Сигурно малко от Вас знаят, но първата болница по акушеро-гинекология у нас е основана в град Сливен през 2000г. от д-р Йордан Дяков. С неговия син Валентин Дяков се запознах през есента на 2011г., когато той ми разказа своята история и се запознах с документите и делата, които той е неговият баща са водили. Много преди откровенията на н.в. френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и случая „Белведере“ от 2015г., това е класическа схема за обсебване на чужд бизнес, в който съд и прокуратура са част от самата нея. В това се убедих, след като се запознах с несправедливите и нелогични съдебните актове през годините, с мудността и пълната апатия на прокуратура.

Това е един от случаите, породили у мен силно чувство на гняв от моята безпомощност да помогна. За историята разказвам по-долу, като Ви предоставям част от своя сигнал до Окръжна прокуратура Сливен.

ДО

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СЛИВЕН

С И Г Н А Л

От *******, адвокат към Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес – гр.****, пл.”****” №*, ет.*, офис **, тел. ****, пълномощник на ****** **** с ЕГН *****, с л.к.№******, изд. на *** г. от МВР-****, с адрес за призоваване гр.*****, кв.”****”, ул.”***” №*.

Срещу: 1. ******** с ЕГН ****** и

2. ********, нотариус с рег.№*** по описа на НК, с район на дейтсвие ***. / с отнети права/.

Относно: Извършени престъпления от общ характер.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ПРОКУРОР,

През 2000 г. доверителят ми В.Д. заедно със своя баща д-р Й.Т.Д., действащ като ЕТ „Д-р Й. Д.” учредяват „Специализирана акушеро-гинекологична болница Св.Св. Константин и Елена” ООД. Дружеството е вписано с решение №1561/24.07.2000 г. по ф.д.786/2000 г. при Окръжен съд гр. Сливен с капитал от 5000 лв., разпределен на 500 дяла по 250 на всеки съдружник. За управител на дружеството е назначен д-р Й. Д.. /вж. приложения 2-3/.

Година по-късно с Решение №1303/14.08.2001 г. на ОССл., като съдружник в дружеството е приет И.А.М. с ЕГН ****** който закупува от ЕТ „Д-р Й.Д.” 200 дружествени дяла. След този момент разпределението на дружествените дялове между тримата съдружници е както следва: ЕТ „Д-р Й.Д.” – 50 дяла; В. Д. – 250 дяла и И.А.М. – 200 дяла./вж. пр.4-6/.

На 10.09.2001 г. съпрузите д-р Й. Д. и Е. К. Д. прехвърлят в собственост на учреденото дружество масивна двуетажна сграда за акушеро-гинекологична болница, построена в общински урегулиран поземлен имот №I, В, кв.2.В, гр. Сливен, на бул.”И.ш.”, със застроена площ от 266.80 кв.м. /вж. пр.7 /

В средата на 2002 г. И.А.М. заявява пред доверителя ми и пред неговия баща, че притежава мажоритарен дял в дружеството. След направена справка в търговския регистър В.Й.Д. и баща му д-р Й.Д. с учудване установяват, че действително с договор от 13.12.2001г. /вж. пр.8 и 9/ първият от тях е продал на новия съдружник още 175 дяла от капитала на дружеството, с което Мустафов придобива общо 375 дяла.. Следва да се отбележи, че доверителят ми никога не е прехвърлял част от своите дялове на И.А.М., поради което този договор е оспорен пред Районен съд Сливен. Образувано е гр.д. №2507/2002г. по описа на съда с иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК; чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.472 във вр. с чл.474, ал.4 от ГПК /отм./ във вр. с чл.129, ал.2 от ТЗ за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на 175 дружествени дяла. Първоинстанционният съд отхвърля иска като неоснователен и недоказан /вж. пр.10/. След обжалване, обаче Окръжен съд Сливен с решение по гр.д. 612/2004 г. признава за установено по отношение на И.А.М., че подписът за „продавач” на договора от 13.12.2001г. за продажба на 175 дружествени дяла от капитала на САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ООД на стойност 1 750 лв. не е положен от В.Д., с което договорът е обявен за нищожен, поради липса на съгласие. С решение 211/16.03.2007г. по гр.д. № 1312/2005г., ВКС /вж. пр.11/ потвърждава решението на ОССл. и досежно договора установява, че: „ категоричността в заключенията на вещите лица е обяснена с обстоятелството, че е извършено микроскопско изследване на подписа, в резултат на което са установени признаци на имитация – нарушаване на координацията и намаляване на темп. Вещите лица не са основали заключението си на наличието на точки на забавяне, но според експертите основната разлика е в размера на движенията, както по хоризонталата, така и по вертикала, както и в липсата след сравнителните образци на подпис с аналогична амплитуда на движенията. Тези изводи били поддържани от вещтие лица от единичната, първа, трета и мнозинството на втората тричленна експертиза. Само едно от вещите лица е изразило становище, че подписът е положен от Д., с отдаване на различията на многовариантността при полагане на подписа.”

Решението на ВКС е постановено обаче към момент, когато дружеството е обявено в несъстоятелност и заличено. Факторът време ще се окаже съществен и ще надделее над справедливостта.

Ето в подробности как става това.

Още с подаване на исковата молба за обявяване на договора за продажба на дялове за нищожен /гр.д. №2507/2002г. РССл./, доверителят ми е поискал да обезпечи предявения иск чрез спиране на всякакви вписвания по партидата на дружеството. Това е провокирано от силно изострените отношения между съдружниците и вероятността мнимият мажоритарен собственик И.А.М. да се разпореди с наличното имущество на дружеството. С определение 933/10.12.2002г. РССл. /вж. пр. 12/ допуска обезпечение на предявения иск, за което е издаден изпълнителен лист от 13.12.2002г. /пр.13/ След обжалване, с Определение №38 от 31.01.2003г. по ч.гр.д. № 87/2003г., ОССл. отменя определението и обезсилва издадената обезпечителна заповед. /вж.пр.13/.

Заплашен от установяване на истината около придобиване на дружествените дялове И.А.М. предприема следните контрадействия.

На 02.07.2002 г. с Решение 965/02.07.2002г. на ОССл. по партидата на дружеството е вписан като втори управител д-р Иван Димов Вълканов. Наред с това е взето решение съуправителите да не сключват сделки и договори за над 2000 лв. / вж. пр.16/.

На 29.11.2002 г. мажоритарният собственик освобождава от качеството му на управител д-р Й.Д., а на негово място назначава д-р Йордан Костадинов Костадинов. Освободеният управител подава искова молба за отмяна на решението на общото събрание с правно основание чл.74 във вр. с чл.139, ал.1 от ТЗ, по която е образувано т.д. 712/2002 по описа на ОССл. След направено изрично искане с Определение от 13.12.2002г. ОССл. е наложил забрана на вписванията по партидата на дружеството. В последствие същата е отменено от Апелативен съд Бургас.

Предвид опасността от отчуждаване на имота са направени и няколко безуспешни опита за налагане на възбрана върху болничната сграда, за което свидетелстват Определение № 33/01.04.2003 г. и Определение от 08.08.2003 г. на ОССл. Въпреки това, с Решение №1394/08.08.2003 г. ОССл /вж. пр.18/ вписва промените и освобождаването на д-р Й.Д. като управител. Срещу Решение №1394/08.08.2003 г. на ОССл. също е образувано дело с правно основание чл.421, ал.2 във вр. с чл.80, ал.1, вр. с чл.498 от ГПК /отм./, по което отново се правят искания за налагане на обезпечителни мерки.

На 16.05.2003г. е проведено ново Общо събрание на дружеството, на което единствено присъстващият И.А.М. взема решение и изключва съдружниците В. Д. и д-р Й.Д.. Основанието е, че двамата действат против интересите на дружеството /чл.126, ал.3 от ТЗ/. Дяловете на изключените съдружници са поети от И.А.М., който става едноличен собственик на капитала и ООД преминава в ЕООД. Решението за изключване на съдружниците е вписано в ТР на 23.10. 2003г. /вж. пр.20/ и отново е оспорено, като наред с него за пореден път е поискано спиране вписването на промени в търговския регистър до приключване на основното производство /гр.д. №2507/2002г. на РССл. /

Направен е също нов опит за налагане на възбрана и по основното гр.д.2507/2002 г. по описа на Районен съд Сливен, но с Определение №967/17.09.2003 г. на съда искането е отхвърлено. /вж. пр.14/

Непрестанните опити на изключените съдружници да възстановят имуществените си права върху недвижимия имот и дружеството провокират И.А.М. да предприеме действия за изваждане на болничната сграда от активите на същото.

На 14.11.2003г. Мустафов взема решение и ЗАМЕНЯ болничната сграда с апартамент 20, ет.3, находящ се в гр. Търговище на ул. „Епископ Софроний” № 15, ж.к. „Малина”, собственост на Х.Е.Х. с ЕГН и съпругата му Р.Я.Х. с ЕГН, които за уравняване на сделката заплатили на ръка сумата от 83 712.40 лв.. Сделката е извършена чрез управителите д-р Иван Димов Вълканов и д-р Йордан Костадинов Костадинов пред нотариус Кинка Генчева с рег. № 317 и район на действие РС Търговище / вж..пр. 21/Така двамата съпрузи се сдобиват с болнично заведение и стават негови собственици без да са медицински лица и без да става ясно, от къде разполагат със сумата от 83 712.40 лв.. По-интересно е, обаче че замяната на сградата е вписана с вх.№54673, като по-рано на същия ден по партидата на дружеството с вх.№54667 вече е наложена ВЪЗБРАНА по т.д.710/2003 г. на ОССл. за обезпечение на бъдещ иск. Тоест, продаден е възбранен имот. Тази замяна не е случаен акт, а добре обмислен ход на И.А.М.. /вж.пр.22/

Възникналите проблеми около САГБ „ Св. Констатнит и Елена” ЕООД водят до идеята за учредяване на второ еднолично дружество, чрез което И.А.М. по-късно ще си върне болничната сграда. Така, месец след замяната на имота, с Решение 1944/12.12.2003г. на ОССл. /вж. пр.22/ в търговския регистър е вписано дружество с наименование „Специализирана акушерогинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД с едноличен собственик на капитала И.А.М.. За управител на дружеството е избран д-р Иван Димов Вълканов, същият който е съуправител и на „Специализирана Акушеро-гинекологична болница „Св.Св. Константин и Елена” ООД.

По-късно И.А.М. продава всичките си дялове от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД на Ива Петрова Колева. Тя назначава за втори съуправител на дружеството д-р Йордан Костадинов Костадинов, който към онзи момент също е съуправител на САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. Така, И.А.М. привидно вече не е собственик на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, но има за управители лица, които управляват и дружеството САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД. На 15.03.2005г. Ива Петрова прехвърля собствените си дялове на брата на И.А.М. – М.А.М. Това е подходящият момент, в който И.А.М. отново трябва да придобие сградата на болничното заведение, като този път тя ще отиде в патримониума на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД.

На 18.03.2005 г. се извършва поредно привидно прехвърляне на болничната сграда. Сега съпрузите Х.Е.Х. и Р.Я.Х. я ЗАМЕНЯТ срещу апартамент № 2, ет.2, в бл.№ 1, находящ в гр. Котел, ул. „Бозвели” със застроена площ от 68,14 кв.м. Нотариалният акт за САГБАЛ „ЕВА” ЕООД е подписан от управителя д-р И.В., който за уравняване на сделката се задължава да доплати на семейството сумата от 70 000 лв. /вж. пр.24/

Интерес буди още един любопитен факт. Апартаментът, който САГБАЛ „ЕВА” ЕООД прехвърля на съпрузите Хасан е придобит от САГБАЛ „ЕВА” ЕООД само десет дни по-рано от „Агромеханизация разбойна” ООД с Булстат 829054139 с управител и съдружник И.А.М.. Тоест, И.А.М. съвсем услужливо и целенасочено продава апартамент на притежаваното от брат му търговско дружество САГБАЛ „ЕВА” ЕООД, за да може същият да бъде заменен срещу болничната сграда. /вж. пр.25/

Паралелно с действията по замяната на имота, дирижирани от И.А.М., последният довежда учреденото от доверителя ми дружество САГБ „Св.Св. Константин и Елена” ООД до несъстоятелност. Същата бива обявена с решение 139/01.12.2005г. на Окръжен съд Сливен, а с Решение 10/05.02.2007г. дружеството е заличено. / вж. пр. 26/.

Решението на ВКС за обявяване нищожността на договора за продажба на 175 дружествени дяла от 13.12.2001 г. се оказва твърде закъсняло и идва след заличаване на дружеството