Анализ на съвременната цивилизация.
Феноменът криза.

      България преживява най-острата си и дълбока национална катастрофа в цялата си хилядолетна история.  Тя е локална проява и проекция на световната криза.
     Какво разбираме под криза?Кризата е духовен, природен и технологичен феномен,  при който се наблюдава срив в адаптационните възможности на дадена система - индивид, общност, с два възможни за нея изхода:фатален(окончателен) и позитивен, който е свързан с релевантен нов тип организационна структура.  Кризите могат да бъдат: финансови, технологични, социални, политически, икономически, екологични, военни, духовни, кризи в културата, науката(криза на научната парадигма), на болестите и др.  
     Кризите не могат да се управляват със"закони за управление на кризи" поради спецификата на явлението криза.  Тази общност, организация, партия или правителство,  на която ще й се наложи да управлява криза, ще трябва да разполага със значителен финансов, технологичен и интелектуален потенциал и средства.
     Периодът на криза, в която е светът като цяло и България в частен случай изисква сериозно, задълбочено и всестранно критично преосмисляне и преоценка на ценностите, интересите, подходите, целите и т. н.  с цел да се възстановят(стари или отхвърлени) или създадат(нови) стойности, идеали и т. н. ,  и от друга страна,  да се излезе от досегашните схеми на поведение,  на светоусещане,  на ценностни критерии и представи за живота.
     В настоящата книга ще разгледам основните кризи в България, ще акцентирам и върху техните параметри - дълбочина, мащаб и как те се отразяват върху отделния човек и обществото като цяло.  Необходимо е да се направи подробен анализ на икономическото и политическото състояние на страната, социално-психологическия климат в обществото и обществената ценностна система;да се анализира обстойно състоянието,  в което се намира българският народ във всички плоскости и аспекти на съществуване и битие.
    Живеем в многопластово, поливалентно общество,  в период на труден преход, който преживяваме като криза.  Тежкото положение, в което е днес българският народ, достигайки нивото на физическото оцеляване на пръв поглед е отрицателно явление.  Положителната му страна е процеса на осмисляне на настоящето време и българската история до днес - без самозаблуди и смекчаване на констатациите.  Осмисляне не само на цикличността на историческото развитие, но и осмисляне на себе си  и своите възможности и способности, осъзнаване на своята индивидуалност и реализация в социално значими ценности.
      Без да предявявам претенции за изчерпаемост и всеобхватност на предложения анализ следва да се гледа като на едно намерение за определяне на собствената позиция на проблема за живота в България и сегашната социална ситуация. Скромен опит, разбира се, който носи белега на дискусионност.