паметници са унищожени в цялата страна; всяко спипано ченге на унгарската Държавна Сигурност, както и партийни секретари и комунисти, са разстреляни там, където са хванати; някои са заковани с щикове на вратите, а мнозина увисват на уличните стълбове.
Будапеща, град с висок жизнен стандарт и дълбоки европейски традиции, където простащината на сталинизма не може никога да мине безнаказано. За отбелязване е, честудентите от будапещенския университет са едни от най-активните, заедно с професорите си. Възпитанието в Будапеща струва на Унгария 250,000 бежанци, които наричат себе си freedomfighters и чиито наследници и досега живеят на Запад. Архивите на партията и на органите на сигурността са изгорени и унищожени.
1968 Френските събития стават най-яркият, но съвсем не и единствен епизод от революционната борба, заляла половината свят: Западна Германия, Италия, Холандия, Испания, Япония… И това не е всичко. Вълненията се отразяват и на социалистическия лагер – на властта в Полша и Югославия и се налага да разгромявастудентски бунтове. В Париж искрата, от която се разгаря пламъкът, отново е войната във Виетнам. През март 1968 година няколко студенти нападат парижкото представителство на агенция „Америкън експрес”. След тяхното арестуване приятелите им, студенти в Университет Париж-Х Нантер (филиал на Сорбоната), се вдигат на простест като завземат сградата на университетската администрация.
Лидер на френското движение става Даниел Кон-Бендит, студент-анархист, който малко по-рано се прославя със скандала, който предизвиква, помолвайки министъра на образованието за разрешение да запали цигара по време на тържествената му реч, а по-късно поисква достъп до женското общежитие. Днес Кон-Бендит е политик, противник на екстремизма и един от лидерите на фракцията на „Зелените” в Европарламента. След ред конфликти между студентите и полицията на 2-ри май властите, които не са настроени да „либералничат”, обявяват прекратяването на занятията в Нантер.
Още на следващия ден в знак на солидарност в Париж излизат и учащите се в Сорбоната, разгонени с палки и сълзотворен газ. На 4-ти май Университетът е затворен, а на 6-ти на улицата вече са около 20 000 студенти, преподаватели и съчувстващи и приветстващи ги парижани. Стълкновенията продължават цяла нощ, появяват се първите барикади.
Незабавно най-авторитетните интелектуалци на епохата – Жан Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Франсоа Мориак и други огласяват своята подкрепа. Профсъюзите и левите партии също издигат глас. След ожесточените сблъсъци между въстаналите младежи и полицията, изплашеният премиер министър Жорж Помпиду обявява, че Университета скоро ще бъде отворен, но президентът де Гол не го подкрепя. На 14-ти май на улицата са вече 800 000 парижани, а цялата страна е обхваната от обща стачка. Започнала като студентска и столична, тази революция, развиваща се точно по сценария на Великата френска от 1789 година, става общонационална. В цялата страна училища, университети, фабрики и заводи са завзети – създават се „комитети на действието“. На 31 март 1968 година президентът Джонсън обявява прекратяване на бомбардировките над Северен Виетнам и заявява за намерението си да се започнат преговори с хошиминовците. И въпреки че американската войска остава още пет години във Виетнам, съдбата на войната фактически е решена през 1968-ма и то не на бойното поле. На 6 май 1968 година започват вълненията в Париж. Студентите водят първа битка с полицията в Латинския квартал. Пролива се кръв.
На 5 юни 1968 година – нов шок за Америка. Лосанжелския хотел „Амбасадор” е застрелян Робърт Кенеди, най-вероятният победител в предстоящите президентски избори.
В крайна сметка събитията от 1968 година окончателно разделят Америка.
На 28 юли
1968 година в София се открива ІХ Световен фестивал на младежта истудентите. Във връзка с това е написана специално за фестивала "Една българска роза",. С което нейното участие в революцията на 68-а се изчерпва. На август 1968 година Прага става същото. Особеното в чешкия вариант е подчертано мирния подход на гражданството. Пражани излизат масово на улиците, заедно с някои от партийните водачи, преситени от партийно лицемерие, угодничество пред съветския диктат и желание за «социализъм с човешко лице». Ентусиазмът е огромен, градът е буквално в ръцете на протестиращите и комунистическата власт отстъпва. Съветският съюз обаче влиза с танковете си, като заедно с тях докарва по заповед войски от Варшавския договор, без дори и да обяснява на никого къде отиват. Пражките улици се превръщат в море от хора. Те се катерят по танковете и слагат цветя в дулата на руските автомати, докато войниците явно не знаят защо са тук. Към други хвърчат домати и яйца. Хиляди хора стоят пред танковете и ги одюдюкват, а екипажите им не знаят какво да правят. Студентът Ян Палах се самозапалва. В знак на протест пражани обръщат саката си обратно и така вървят по улиците. Познавайки методите на чешката държавна сигурност, чехите унищожават личните си документи и свалят всички имена на улици и номерата на къщи и жилищни блокове. Харта 77, (тоест подписана от 77 интелектуалци, спортисти и общественици), е документа на «Пражката пролет», както всички наричат пражката революция (Харта 77 е достъпна на интернет През ноември 1968 година умира Джон Стайнбек. Започвам да подозирам нещо, което ще установя с фактическа точност едва след 35 години, а именно, че 1968-а е пълна със смърт. Освен смъртта на Гагарин, убийството на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, 11 000 загиват при земетресението в Иран, десетки убити в Прага, много повече във Виетнам... През 1968-ма става решаващата година на това противопоставяне.
Ситуацията се нажежава до крайност след като на 4 април в Мемфис е убит Мартин Лутър Кинг. В повече от 100 американски града започват бунтове, в които расовите протести се преплитат с антивоенни и социални. Най-яростни са вълненията в столицата Вашингтон, където демонстрантите запалват около 1200 сгради и в един момент почти достигат до Белия дом – президентът Джонсън е принуден да напусне града, охраняван от войска. Същото става и в Балтимор, Чикаго и др. В един от най-престижните университети – Колумбийския, разположен в центъра на Ню Йорк близо до „черния” Харлем, протестиращите студенти завземат няколко помещения и ги задържат цяла седмица. Смята се, че именно тази вълна на гражданско неподчинение и насилие слага началото на масовото „бягство” на бялата средна класа в предградията, което коренно изменя облика на американските градове.
1990 На 18 ноември 1990година е първия свободен митинг на 18 ноември от"Орлов мост започна истински митинг", по това време, излиза първият свободен вестник в България. Сега ще ви припомня неговата поучителна история. Той носеше емблематичното име "Независимост". Преди това обаче ще обясня защо го правя. Правя го, защото жаждата за истина в България продължава да е по-силна от всякога.
След повече от седем месеца
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол