Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2014 15:00 - - Скандални документи: КТБ и БЗК близнаци по възход, фалит и чорбаджии
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.11.2014 15:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://www.faktor.bg

image


Искров, който затвори банката на Цветан Василев, е одитор на фалиралия трезор на агент „Румянцев”
       image

Генерал и съдия спасяват Атанас Тилев от затвора, служби и магистрати закрилят и фалшивия Буров

Ще излезе ли истината за КТБ от черната кутия на задкулисието, ще прочетем ли мръсните тайни на властта? Това са най-обсъжданите въпроси от обществото, то чака прозрачен отговор, но реално случващото се днес е едно голямо и зловещо дежавю.

Целият кошмар сме го изживели и то само преди 19 години, а това означава единствено, че справедливост няма да има и този път. Историята с възхода и погрома на КТБ поразително много приличат на сагата с БЗК (Банка за земеделски кредит). Днес тя е позабравена, но КТБ и БЗК са финансови близнаци, огледални афери, в които се отразява мафиотският преход. Сценарият за двете банки и собствениците им сякаш е писан под индиго, но зад него стоят много мръсни пари, ламтеж за власт, безскрупулен грабеж, тотално корумпирани държавни институции, хиляди ограбени спестявания и надежди,

тотална липса на справедливост

БЗК се ражда още в първите месеци на демокрацията. Архитектът й естествено е Андрей Луканов, а основен съучредител е английският мултимилионер със социалистически възгледи Робърт Максуел. Запознати твърдят, че реално магнатът, който в годините на комунизма издава трудовете на Тодор Живков, инвестира в трезора български пари, придобити от задграничните външно-търговски дружества на БКП. Целта на Луканов е новата банка да финансира възраждането на родното земеделие. След загадъчната смърт на Максуел и свалянето на Луканов от власт, проектът губи първоначалната си посока и чрез влияние на фактори от специалните служби собствеността първоначално се размива, за да премине някак неусетно в ръцете на приказно богат българин – Атанас Тилев, завърнал се от Финландия, представящ се за антикомунист.

Тилев обаче съвсем не е светлият образ на преуспелия емигрант, а класически продукт на ДС и КГБ. В биографията и възходящата му кариера няма нищо случайно. Баща му е червен земеделец, който след 9-ти септември 1944 години е обвинител от Стара Загора в така наречените народни съдилища, срещу враговете – „фашисти” и „буржоазия”. Тилев естествено се ползва с протекциите на „наше момче” и още като войник е вербуван от РУМНО за агент с псевдоним „Зингер”. В студентските си години е нещатен сътрудник към ЦК на БКП. Използван е като преводач по време на гостуването на братски делегации при почивката им в станцията на ЦК на БКП, днешната „Ривера”. Пръстът на съдбата, който в онзи период се движи от ДС, го посочва за преводач на гостуващия у нас финландски външен министър Каколайнен . Запознава се с дъщеря му и връзката им прераства в женитба. Това става повод Тилев да бъде вербуван и от Първо главно управление на ДС с агентурен псевдоним „Румянцев”. Младият доносник описва в отчетите си пред службите включително и личните си връзки с финландката, разказват погнусени свидетели от бившата ДС. Така „Румянцев” заминава като търговско аташе във Финландия, а по-късно започва работа в мощна фирма, произвеждаща съоръжения за разработка на рудници. Разузнавателните му мисии продължават зад граница, а с помощта на КГБ съветското икономическо министерство закупува машини от Финландия с посредничество на българския агент, въпреки, че по това време в СССР се произвеждат същите добивни съоръжения. С помощта на КГБ „Румянцев” се издига и до вицепрезидент на „Тампела”, а бурната му кариера е просто част от мероприятието на ДС-КГБ, категорични са бивши офицери от службите. Една от целите на операцията се оказва българският монарх в изгнание. Тилев „подава” ръка на Симеон Сакскобургготски и го назначава като съветник в „Тампела”, но реално това е формалният повод човекът на ДС да разработва царя, да донася за него на службите и да го контролира.

След „победилата” демокрация Атанас Тилев се завръща в родината като преуспяващ предприемач. Създава групировката ДАРУ, в която влизат над 15 фирми и финансови институции. Неусетно през 1995 г. се оказва мажоритарен собственик на БЗК. Във ръководствата на банката и фирмите му изобилства от бивши служители на ПГУ на ДС и номенклатурни кадри на БКП. Любопитно е, че сред съдружниците му се оказва и бившият шеф на НРС и червен активист, ген. Бриго Аспарухов. Съвсем по сценария групировката започва да изгражда и медийна империя – „Мега прес”, придобива и в-к „Континент”, контролира издания и журналисти.

В апогея на новото българско „предприемачество” се вписва и БЗК, която контролирано отпуска множество необезпечени кредити, като голяма част от тях са насочени към свързани лица и реално, вместо финансиране на печеливши бизнеси, 

банката се източва най-безогледно от собственика й

През 1996 г. БЗК, както и много други родни банки се оказва изтърбушена и тотално пробита с милиони загуби и практически невъзвръщаеми кредити. Така попада в списъка на още първите осем банки, които са обявени в несъстоятелност и фалирани по настояване на МВФ. По някаква случайност се оказва, че единият от одиторите на закъсалия трезор е днешният финансов герой – шефът на БНБ Иван Искров. Faktor.bg получи копия от ревизионния акт, изготвен и подписан от Искров, който се публикува за първи път. Този надзор, по необясними причини Искров не успя да наложи над банката на Цветан Василев.

За да се измъкне сух и богат от тежката ситуация, банкерът агент „Румянцев” първо прави опит да подари банката на СДС срещу 1 лев. Идеята се превръща в скандал, а след няколко часово заседание на Координационния съвет на сините Костов обявява, че отказват да приемат подаръка от своя съидейник и приятел. Задействан е втори вариант – Тилев продава мажоритарната си собственост на Добруджанска банка, притежавана от небезизвестния червен играч Красимир Михайлов, популярен и като човека на президента Първанов. Парите от продажбата обаче не влизат в БЗК, а се превеждат по сметки във фирми на Тилев, специално регистрирани за далаверата. Срещу Атанас Тилев е повдигнато обвинение, наложено му е и запрещение да напуска страната. Реално в източената банка се изпаряват парите на стотици държавни фирми и организации, на хиляди вложители. Примката около агент „Румянцев” се затяга, но като в приказка с щастлив край 

службите го спасяват от отговорност и правосъдие

„Човекът, който съдейства на един финансов престъпник да се измъкне от закона и да получи справедливост, е ген. Бриго Аспарухов, който през лятото на 1996 г. е все още шеф на националното разузнаване”, твърди пред Faktor.bg бившият разузнавач, шеф на пресцентъра на МС при правителството на Виденов и познавач на родното задкулисие Красимир Райдовски.

Той е категоричен, че Аспарухов се обажда през август лично по телефона на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев, моли го да свали запрещението над Тилев, като се мотивира, че е негов секретен сътрудник и му се налага спешно да пътува в чужбина.

„Шефът на разузнаването лично ескортира бизнес-съдружника си до ВИП-а на летище София, а когато Тилев попълва граничния си лист, който се изискваше по стария пропусквателен режим, Аспарухов го прибира в джоба си. Така екзекуторът на БЗК напуска държавната граница под чадъра на службите, без това да е регистирано. За това години по-късно, когато срещу него се водят дела, МВР продължава да твърди, че се намира в България”, посочва Райдовски.

Той е убеден, че генералът съвсем не е действал от патриотични подбуди, а е разпъвал чадър над агента, защото е бил в тесни финансови отношения с него – управлявал е холдинга му срещу тлъста сума, съдружник е в застрахователно дружество „Витоша”, както и във фирма, с която се опитват да източат Рилския манастир, без да се посвенят, че посягат на Света обител. Дъщерята на Аспарухов пък учи със стипендия от БЗК, пише в обвинителния акт срещу Тилев. В последствие се оказва, че покровителството над Атанас Тилев продължава с личното указание на ген. Аспарухов.

Прочистено и унищожено е и цялото досие на агент „Румянцев”

„Оказва се, че шефът на НРС Аспарухов рискува свободата си и авторитета на разузнаването, за да спаси своя приятел и работодател Тилев и то в нарушение на закона. Протоколът за унищожаването на делото на агент „Румянцев” не е подписван от офицерите, чиито имена са изписани на документа. Подписите им са положени от покойния С. Т. Тази фалшификация е нямало как да стане без знанието на Аспарухов. Именно заради унищожените архивни документи срещу него има обвинителен акт, но делото се размотава по съда години наред благодарение на прокуратурата. Делото е в съдебна фаза и генералът трябва да влезе в зала като обвиняем, но отново е иззето от прокуратурата и не вижда бял свят. Аспарухов се ползва от депутатския си имунитет, предоставен му от БСП и в крайна сметка всичко отива на боклука. След това в продължение на години Аспарухов обикаля студиа и редакции и раздава рецепти за морал и професионализъм, бори се със задкулисието като бик с червен байрак, казва иронично Райдовски.

Въпреки, че се изплъзва от България сух, наказателното дело срещу Атанас Тилев продържава да се води задочно. Тук обаче очакваната справедливост се сблъсква със скандален герой на Темида – съдия Мирослава Тодорова.

Делото срещу Тилев е за източването на 543 500 млн. лв. от Банка за земеделски кредит.

Прокуратурата му повдига обвинение за умишлена безстопанственост, извършена в периода от 10 април 1995 г. до 17 ноември 1995 г. През през май 2005 г. прокуратурата внася обвинителния акт в Софийския градски съд, а делото е разпределено на съдия Тодорова, която две години го разглежда и през 2007 г. оправдава напълно Тилев. Тодорова обаче явно се загубва във времето и пространството и пише мотивите си към скандалната оправдателна присъда в продължение на 5 г. Изготвя ги едва през 2012 г. и делото стига до Софийския апелативен съд след протест на прокуратурата. Обвинението настоява оправдателната присъда да се отменени и Тилев да бъде осъден условно.

Апелативните съдии насрочват заседание за 3 януари 2013 г., но тогава изневиделица става ясно, че е изтекъл давностният срок. Прокурорът не възразява, тъй като няма законово основание да го направи.

Съдебният състав с председател Иво Вапцаров пише в решението си, че за престъпление безстопанственост абсолютната давност е 15 г. "От довършването на престъплението през ноември 1995 г. до 17 ноември 2010 г. са изминали 15 години и е налице предпоставка за прекратяване на неприключеното наказателно производство поради изтекла давност", заключават магистратите. Така съвсем случайно, с необяснимата мудност на Темида агент „Румянцев” излиза чист и целият в бяло от аферата БЗК.

Делото за източването на банката става третото прекратено по давност заради бавени с години от съдия Тодорова мотиви. По същия начин отпадна и процес за отвличане, изнасилване на деца и изнудване, тъй като Тодорова е писала мотиви към присъдата 5 години и половина. Именно заради тази „небрежност”

ВСС уволни съдия Мирослава Тодорова

на 12 юли 2012 г. за системно неспазване на сроковете за написване на делата. Преди това тя заведе дело за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който публично я обвини във връзки с мафията, именно заради тези необосновани протакания на делата. Цветанов обаче бе оправдан.

„Постъпката на съдия Тодорова буди недоумение, тя е известна като голям професионалист, бивш председател на Съюза на съдиите в България. Реално това е второто спасяване на Тилев от независимите български институции. Не може да се каже, че съдия Тодорова е допуснала това от лошо познаване на материята. Но в същото време добри юристи нямат обяснение за странното и поведение, а и тя не е дала обяснение, и никой не я пита. Може би все пак Цветанов е имал някаква информация, която би обяснила поведението й”, коментира Райдовски.

Независимо от интерпретациите сега, в следствие на действия на отговорни държавни фактори, които претендират да са топ професионалисти, едно престъпление е покрито, стотици милиони потъват в частни джобове, поставя се началото на порочни практики в съда и службите, които са "пример за подражание" и сега.

За това провалът на КТБ е зловещо дежавю, което ни връща към аферата БЗК.

ДС, КГБ, СССР и Русия изплуват и зад двете банките. Собствениците им Тилев и Цветан Василев са оплетени със службите.(Неофициално се твърди, че Цветан Василев, който не е обявен официално за принадлежност към ДС, е свързан с нея, а друг известен генерал му е бил водещ офицер, б.р.). И двете банки се крепят на парите от държавни дружества, развиват империя от собствени фирми, които се финансират с необезпечени кредити, раздадени на свързани лица. Изграждането на медийни империи за влияние е приоритет за Тилев и за Василев. И двамата играчи ползват охотно

политическо покровителство и се опитват да бъдат кукловоди в държавата

Тайните служби, проспали източването на БЗК, изпускат контролирано обвинения за престъпления Тилев да напусне държавната граница. 19 години по-късно ДАНС и разузнаването остават слепи за пирамидата КТБ, оставят Цветан Василев да се изнесе зад граница, прехвърляйки на свои фирми в последния момент милиони.

Вероятно до часове БНБ ще обяви фалита на КТБ. Вложителите ще пият по една студен вода, държавата ще понесе милиарди загуби, а при съществуващата днес правосъдна система Цветан Василев и компания едва ли ще бъдат застигнати от справедлива присъда.

За сега куршумите се оказват по-бързи и ефикасни за банкерите от Темида. Тази справедливост вече застигна Емил Кюлев, Илия Павлов...Заради пробитите институции дефицитът на справедливост може да погълне самоубийствено цялата държава. Банковите фалити у нас не се приемат като драма, а като фарс, а в българите остава единствено усещането за отвращение към държавата и безнаказаност.

Вижте в прикачените файлове автентични документи за аферата БЗК:

1. Ревизионен доклад на Банковия надзор за затварянето на БЗК, подписан от Иван Искров.

2. Решение на БНБ, с което иска обявяването на БЗК в несъстоятелност, поради лоша ликвидност и капиталова адекватност.

3. Искане на БНБ до съда за обявяването на БЗК в несъстоятелност и прекратяване на дейност.

4. Постановление на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност от Атанас Тилев.

5. Протокол от годишното събрание на „Дару кар”, проведено на 18, 07,1997 г., на което ген. Аспарух е избран за председател на Съвета на директорите. Решение на Софийски градски съд за вписване на Аспарухов в регистрите на фирмено отделение.

6. Предложение на НРС за заличаване и унищожаване на архивните материали за агент „Румянцев”.

7. Обвинителен акт на Военна прокуратура срещу ген. Аспарухов за унищоженото дело.

Прикачени файлове: 1_ISKROV_SGS.pdf (Изтегли) 2_BNB_Reshenie_BZK.pdf (Изтегли) 3_BNB_SGS_BZK.pdf (Изтегли)4_Tilev_Gr.Prokyratyra.pdf (Изтегли) 5_BRIGO_BZK.pdf (Изтегли) 6_BRIGO_RYMYANCEV.pdf(Изтегли) 7_OBVINENIE_BRIGO.pdf (Изтегли)   4_Tilev_Gr.Prokyratyra.pdf (Изтегли) 5_BRIGO_BZK.pdf (Изтегли) 6_BRIGO_RYMYANCEV.pdf(Изтегли) 7_OBVINENIE_BRIGO.pdf (Изтегли)
1_ISKROV_SGS.pdf (И
зтегли)
 2_BNB_Reshenie_BZK.pdf (Изтегли) 3_BNB_SGS_BZK.pdf (Изтегли)4_Tilev_Gr.Prokyratyra.pdf (Изтегли) 5_BRIGO_BZK.pdf (Изтегли) 6_BRIGO_RYMYANCEV.pdf(Изтегли) 7_OBVINENIE_BRIGO.pdf (Изтегли)  


 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3171679
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1586
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031