Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2020 09:53 - Незаконни уволнения във ВиК Сливен от Рашев за да се обкръжи с ГЕРБаджии?
Автор: jivko1128 Категория: Политика   
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.05.2020 15:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ДО  Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България

ЗА Незаконни уволнения във ВиК Сливен от Рашев за да се обкръжи с ГЕРБаджии?


image
                                                    
Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 386

гр. София 20.05.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 753 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника управителя  Севдалин  Рашев на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД гр. Сливен, чрез адв.
Станислав Рафаилов срещу решение № 210/21.11.2019 г. по гр.дело № 536/2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 959/23.08.2019 г. по гр.дело № 2269/2019 г. на Сливенския районен съд, с което са уважени предявени от Мария Михайлова Георгиева срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 3545.84 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.04.2019 г. до 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението е формулиран въпроса: при изтичане на срока за трудоустрояването по издадено предписание за трудоустрояване, необходимо ли е ново решение /предписание на компетентния орган по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване, за да продължи трудоустрояването или същото се счита продължено само по силата на решението на ТЕЛК за определяне процент неработоспособност, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 1409/12.08.2002 г. по гр.дело № 1746/2001 г. на ВКС, III г.о., което не е приложено към изложението.
Ответницата по касационната жалба
Мария Михайлова Георгиева, чрез адв. Янчо Христозов в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 КТ.
С обжалваното решение от 21.11.2019 г. по гр.дело № 536/2019 г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение № 959/23.08.2019 г. по гр.д. № 2269/2019 г. на РС – Сливен, с което е признато на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ уволнението на
Мария Михайлова Георгиева за незаконно и е отменена Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя Севдалин  Рашев „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, за прекратяване трудовия договор на ищцата на основание чл. 325, т. 6 от КТ, като незаконосъобразно и е възстановена на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ на длъжността „Отчетник – приемчик водомери“ във „В и К - Сливен“. Със същото решение на основание чл. 344 ал.1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 3545,84 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.04.2019 г. до 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска да окончателното изплащане на сумата, и е осъдено дружеството да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и да заплати следващите се държавни такси.
Съдът е приел, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК е препратил към нея.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 8/07.04.2008 г., когато ищцата е назначена на длъжността „инкасатор“ в ответното дружество. С допълнително споразумение от 15.10.2015 г. към трудовия договор от 07.04.2008 г. ищцата е преназначена на длъжност“отчетник-водомери“, съответно с допълнително споразумение от 15.04.2016 г. е преназначена на длъжност „отчетник-приемчик водомери“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на ответното дружество на основание чл.325,ал.1,т.6 КТ, считано от 02.04.2019 г.
Районният съд е приел, че с ЕР на ТЕЛК № 4853/13.10.2015 г. ищцата е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21%.С ЕР на ТЕЛК № 1720/02.04.2018 г. ищцата е трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21%, а с ЕР на ТЕЛК № 5331/20.11.2018 г. ищцата е трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 20%, като срокът на трудоустрояването й е три години.
Прието е за установено от приложения по делото писмен отговор на председателя на Националния синдикат „Защита“, че същият не е дал предварително съгласие по чл.333,ал.3 КТ за дисциплинарното уволнение на ищцата, която е член на синдикалното ръководство в предприятието. Прието е също от приложеното уведомление на Националния синдикат „Защита“ до управителя на ответното дружество, че ищцата е председател на синдикалната секция на синдиката.
Районният съд е приел въз основа на приложено по делото допълнително споразумение от 02.04.2019 г. по трудов договор № 35/20.11.2014 г., че Диана Динева Стоянова
                                                                е била преназначена на основание чл.119 КТ на длъжност „отчетник-приемчик водомери“. На заседание, проведено на 28.01.2019 г. на Комисия по трудоустрояване при ответника е определена една длъжност „отчетник-приемчик водомери“ за заемане от трудоустроено лице. Възприети са показанията на свидетелката С.-колежка на ищцата, синдикален член на синдикат „Защита“, секретар и заместник председател на синдикалната секция в дружеството, според които е налице конфликт на интереси между ръководството на предприятието и техния синдикат, което се стремяло да ограничава неговата дейност и в КТД техният синдикат не бил посочен като страна. В качеството на председател на синдикалната секция ищцата влизала в конфликт с ръководството на предприятието, че имало натиск от страна на ръководството на предприятието по отношение на членовете и лидерите на този синдикат и на нея включително й били образувани дисциплинарни производства. Било образувано и дисциплинарно производство срещу ищцата и било търсено съгласие от ръководството на синдиката за дисциплинарното й уволнение. Според свидетелката уволнението на ищцата е свързано с нейната дейност като синдикален лидер. Възприето е заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която служителката, която е била назначена на мястото на ищцата Диана Стоянова е било препоръчително да бъде трудоустроена на същото работно място при облекчени условия, съгласно указанията за противопоказните условия на труд, изброени в т.15 от ЕР № 2602/29.05.2018 г. Длъжността, която е заемала ищцата преди уволнението е била подходяща за нея и е била подходяща, и за назначената на нейно място служителка. Предложената от работодателя на ищцата длъжност „чистач“ не е била съобразена с оценката на риска на длъжността и с противопоказанията, посочени в т.15 от ЕР № 5331/20.11.2018 г. и не била подходяща за нея, съобразно с нейното здравословно състояние и общите характеристики за длъжността.
От правна страна въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, на основание чл. 325, т. 6 КТ, когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме. Посочил е, че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение може законосъобразно да се приложи при наличие на длъжност по щата, която по реда на чл. 315 ал. 1 КТ е определена за заемане от бременна жена или от трудоустроен, длъжността се заема от работник или служител, който не е от тези категории, и при наличие на работник или служител от същото предприятие, който в резултат на трудоустрояването му трябва да бъде преместен на същата длъжност, че в този случай, работодателят е в правото си да освободи работника или служителя, на основание чл. 325, т. 6 КТ. Прието е, че при сключване на трудовия договор с ищцата за съответната длъжност, тази длъжност не е била определена по съответния ред за заемане от трудоустроено лице, а определянето на същата длъжност за заемане от трудоустроено лице е станало впоследствие, в хода на трудовото правоотношение между страните. Според съда налице е хипотезата на § 1 ДР на Наредбата за трудоустрояване. В този случай, работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя друга работа, ако има свободна длъжност, подходяща за неговата професионална квалификация, и която той се съгласи да приеме. Прието е, че при неизпълнение на посочените изисквания, прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 6 КТ, е незаконно. Съдът е приел, че основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Позовал се е на чл.1 от Наредбата за трудоустрояване, според който предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец, а ЛКК - до 6 месеца. Този срок може да бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща наТЕЛК, която се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването. Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа.
Формиран е извод, че единственото разграничение, което посочената разпоредба прави с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се произнася по работоспособността, за работното място и трудоустрояването. Прието е, че при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайна намалена работоспособност или без определен процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване. Изведен е извод, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, не следва да се приеме, че лицето не е трудоустроено.
Прието е, че комисията по трудоустрояване в дружеството, на заседанието проведено на 28.01.2019 г. е определила една длъжност "отчетник-приемчик водомери" за заемане от трудоустроено лице. Прието е също, че ищцата за първи път е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. Със следващите ЕР на ТЕЛК тя е била преосвидетелствана. Според съда, когато при преосвидетелстване здравният орган продължава срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото заключение – новия срок, отпадането или появата на нови заболявания, промяната на степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения нов срок. С оглед на това е възприет изводът на районния съд, че ищцата е била трудоустроено лице.
Преценен е за правилен извода на районния съд за наличие на хипотезата на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване. Прието е, че работодателят управител Севдалин  Рашев
не е предложил подходяща работа с оглед на здравословното състояние на ищцата Георгиева – обстоятелство, установено от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Въззивният съд е приел, че в случая е налице злоупотреба с права.
Приел е, че съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК, че в случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, че срокът за него е предявяването на исковата молба и в случая този срок е спазен, тъй като такива доводи са наведени в исковата молба.
Прието е, че злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Прието е, че едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; че е важно дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност, допустимо, възможно само по себе си правно действие, е използвана целенасочено.
Преценен е за обоснован изводът на районния съд, че извършеното уволнение на посоченото основание е продиктувано единствено от целта на работодателя да бъде уволнена ищцата без да е необходимо предварително съгласие по чл. 333 от КТ от ръководството на синдиката, чийто лидер на синдикална секция е тя. Прието е за установено от събраните по делото доказателства - свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Стела Станчева, че се упражнява натиск от работодателя по отношение на синдикалните дейци на националния синдикат "Защита" и се образуват срещу тях дисциплинарни производства, както и че дисциплинарно производство е била образувано и срещу ищцата, което не е довело до уволнението й, тъй като не е била дадено съгласие от ръководството на синдиката. Посочил е, че е безспорно, че служителката, която е била назначена на мястото на въззиваемата е трудоустроено лице с 80 % трайно намалена неработоспособност, което е установено с ЕР № 2602 от 29.05.2018 г., че в решението изрично е отбелязано, че заеманата от нея длъжност "отчетник измервателни уреди" не е противопоказана за нейните заболявания, при спазване на противопоказните условия и, че в този смисъл е становището на Службата по трудова медицина. Формиран е извод, че другото трудоустроено лице, което е било назначено на мястото на ищцата е било възможно да бъде трудоустроено на заеманата от него длъжност, при облекчени условия на труд и не се е налагало да бъде преназначено на друга подходяща длъжност. Според съда единственият логичен извод, който може да се направи, е че всички действия на работодателя, правомерни по своя характер, са били насочени към заобикаляне на специалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с която се ползват всички синдикални лидери.
При тези съображения е изведен извод, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. Първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 КТ са уважени е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Като взема предвид разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и практиката на ВКС, обективирана в т.2 от т. решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК съдът приема, че основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Под практика на ВКС следва да се разбира решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. За да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателят е цитирал решение № 1409/12.08.2002 г. по гр.дело № 1746/2001 г. на ВКС, III г.о., което не е приложил към изложението. Решението е постановено по реда на ГПК/отменен/ и поради това е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и не представляват правни въпроси. Тези доводи съдът следва да преценява, само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя Севдалин  Рашев
„Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, чрез адв. Станислав Рафаилов.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 210/21.11.2019 г., постановено по гр.дело № 536/2019 г. на Сливенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8181/27.12.2019 г., подадена от ответника управител Севдалин  Рашев на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул."Шести септември" №27, чрез адв.
Станислав Рафаилов.
Осъжда „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул."Шести септември" № 27 да заплати на
Мария Михайлова Георгиева, с постоянен адрес гр. Сливен, [улица] сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.


Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       
210

 

гр. Сливен, 21.11.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  536 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е решение № 959/23.08.2019 г. по гр.д. № 2269/2019 г. на РС – Сливен, с което е признато на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ уволнението на Мария Михайлова Георгиева ЕГН:63XXXXX, за незаконно и е отменена Заповед № 5/01.04.2019 г. на управителя на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес ***, за уволнение на основание чл. 325 т. 6 от КТ, като незаконосъобразно и е възстановена на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ ищцата на длъжността „Отчетник – приемчик водомери“ във „В и К - Сливен“. Със същото решение на основание чл. 344  ал.1 т. 3 от КТ  вр. чл. 225 от КТ ответното дружество е било осъдено да заплати на ищцата сумата от 3545,84 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.04.2019 г. до 02.08.2019 г. ведно със законната лихва от предявяването на иска да окончателното изплащане на сумата и е осъдено дружеството да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и да заплати следващите се държавни такси.

Против това решение е подадена въззивна жалба от процесуалния представител на „ВиК – Сливен“, с която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. На първо място се излагат съображения, че приетото от съда е необосновано, тъй като към момента на издаване на заповедта ищцата не е имала качествата на трудоустроено лице и като е приел обратното съдът е допуснал необоснованост, тъй като тези изводи не се подкрепят от събраните доказателства. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. В обобщение се сочи, че липсва издадено от компетентния, съгласно чл. 1 ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване, орган предписание за трудоустрояване. Така, след като ищцата е заемала длъжност определена по съответния ред за трудоустрояване и не е трудоустроено лице, по силата на чл. 325 ал. 1 т. 6 от КТ тя трябва да отстъпи в случай, че се яви кандидат за тази длъжност, който е трудоустроен и  има право да я заема на това основание. Така действията на работодателя са законосъобразни. Освен това на ищцата е предложена друга длъжност, която тя не се е съгласила да заеме. На второ място се сочи, че тъй като съдът не е бил убеден в извода си относно факта, че ищцата е трудоустроено лице е разгледал хипотеза, при която тя не е такова лице и е намерил, че работодателят не е спазил точно параграф 1 от ДР на НТ. Тази част обаче на изводите е неправилна и вътрешно противоречива. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. На следващо място, се оборва извода на съда, че ищцата е доказала мотивите за извършеното уволнение, които са били продиктувани единствено от целта на работодателя да я уволни и то без да е необходимо предварително съгласие по чл. 333 от КТ от ръководството на синдиката. Оборват се депозираните в тази насока свидетелски показания, като се твърди, че такива мотиви не са ръководели работодателя. В обобщение се сочи, че в случая нито ищцата е трудоустроено лице, нито е налице нарушение на параграф 1 от ДР на НТ, нито пък е доказано твърдяното заобикаляне на разпоредбата на чл. 333 ал. 3 от КТ. Затова първоинстанционното решение е неправилно и се иска то да бъде отменено изцяло, като се постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.  

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, с който се иска да бъде оставено в сила решението, като правилно, законосъобразно и обосновано. Изводите на районния съд от фактическа и правна страна напълно съответстват на събраните по делото доказателства. На първо място се сочи, че е процесуално недопустим, а и по същество неоснователен нововъведения с жалбата пред въззивната инстанция довод, че експертно решение № 4853-170/13.10.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ и експертно решение № 5331-156/20.11.2018 г. на ТЕЛК за трудоустрояването на ищцата са издадени от некомпетентен здравен орган. Възразява се за това, че този довод е недопустим с оглед настъпилата преклузия, а на следващо място е и неоснователен и неверен. Относно статута на трудоустроен по смисъла на КТ само ТЕЛК и НЕЛК са единствените компетентни органи, които по закон са оправомощени да вземат експертно решение за признаване на статут на трудоустроен и които органи имат право да издават предписание за или на изменение на противопоказните условия за полагане на труд от лицето. Районният съд правилно е приел, че ищцата има статут на трудоустроен по смисъла на КТ. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. На второ място се излагат контрааргументи опровергаващи твърденията във въззивната жалба по приложимостта на параграф 1 от ДР на НТ. На последно място се сочи, че в случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин е доказано, че уволнението на ищцата е и типичен случай на злоупотреба с право по смисъла на КТ от страна на управителя на дружеството. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза и в обобщение се иска решението да бъде оставено в сила, като се претендират и разноски.

В жалбата и в отговора не са направени доказателствени искания за пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че уволнението е незаконно на три отделни основания. На първо място съдът е приел, че ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е притежавала качеството "трудоустроено лице" и е заемала длъжност, която не се доказало да е била определена от работодателя за заемане от трудоустроени лица, към момента на възникване на трудовото правоотношение с ищцата. Така не била осъществена първата предпоставка от фактическия състав на основанието по чл. 325, т. 6 КТ, а именно длъжността определена за трудоустроено лице да бъде заета от лице, което не е било трудоустроено. От доказателствата по делото е безспорно, че с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. въззиваемата - ищца е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21 %. След това с ЕР на ТЕЛК № 1720 от 02.04.2018 г. е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 21 %., а с ЕР на ТЕЛК № 5331 от 20.11.2018 г. е била трудоустроена с определен процент на трайно намалена неработоспособност 20 %, като срокът на трудоустрояването й е три години, но е била насочена към ЛКК за да извърши преценка за необходимостта от подходящо трудоустрояване..

 Както е прието в константната съдебна практика трудовото правоотношение между страните се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, на основание чл. 325, т. 6 КТ, когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение може законосъобразно да се приложи при наличие на длъжност по щата, която по реда на чл. 315 ал. 1 КТ  е определена за заемане от бременна жена или от трудоустроен, длъжността се заема от работник или служител, който не е от тези категории, и при наличие на работник или служител от същото предприятие, който в резултат на трудоустрояването му трябва да бъде преместен на същата длъжност. В този случай, работодателят е в правото си да освободи работника или служителя, на основание чл. 325, т. 6 КТ.

При сключване на договора с въззиваемата за съответната длъжност, тази длъжност не е била определена по съответния ред за заемане от трудоустроено лице, а определянето на същата длъжност за заемане от трудоустроено лице е станало впоследствие, в хода на трудовото правоотношение между страните. Налице е хипотезата на § 1 ДР на Наредбата за трудоустрояване. В този случай, работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя друга работа, ако има свободна длъжност, подходяща за неговата професионална квалификация, и която той се съгласи да приеме. При неизпълнение на посочените изисквания, прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 324, т. 6 КТ, е незаконно.

Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Съгласно чл.1 от Наредбата за трудоустрояване предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец, а ЛКК - до 6 месеца. Този срок може да бъде продължаван от ЛКК след контролен преглед, като на всеки 2 години подлежащият на трудоустрояване работник или служител се изпраща на ТЕЛК, която се произнася по работоспособността му. Ако лицето не е възстановило работоспособността си и не е с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се връща на ЛКК за продължаване на трудоустрояването. Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа

Следователно единственото разграничение, което посочената разпоредба прави с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се произнася по работоспособността, за работното място и трудоустрояването. При лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайна намалена работоспособност или без определен процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване. Поради това когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, не следва да се приеме, че лицето не е трудоустроено.

Комисията по трудоустрояване в дружеството, на заседанието проведено на 28.01.2019 г. е определила една длъжност "отчетник-приемчик водомери" за заемане от трудоустроено лице. Въззивницата за първи път е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 4853 от 13.10.2015 г. Със следващите ЕР на ТЕЛК тя е била преосвидетелствана. Когато при преосвидетелстване здравният орган продължава срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото заключение – новия срок, отпадането или появата нови заболявания, промяната на степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения нов срок. Така изводът на районния съд, че въззиваемата – ищца е била трудоустроено лице се споделя от настоящата инстанция и жалбата в тази част е неоснователна.

Правилно и обосновано е приетото от съд, че е налице хипотезата на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване. Работодателят не е предложил подходяща работа с оглед на здравословното състояние на въззиваемата, което е установено от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

На последно място, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, е налице злоупотреба с права.

Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. В случая този срок е спазен, тъй като такива доводи са наведени в исковата молба.

Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност, допустимо, възможно само по себе си правно действие, е използвана целенасочено. / в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о./

Напълно обосновано е приетото от районния съд, че извършеното уволнение на посоченото основание е продиктувано единствено от целта на работодателя да бъде уволнена въззиваемата- ищца без да е необходимо предварително съгласие по чл. 333 от КТ от ръководството на синдиката, чийто лидер на синдикална секция се явява тя. По делото са събрани доказателства - свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Станчева, от които се установява, че се упражнява натиск от работодателя по отношение на синдикалните дейци на националния синдикат "Защита" и се образуват срещу тях дисциплинарни производства, както и че дисциплинарно производство е била образувано и срещу ищцата, което не е довело до уволнението й, тъй като не е била дадено съгласие от ръководството на синдиката. От друга страна е безспорно,че служителката, която е била назначена на мястото на въззиваемата е трудоустроено лице с 80 % трайно намалена неработоспособност, което е установено с ЕР № 2602 от 29.05.2018 г. В решението изрично е отбелязано, че заеманата от нея длъжност "отчетник измервателни уреди" не е противопоказана за нейните заболявания при спазване на противопоказните условия и в този смисъл е становището на Службата по трудова медицина. От тези доказателства може да се направи извода, че другото трудоустроено лице, което е било назначено на мястото на ищцата е било възможно да бъде трудоустроено на заеманата от него длъжност при облекчени условия на труд и не се е налагало да бъде преназначено на друга подходяща длъжност. Така единственият логичен извод, който може да се направи, е че всички действия на работодателя, правомерни по своя характер, са били насочени към заобикаляне на специалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с която се ползват всички синдикални лидери.

В обобщение – предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени, а подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 959/23.08.2019 г. по гр.д. № 2269/2019 г. на Районен съд – Сливен.   Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jivko1128
Категория: Политика
Прочетен: 3173909
Постинги: 1691
Коментари: 835
Гласове: 1587
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031